Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
393.3K результатов
Празни хора, слепи очи
🇧🇬
Магазините са празни, драги.
Но как?!
Кажете, Вие, заблуден,и нима человеци изкупуват се навред?!
Нима купуваме душите си пълни с лед?!
Кажете ми, Вие, о, Всезнаещи, нима човечността си продаваме, че сме се така самозабравили? ...
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...
В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а ...
Отново днес разлепях некролози
със твоят лик, усмихнато красив
и молех се да ми простиш отгоре,
че пак завръщам те в живота сив.
Знам. Грешно е. Не бива. Но душата ...
Един летен ден в полето
Почти към пладне слънцето отива,
а този ден е най-обикновен...
Коларски път в неясна перспектива
се вие из нивята затревен... ...
Изгрява в небето любимото слънце
и праща лъчите над тихия бряг.
Загрява горещо и пясъчно зрънце,
а хладното чезне в панически бяг.
И аз се разхождам по пясъка топъл ...
Следобед е. И лятото си тръгва,
макар отвън въобще да не личи.
По устните му твърди и недъгави
прокрадват се умислени лъчи.
Успяват да отнемат всички радости, ...
Това лято реших да избягам от родната София, защото започнах да се задушавам от ремонти, задръствания, паплач, кучета и МОЛ-ове... Реших да наема едно магазинче на морето и ето ме там... Седя си аз в магазина и идва една млада пенсионерка да си купи бира. Носи ми две празни бутилки, за да не и взима ...
Душа... Като градина в необят.
Видя ли някой пъстрите ти клони?
Въздъхна ли от твоя аромат,
когато цвят в сълзите ти се рони?
Не беше ли родена в самота ...
Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.
Проглеждам в себе си - едно небе поискал ...
Отлагам те до следващото лято
и без това напълно закъснях
и без това навярно съм сгрешила
или не съм... но още ме е страх...
от сто години чакам да се сбъднеш ...