- Моля?! – женският глас, идващ от кабинета на директора, отекна в училищния коридор, който досега тънеше в тишина. – Не само, че няма да накажете детето ми за това, ами ще му се извините за опита да го дискриминирате!
- Госпожо Сеизова…
- Госпожица!
- Госпожице Сеизова, това не е дискриминация, не ...

Знаеш ли кои са най-тежките сълзи – не онези крещящите, гърчещи се, молещи, искащи… а другите - тихите, залостени в затвора на две очи. Сълзите, които нямат право да говорят. Те болят най-много, и те са най-истински, защото в тях е побран целият ти свят. В тях се разпръсква душата на милиони малки к ...

Във нашата държава чужда
богатството е бедността.
От Имането няма нужда,
а в горчивото е сладостта.
И черно слънце се белее ...

Жалба
На къде отиваш? Закъсняваш вече.
Утрото се стъмва. Бъдното далече.
Топлото е кратко – падат снеговете.
Светлото го няма – плачат дъждовете. ...

На Валентин Евстатиев
Снощи Вальо ни разлисти
с поетичните си мисли.
Заприличахме на цвете
от леха на боговете. ...

Пресъхнали мечти
Блудна с пропукани, разголени и съхнещи мечти,
зазимувах в света на вихрени през векове съдби,
птица със скършени крила... пълзях по голи клони,
прелъгана, пресъхнах със звука на гласните канони. ...

СРЕЩИ
Спомени за минали срещи -
като стотинки
излезли от обръщение
колкото два билета ...

нямам граници и очертания
рисувам се сама
по избледнели спомени
и звездни предсказания
поема съм написана в мастило ...

Българско гражданско общество.
По душа "патриот", по действия "идиот"!
в Европа ни сочат за слабо звено,
проблеми се решават с ракия и компот!
Обичам и милея за моята родина. ...

Страннико мой, ненаскитан,
слушат те как ги прелиташ върхарите,
дето ти видят очите -
пееш в боаза и шушнеш в ластарите.
Мирис на цъфнали билки, ...

Заменям скъп приятел за по-евтин!
Ако имате две ризи, дайте ми едната. тел: - 24 - 28 - 00
Жулиета търси " Алфа - Ромео " - 3-54-97
Търси се изгубено трикрако куче. Отличителни белези -като пикае пада!!!
Заменям абстрактна картина без рамка, за две реални кебапчета с гарнитура! ...

Среднощен гост
Среднощен гост почука на вратата
и някакъв размазан силует
прошепна: „Аз съм Самотата -
твой спътник ще съм занапред! ...

Да! Отровете се със свойта жлъч
и удушете всеки порив светъл,
но всяка лоша дума на калъч
ще падне и не ще рани сърцето.
Бронирано е има и бодли ...

Среща
Неочаквано се срещнахме на спирката,
но различен език говорихме ние,
и така и не се запознахме.
После се обърна към мен и с едно леко, ...

Не роклята от черно кадифе,
а устните, с които те събуждам;
парфюмът - не, а силното кафе
и вярата - когато са ти нужни.
Сърцето, затуптяло под дланта, ...

Неволно погледнах небето...
На път за вкъщи тази нощ
видях падаща звезда.
Пожелах си теб и още
вече да не съм сама. ...

Последна спирка. Вали. Ситен, студен дъждец, който прониква в кожата. Градинката е пуста, вятърът търкаля смачкани хартийки по калната алея. Сгърчените скелети на дърветата развяват малкото останали, пожълтели листа като ненужни дрипи.
Дрънчейки и стържейки зловещо, пристига поредният трамвай. Малка ...

Ела и поседни сега до мен,
не съм ти враг, аз няма да те съдя,
макар обрулена от вятъра студен,
човешкото във себе си не ще изгубя!
Ще ти разкажа за едно момиче ...

Вените рисуват
невъзможни пътища -
синьо наситени
и пулсиращи,
неизбродимо загадъчни ...

Нощ е, студена.
А ние с тебе само двама бяхме.
Впили се един във друг.
Като цигарен дим, дъхът ни се извиваше в студената нощ.
Под открито небе. ...

Вятърът...
Огънати дървета доземи
и облаци разкъсани,
в които бягат огнени луни,
светкавици и тътени... ...

Едно врабче на кораба...
Врабецо малък, заблуден,
защо на кораба остана
и чуруликаш възхитен
пред чудото на океана?... ...

Е, добре,
грабвай чука
и удряй!
Удряй
да я натъпчеш ...

Какво ли ни носиш отново, ноември,
събрал пак във шепите късчета студ,
сред мокри тротоари така потъмнели,
самотни след ситния есенен дъжд.
Забързани в сивото полети птичи, ...

Кръвната ми група е нулева
иначе ти ми течеш по вените
И зодията ми е козирог
ала пак ти си ми в характера
Планетата ми е Сатурн ...

Верига делници - пълзят или препускат
по стълбата от грижи за насъщния.
И да е имало мечти във вторник сутрин
стопяват се до вечерта в четвъртък.
На огледалото не му личат годините, ...

На България
Пред очите ми,
един народ съсипва Великата Държава...
Не искам да съм част от прост народ,
ни от ограбвана държава. ...

Борба пак настана!
Огньове хвърчат,
отваря се рана,
боговете мълчат,
и си викат охрана. ...

Стон за песен
Луната гледа ме с тъга.
А аз мълча унесен.
Душата ми е тишина.
И стон за песен... ...

Нощта бавно пада над града.
Забулва с черна пелена градини,
паркове и улици.
Зад облак къдрав показва се луната бледа,
накичена с пендар от хиляди звездици ...

Като в палитра преливаше денят с нощта.
Минутите препускаха,часовете се редяха.
Времето изглеждаше
приковано в движението на земята
и заключено между стрелките на часовника. ...

Ако някога престана да обичам
дали светът ще спре да се върти,
дали в очите ти, небесните, момиче
ще бликат пак милувчени лъчи.
Ако някога престана да те галя ...

Виж, студено е навън,
времето пак е сърдито
и отново заваля.
Но това не пречи
да те обичам ...

Отнейде изскочи. Бе малко смутен.
Разрошен. Погледна ме влажно.
И пусна усмивка, застанал до мен.
Аха… да рече нещо важно.
И аз го погледнах. Бе странен на вид, ...

Идея и заглавие от
Самотникът дълго опъва платната
и моли морето – дано му прости!
Пролайва на сън недоволният вятър
и риби отварят милиони усти - ...

Една филийка хляб ми стига
да е намазана със мас
и Детството ми да пристига,
за да се върна в първи клас.
Парцалената топка с мене ...

Искам да бъда с теб
Няма значение къде
Дали у вас
Или у нас
Или някъде ...

Погребани във пепелта
Защо не може времето отминало,
да върне днес безумния си ход?!
И пак със теб така да се обичаме,
и вярност да споделяме с любов. ...

Красиви стъпки, мънички снежинки.
Ръчички на венец, на кръста после.
Усмивки, музика и плавност.
Сърцето храни се, умът блаженства.
А тия мънички снежинки ...