Умирай трудно 2
Тъкмо се научих да умирам лесно
десетина пъти дневно – правя го чудесно:
работа, пазара, кафе на крак в студа, цигара,
паричка грешна в ръка на циганката стара. ...

Н О П Р И С Т А Н И М А
Разсъмва се. Безкрайна белота
от снежна нощ минава в светъл ден.
Но днес не пада онзи весел сняг.
Не зимна приказка пред нас се стели. ...

Едно сърце...
Едно познато място...
Една душа...
Останала натясно...
Едни ръце... ...

Различна съм...
от натежали спомени,
от сънища несбъднати,
от врати затворени ...
от битки неуспешни ...

В тъмната вечер на бездушието,
аз намирам отдавна търсения път на отчаянието,
водещ началото си от жестоката действителност,
която ме направи човека, който съм.
Понякога самотата ме прави изсъхнал, немощен. ...

"Мустаците на съдбата"
Мустаци да ти никнат, ще ги чакам - нивга,
живота за носа да ми водиш, парирам те на мига,
не те оставям вече да ми сочиш нова пътека,
пак да се тупаш по-късно, че е за твоя сметка, ...

Едно приятелче любимо страдаше тия дни от разни болежки душевни и каза, че имал нужда от време да завърже възелчетата отново. Та ме бутна да му вържа тия стихчета... :)
Английски ластик, Брюкселска дантела,
гоблен нощеска или друга букла бела,
плета и нижа на живота тоя шал,
конецът скъса ли се, мал ...

Когато ги погледна ме оставят без думи и не мога нищо да направя,
защото нещо ми говорят, но аз не мога да ги разбера....
Едни очи обичам само, макар, че много силно те ме нараняват
и колкото и пъти аз да се опитвам, няма как да ги забравя....
Едни очи ме карат да не спя и са причината за мъжките ми ...

От повърхността на чашата кафе,
ме гледаш тайно като отражение.
Усмихваш ми се и защо пък не,
мое минало ли си или видение?
В моят свят не съществуваш ...

По пътищата непознати, тръгнах сама.
Вече нямам дом, живея в тишина.
Бях принцеса в нощната тъма.
До мен остана само пълната луна!
Любовта ни е жива рана. ...

Искам да ви разкажа историята на една жена, която изграждаше своя живот и този на децата си на основата на честността. Тя бе една обикновена жена, както всички останали. Характерът ѝ бе мъдър, благ и смирен. Битовото ѝ ежедневие бе свързано с домакинските задължения. Мъжът ѝ работеше добре платена, ...

Не мога да си намеря място,
умът ми е завзет от мисли
за теб.
Едва дишам,
задушавам се, искам да изляза. ...

България,
аз обичам те без край,
твойта красота е рай,
гордея се да казвам,
че българско съм аз дете, ...

Казвам се Здравко Каменов от Свищов и съм туберкулозно болен. Точно преди секунди се закашлях и изплюх в кърпата си секрет с някакви алени жилки. Не съм много висок, около метър шестдесет и пет, вследствие заболяване на хипофизата в ранна възраст. Имам леко оплешивяване поради проблем с надбъбречнит ...

Какъв смисъл влагате в думата „луд“?
Маниакална психоза?
Параноидна шизофрения?
Или просто наблягате на елемента на необяснимото, който така лъжливо се вплита в значението й..?
Думата „луд“ е излишна. Тя няма дух. Няма смисъл от нея. Само дето скапаният български речник не може все още да го осъзнае. ...

Цяла вселена
Пъстрота, цвят, топлина, пълен контраст,
еуфория, радост, веселие, вълнение и страст...
Сивота, умора, въздишка, надежда и мраз...
С бели усмивки е обсипана и с искрени молби... ...

Всеки ден е ново прераждане,
всяка пролет носи любов,
всеки цвят е нова надежда,
всеки полъх е зов за живот.
И когато научим се истински ...

Колко мразя да бъда вършачка,
но животът си сух овършах.
Бе предрекала някаква врачка,
но какво? Аз не зная. Живях.
Всички бяха нарочно във чата, ...

Когато видиш смисъл да направиш нещо, трябва ли да го направиш?
Преди време си изгубил същия този смисъл да се бориш за нещо, което е може би най-големия дар, който Бог може да ти даде. И в един момент всичко се обръща наопаки... всичко тръгва буквално на обратно, би трябвало да се радваш, задето ня ...

Срещата с Морето...
(звездни мемоари)
За пръв път срещнах се с Морето
във пролетен, чаровен ден-
тогава се роди Поета, ...

Сънувах сън... теб притисната във друг.
Бях ескимос, а ти хрипаво се смееше.
Не... това бе сън, не бях и съпруг.
Навън само зимата злобно вилнееше.
Цветята-кокичета, птиците-врабчета. ...

млък вам

Най-накрая го заловиха. След толкова години борба, тайни комитети и събори, опасни операции и измъквания на косъм, най-трудния за улавяне враг на народа, за какъвто го считаха Чистокръвните, беше пленен. Той се подрусваше, натоварен във военния камион, с лепенка на устата и ръце, вързани на гърба, з ...

Усещаш ли болката в моите вени?
Усищаш ли ярост във мен да пълзи?
Усещаш ли тихите вопли ранени,
в които сърцето ми бавно гори?
Нима не долавяш целувката моя, ...

Искам, точно сега, да се втурнат в живота ми птиците.
С проста, истинна радост, да запеят за чисто небе.
Имам толкова много любов - стигат даже трошиците,
да нахраня цвъртящия хор с неуморни криле.
Имам толкова много любов, издълбала в сърцето ми ...

Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...

Препъвам се на утрото на прага
и търся лъч надежда да се хвана,
но обръчът на нищото ме стяга
и знам, че няма смисъл да остана,
че празно е на делника менюто ...

Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни... ...

Майка носи дете,
звучи някак трививално,
тя го прегръща с ръце,
вече става банално.
Детето щастливо, ...

„На Инти”
Обгорените на тишина простори…
твоя връх на премръзнала душа,
дори сред останките гори
там където крилата ме отнасят… ...

ЕДНО ОГНИЩЕ НЯКОГА ГОРЕШЕ
Едно огнище някога гореше,
разпалено от истинска любов,
сърцето ми от радост все туптеше,
щом чуех бабиния благослов! ...

Пролет
На люлка вързана под черешовия цвят
слънцето надникнало широко
във танц на пеперуда лека
косите си развях, ...

Къде ти е мястото днеска,
бедни поете?
Нима твоя дом отново,
не е облак лъчист?
Нищо, че самозванци ти мислят, ...

ПАДНАЛА ЖЕНА
Задуха южен пролетен вятър, облаците го яхнаха и започнаха да се състезават в небето. Най-тромавият облак по едно време се спря, бе твърде едър и голям, за да се съревновава с другите. Но той за друго спря: видя жената.
Тя стоеше на спирката, не правеше нищо и освен че беше приковала вс ...

С вратовръзка костюмар
от екрана обяснява
как Иван – един клошар
пари откраднал, счупил брава.
Друг един – Петров Васил ...

Дойдох в света във смутно време...
Родих се в моя селски дом.
Градът от селото отне ме,
в душата ми той влезе с взлом...
Погледнах този свят във село, ...

Монахинята
... Над манастира бавно слиза лятна вечер,
утихва вятърът във старите дървета,
а от гората: дъх на здравец и на Вечност
донася хлад на уморената планета. ...

Шшш - шептиш - не пипай, няма,
не е прекрасно туй, което е измама.
Обидата нестихваща в душите на децата –
във гръб прободен съм от пипалата.
Спомените режат нашите одежди, ...