А ти ме питаше коя съм.
Ще ти кажа - малка тишина.
Беззвучието във лирична песен -
в междунотието - аз мълча.
Аз съм умиращото лято, ...

За генезиса на една локва
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...

БЛАГОДАРЯ
За пеперуденото пърхане,
което съм била.
За първата ми стъпка.
За първия ми смях. ...

Все още и на мравката правя път,
независимо колко ми струва,
безброй пъти сама на кръстопът
единствен вятърът с мен се шегува.
Понякога спускат се облаци прах ...

Покров
Дъх на цвете!
Диханно и омайващо!
Цвят червен!... Роза....
в себе си вплете. ...

Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.
Оставиха бащите ни очите си в земята, ...

Обичам лятото,
защото тогава се влюбих.
Влюбих се в живота,
във вечно търсещите ме очи,
във усмивката - неподправена, ...

Но даже да изчезна от света..
все тъй ще те дарявам с обич,
в мислите ти нежно ще шептя..
с думите отронени от Бога.
И в миг ще те снабдя с небе.. ...

На рождения ми ден
Ето ме, Господи,
няма лъжа!
Тук съм и всичко е цяло -
мислите, ...

На прага ми отново
почука любовта.
Нежна, страстна, красива.
Разроши палаво косата,
погали лицето ми, ...

Очи безпътни
осиротяват в мрака
на перона сив.
Парливи сълзи
мокрят сивия му прах, ...

Има хора, наистина красиви хора
Умни, честни и с добри очи
Но ти се сещаш само за един, нали
Изваян като статуя
Пред която можеш да стоиш с часове ...

В безкрая потъвам незнайно защо,
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...

Вечност
Във лоното на твоето сърце
бродирам многоточия от нежност.
А ти целуваш всяко влакънце,
изпълвайки небето ми с надежда. ...

Времето, като граблива птица,
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...

Пролетта си отива
и е много красива
с тая рокля на пъстри цветя.
Тя така ù отива,
че макар и свенлива ...

върху червено
ферари внезапно се
паяк стовари

Небето е опънало пердето
над облаци, разрошили косите си.
А слънцето от сенки е превзето -
преглъща недоволно и лъчите си.
А утрото белее от сланите ...

В ОЧАКВАНЕ НА ПРОЛЕТТА
Очаквам вече Пролетта да дойде,
макар, че календарно е дошла,
и хубостите й човек да найде,
тъй както винаги за мене е била! ...

АКО МОЖЕШЕ
Ако можеше очите да те виждат...,
ако можеше да има някакви звезди,
сърцето щеше ли сега да чувства,
щеше ли, ако можеше, кажи!? ...

Дели ни дървен капак, два метра земя и цял свят отвъден.
А спомени изплуват на повърхността и събират несъбируемото.
Събират туптящи сърца и едно сърце спряло.
Събират Живот със Смъртта.
Събират черно и бяло. ...

Мъгла
В мъгла непрогледна,
ръка непозната сочи.
Път от тръни железни,
шепоти дяволски сладки. ...

Това е новото ми авторско парче. Благодаря на Ники Ганчев за прекрасната акустична и електрическа китара,които записа. Останалите инструменти и вокали съм записвал аз. Надявам се,че ще ви хареса.

Прозрението е онзи малък прозорец, през който, докато съзерцаваш захласнато бъдещето, миналото се изхлузва през дланите ти и започва да пада стремително надолу като камък...
Има хора, способни да накарат всички да коленичат пред тях. Но аз съм склонен съм да се преклоня само пред онези, които могат ...

Прибрах се вкъщи, разтоварих целия хорски багаж натрупан през деня. Изтрих грима от очите си, почистих лицето си, показах същността си на огледалото. Олекна ми. Взех си душ, опитах да измия всяка лоша мисъл от главата си и да помисля за себе си, но в ума ми се въртеше само една мисъл – какво ли прав ...

Творението (стихотворение навярно) е само с опитна цел.
Заради това, то вероятно не е (и няма за цел да бъде) издържано
правописно или дори правоговорно.
Ако смятате (или не смятате)
че творението е достатъчно благозвучно ...

МОЛИТВА
Олтар поставих в полето.
Принасях дарове всеки ден
и молех небето
да ни срещне – теб и мен. ...

Но запомни от мен,
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост ...

Безплощадност
Насилвана, отблъсквана, превита...
пред „Цар Освободител“ тя стои.
На прага на епохата родила
химерата „Отворени врати“. ...

Светкавици разцепиха небето.
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.
Валеше с дни. И давеше земята. ...

Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...