Терзанията на един неприлежен предколеден длъжник.
(Коледен букет от шарени измишльотини опакован в целофан от истина)
Имам си една позната от Варна. Запознахме се в общината в Силистра. Аз иначе съм от Свищов. Ама баба ми е от Силистра. Там имаме няколко наследствени имота. Бях я загазил с едни неп ...

Дамата с кученцето мина,
тя от любовта ни само взима,
сърцата ни по нея се разтапят,
очите ни по нея капят.
Дамата с кученцето знае, ...

Синеоко намигна ми здрача
Пак отляво бие сърце
Непонятно младежки подскача,
Радва се сякаш дете.
Радостта е дар от осъмване ...

Да се сбогувам с теб дойдох, море,
да се сбогувам и да ме целунеш,
да ме залееш с твойта доброта
и с топлината си да ме прегърнеш!
Да ме погали бризът ти игрив, ...

Изнизаха се двайсет дена,
аз не написах даже ред...
Удриха ме със остена,
но аз останах пак отпред.
Макар с тетрадка неотлъчно ...

Куршуми. Смърт. Нещастия,
в отговор на милиони пожелания
за мир и щастие.
Първи дни, а ни боли. Кърви земята.
Поругано слънце. Няма сняг. ...

Колко малко трябва на човека, за да е щастлив,
една усмивка, дума или хубав стих,
аромата на цветя от спомена красив.
Любима песен напомня ти за някой,
лицето грейва и щастието те облива, ...

През крайпътната България,
кой ли досега не мина,
заповеди да раздава,
заповеди към слуги.
Кондолиза, Хилари, МакКейн, ...

Отивам си, защото те разбирам и виждам, че просто търсиш топ модел.
Отивам си, защото гледаш красотата, а не душата на един човек!
Отивам си, защото съм тъжен и ти разби всички мои надежди.
Отивам си, защото те обичам, но явно един за друг не сме родени!
Отивам си, защото разбрах, че никога няма да ...

Сребърно момиче
Сребърно момиче,
ухаеща на мед
от лайка и липа.
Сребърно момиче, ...

Спомени
(01.04.2014)
Животът скоро запозна ме
с най-великолепната жена,
показа ми я за секудна-две ...

Красива, нежна, упорита.
Усмихната и духовита.
Находка си за нас прекрасна.
Тъй прелестна и класна.
Изискваш, палиш, настояваш. ...

Сипе се тихо пухкав сняг,
покрива балкана с бял калпак‚
мъгла се спуска като пелена и
застила полите на Стара планина.
Там в низината сгушен е градът, ...

Мразя очите на белия лист -
толкова зли и прозрачни.
Правят ме жълтовосъчно чист,
а ме котират за златен.
Те все се вглеждат във мойта душа ...

Дивата природа
Широки поляни и светлосиньо небе...
Гледам те как си мечтаеш и се смееш като дете!
Разпилени из въздуха коси и високо скачащи крака...
Искам към теб да се затичам и да те хвана за ръка! ...

Любов? има ли такова нещо? Съществува ли въобще? Кога ще я срещнем? Още много въпроси има? На които рядко, много трудно или никога не намираме отговор. Какво е любов? За това чувство няма думи, ако не си я почувствал, но ако си го направил, то тогава можеш да пишеш много, ама много.
Любов, това чувс ...

Теб слънцето ли те роди?
От него ли си взела светлината?
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
С коси - от ореола на луната.
Нежно ми говориш във нощта. ...

Днес пак ще споря
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...

Все сянката си гоня,
след влака тичам,
на друга спирка слизам,
приспивам се с мечти,
мечтите си събуждам, ...

Ех, явно сте доброотворени -
за нови, по-добри отрови...
О, щом са евроатлантически -
надеждни са, демократични...
Бъдете благодарни, роби, ...

Затварям очи и отново те виждам.
Дали да ги отворя или така да остана?
Надеждата, крепяла ме в дните,
толкова болка тя ми е дала.
Сърцето, проклето, не спира да вярва, ...

Бях и млада, и жива, и чувствена,
бях безумно влюбена в този свят,
бях наивно вярваща и доверчива,
но сега съм друга и аз, и светът!
Само вятърът все тъй нежно ме гали, ...

Когато се наситих да обичам
и черно-бяла като в тьжен филм,
завърнах се към спомена за мене
и угаснах като пльтен звьн.
Когато бях ранена птичка ...

Ако исках стих на теб да посветя,
той нямаше да е такъв от думи,
щеше да е в пролетен букет цветя,
защото иначе ще се изтрие с гума.
Ако исках стих на теб да посветя, ...

На мен не ми е нужно да се обяснявам.
Да разтягам фрази за онази, необяснимата любов...
Не ми е нужно нищичко да казвам,
нито да излизам посред нощ с тъмни очила на лов.
Не са ми нужни хиляди и празни думи. ...

... някак влажна я усещам,
потъва дълбоко в мене,
в душевната ми бездна
една любов несподелена.
В артериите ми чезне ...

Времето ни е строител,
но също е и разрушител.
Времето е във живота
и винаги достига
до по-висока кота. ...

Душата ми е стон -
написа Яворов.
А моята е в тон
със сърдечната ми клапа.
С диагноза ...

CHARLIE HEBDO ON AIR
Разстрелват в Париж журналисти,
за да убият свободното слово. Нима,
нима вярвате, терористи,
че това е свещена война? ...

Този път наистина не знам, в него ли бях влюбена или в представата. Той е от мъжете, които никоя жена не желае в живота си, защото внасят в него само огорчение и разочарование.
И той наистина го направи. Почерни дните ми и разби представите ми, накара ме и страховете, и мечтите да забравя. Мина през ...

Няколко къса желязо не стигат
в главата на някого -
жертва на друг;
та можем далеч да избягаме мигар
от Нея, високата ...

Не ми се спи. Безсънно ми е някак.
Загледах се във тъмното. Свирепо.
Привижда ми се бледата ти сянка
и вятърно напомня ми на шепот.
Безсъници и спомени. Трагично. ...

* * *
Знаеше, че не трябва да се приближава толкова много, не трябва да позволява на светлината да я заслепи и този път. Знаеше какво ще се случи, знаеше какви ще бъдат последствията, знаеше, но не можеше да устои. Бе толкова привлечена от тази Кристална лампа. Изящно изваяна, перфектно оформена. То ...

Не съм познат, не съм прочетен!
Но аз не страдам от това...
Аз пишех не да бъда четен...
Да ви омайвам със слова!
Но туй което до днес правя, ...

Аз бях на 14, а той на 17.
Нашата кратка история започна в един съвсем обикновен ден, когато чакахме автобуса след училище. Не живеехме в един град, но учехме в едно училище. В онзи ден не се запознахме точно, но се срещнахме. След няколко дни получих съобщение от него. Започнахме да си пишем. Явно ...

ПРИКАЗКА ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА
...какво проклятие е да си красиво и бедно момиче!
7666 км. - толкова е разстоянието от Молдова до Ню Йорк.
Толкова е изминала и Дария с нейните родители, за да потърсят по-добър живот в Щатите в началото на 1990-те години. Останаха си бедни, но в "Малката Одеса" беше мног ...

Алесандра Аморозо - Не трябва да ме губиш
---------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
--------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...