юли 2011 Румяна Славова
Градина, есен и листа,
скамейка, шепот сладък...
А сред листата Той и Тя -
любов и тъй нататък... ...

Със спомена живея,
към миналото крача,
дори и да се смея –
това радост не значи.
Разбрах, че живот е ...

Сутрин съм толкова себе си -
тиха, сънлива и топла,
сгушена в дланите нежност,
песен в очите. И спомен.
Слънце в душата. И обич - ...

Не ми се спи, не искам да заспивам...
Затворя ли очи, потъвам в друг живот...
Ти пак си там и пак сълзи проливам,
сънят за мен превръща се в деспот...
И този свят е моето изгнание... ...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли, ...

Има нещо във душата ми -
единствено във моята душа.
Но логиката мъртва е насреща ми.
И аз на пътя като другите стоя...

Утро край Охридското езеро...
.. ей Слънцето огрява планините,
но езерото още е във сянка,
лениво някак, шумолят вълните
сънливи още в сутришната дрямка... ...

Може би раста…
По-скоро - остарявам.
Опипвам почвата
и с интерес я наблюдавам.
Поливам стръкчетата си съмнения ...

Обичах те
тъй силно,
безнадеждно.
Обичах те
с цялата си душа. ...

Благодаря на Бога за мъжете,
които ме обичаха безгрижно,
за тези, дето даваха ми цвете,
както риза дава се на ближен.
И ни веднъж дори не укориха ...

Унукът ми цял ден ме пита
и проявява интерес,
макар че думите преплита,
напира да се учи днес.
Той буквичките вече учи, ...

Не вярвам във случайните неща,
във жребия небрежен на всемира.
Знам - писано е кой, с кого, кога
по пътя си се губи и намира.
И може да е страшно, че валят ...

Малките неща...
Наслаждавах се на малките неща!...
Бутилка вино, снежно-бяла зима,
пламъкът интимен на свещта,
милувчица от моята любима... ...

Виртуална любов
Едно маце виртуално,
даже супер сексуално,
не може да се мери
с такова в триизмерни размери! ...

:):):)
Ти загледан си във нещо,
търсиш своята звезда,
аз загледах се във Теб
и във своята съдба... ...

Гледали ли сте предаването ,,Оцеляване на предела'' или ,,Сървайвър'', а предаването ,,Звездите сигурно са полудели''? Тези предавания са много интересни и донякъде възпитателни. Не смятате ли, че показват на нас, зрителите, че човек може всичко, че неговият дух може да е по-силен от физическото му ...

Бих желал да умра -
просто тъй, във съня си.
Без земетръси...
Тихо. Безболково.
Без да товаря ...

обръщаш се
към свишето
с очи
завърнати навътре
три- ...

Не искам живота от приказка,
не обичам фалшиви принцеси,
все те търся красива и истинска
и се питам във нощи къде си.
Не желая дворци от илюзии ...

Някъде из хилядите страници в интернет ми попадна една мисъл, която ме плени: "Слабите имат мечти, силните ги превръщат в цели!". Така ли е наистина? Има ли полза от мечтите, които са неизменна част от живота ни, ако не ги превърнем в нещо, което непременно трябва да изпълним? И до колко ефективно б ...

Обичаме да пазим
неща от свиден час.
Така си го запазих
във спомена и аз.
Треперещо и свежо, ...

Ценител на природата: Много обичаше планината. От пари.
След падналите ангели остават само пух и перушина, а след падналите жени - смачкани възглавници, натъпкани с нея и усещането, че са се възнесли пак.
И не забравяйте:
Точно, когато си спинкате най-сладко в съботната утрин, още в ранни зори започ ...

Завръщане към истината
RemaTe
Мечтай за нея, когато си сам,
а тя те очаква винаги там.
Не спирай за миг, дори да боли, ...

Бях огън, бях камък безразличен.
Бях блян, бях и вятър неразбран.
Бях ли бях, метаморфоза безкрай търпях.
Сега съм тук, без бъдеще,
а в миналото устрелен, а то... ...

Идея и заглавие от:
Благодаря!
Подай ръка на есента!
Тръгни със нея из гората.
Послушай кротко песнта, ...

Отгоре листната си дреха
дървото почва да съблича.
Без свят на пролет и утеха
отчаяна си тръгва птицата.
И с реквиеми получути ...

Damaged dreams.
Perished wings.
Acid beams.
Venom stings.
Burning core - ...

- Съкровище мое, напускам те.
Обичам те до болка, но искам да
докосвам други, нови...
Уж си ми достатъчна и ме
обичаш безрезервно, ...

Кога отиде си любовта ни,
изплъзна се като шепа пясък от дланта ни...
Кога свърши тази приказка,
проклинам съдбата ни - дръзка...
Кога спря в нощите да ме сънуваш, ...

В гората
Бавно крачи вече есен през гората.
Листи пъстроцветни вятърът размята.
Музика вълшебна клоните люлее
и всяко листенце своя песен пее... ...

Аз жадувам полетата зелени,
да усещам мирис на роса...
Аз обичам луната посивяла
нощем да сияе в моята коса...
Аз сънувам птича свобода! ...

Искам да поспра в тъмата
под клоните на явора зелен,
да се сгуша в топъл вятър,
в сънния покой стаен.
Искам да прегърна тишината, ...

Денят отпи две чаши топъл дъжд
и роклята на вечерта загледа,
със погледа ти се застреля мъж -
усетих как прониза ме в сърцето...
Чадърът ти от мрачна тишина ...

Дали защото остарявам
и виждам залези след мен,
часовникът ми изостава
и се улавям упоен.
Превърнал съм се във мърморко ...

Не ме плаши! Живял съм и във Рая!
Прекарах в него страшно много дни!
И знам, че ти не искаш да признаеш,
но всъщност там се учих да съм тих!
Да чувам (сутрин), как растат житата, ...

Тя
Тя се мисли за велика,
но е просто многолика.
Може само да те поучава
в чест на миналата своя слава. ...

Всичко се случва толкова внезапно, докато осъзнаеш, вече правиш първата си крачка, посрещаш големия свят с широко отворените си детски очи, а той те обгръща като малко изгубено създание в един безкраен свят от много звезди. Някои излъчващи красота и блясък, а други са изпълнени с празнота и мрак.
- ...