Шейсет и четири
черно-бели
квадратчета
ме предизвикват
да играя сам ...

Безскрупулно брули ни
вятър преломен...
В душите ни вече,
дори няма спомен!
Обрулена дюля ...

Свободни
Искаш в шепи да ме хванеш?
Никога не ще успееш!
Позволи ми да остана
и легло да ти постеля. ...

Родопа във вълшебната си люлка ме люлее
и бди над моя сън.
Потоците й бисерни целуват челото ми.
Зелената й тишина вибрира във косите ми...
по тялото ми. ...

Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.
Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килогра ...

Through the mists and the myths of the day
I can see so many tears...
But why do they seem just like mirrors?
I can see through them like memories...
You can cry, ...

Не навеждай очи, сърчицето ми!
Не поглеждай виновно назад,
че виновно не си ти, детето ми -
тъй устроен е нявга светът!
Вечер скиташ по тъмните улички, ...

Как мечтая за теб -
като утро за слънце в ефира,
да се щурам в очите ти сини,
в езера от небесни сапфири.
Как ревнувам те луднал, ...

Докосни ме,
облегни се на моето рамо,
поплачи,
отпусни се,
потанцувай в обятията ми горещи: ...

ДЯДО МИ - ОРЕХЪТ
Две птици литнаха след дядо,
и от тогава ни една
не се завърна да ни каже
наглежда ли и там ръжта? ...

Във герберската тиня
потъна жената диня.
Кат Фидосова тя е известна.
И нейната не е лесна.
Боримечката е нейният съпруг, ...

Оглеждам се във две очи прекрасни
и виждам теб и себе си във тях...
Да те забравя ще е невъзможно,
а ще се стапям всеки път в безбрежността...
Една усмивка вечно ще ме топли, ...

Заключих си летящата чиния,
вселенският им паркинг - евтин е...
Планетата зелена, за да видя,
разказват, че жените са от мед...
И съм от Сириус, съвсем наблизо, ...

......
Толкова красива си и днес,
така си магнетична, мила,
за вълшебния си сън нощес
тъй те прекопирах, жива ... ...

публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Какво ти носи полетът на птиците...? -
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си в настоящето. ...

Дете в тяло на жена -
това съм аз!
Обичам да се смея,
обичам да крещя,
обичам да плача, ...

Събуждам се – до мене тяло,
спомен за една Луна,
за времето, тогава спряло
и за вечната съдба.
Усмивка има по лицето - ...

Дори и в шумната тълпа,
човекът чувства Самотата.
На прави с нея той делба
и тя го следва с двата крака.
В света се раждаме сами. ...

Защо Фортуна?
Защо ни нас остави ти в оброк?
Защо потули всяка буна,
защо без глас да пати обреченият наш народ?
Защо ти, Боже на небето, ...

Последна нощ. Последен ден.
Вълните тихо плачат.
И гларуси - познат рефрен
от памтивека - грачат.
Последен час. Последен миг. ...

отрича
до последно
и чака чашата
да прелее
в кръвта ...

Планувано или случайно -
в душата сребриста за радост,
се срещнах със тебе потайно -
ти моя, отминала младост!
И заедно с тебе се върнах ...

Каквото имам, дар ми е от Бога.
Каквото нямам, днес ми е мечта.
Безкрила съм и зная, че не мога
към по-високото да полетя.
Каквото виждам, често е мираж. ...

Една от любимите ми песни на любимия ми изпълнител - Александър Рибак.
Текст на русском языке
Черной молнией я стану для тебя
Черной молнией на линее дождя
И пускай горят листки календаря ...

Не ме обичай повече така
обсебващо, безсънно, до омраза,
жестоко, без да мога да реша
кого кой повече наказа.
Не ме обичай повече така ...

Мигът е миг, когато споделен е!
А иначе е стъпкан, кален път,
по който уродливите крадци на време
нарамили парченцата живот вървят.
Това са те - житейските проблеми - ...

Закопча ме небето. Затвори ме в облак.
Замириса на дъжд и намокрено лято.
Помътняла реката разплиска се болна
и се спука земята от слънце и злато.
Заваля, а косите ти светеха топли ...

Уважаеми г-н Редакторе. Реших да нахвърлям малко безсмислени размишления относно градския транспорт с надеждата да Ви разведря и откъсна за момент от забързаното ежедневие, в което сме въвлечени неизбежно. Както и да е. Те имат леко (но не прекалено) личен характер и искрено се надявам моето лично у ...

Ако не идваш тук с усмивка,
с какво и аз да те приема!?!
В една душа, която нивга
от друга недобро не взема.
Щом нямаш нужното доверие, ...

Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.
Това не беше тя!
Очите ù бяха големи, красиви и любопитни.
Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù.
Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна! ...

Самотният тромпет на вятъра
дъждовно натъжаваше нощта…
Луната - като изоставена жена,
разтапяше се в океан
от тихи спомени и нежност… ...

Още миг или два... И сърцето съвсем ще утихне.
Ослепяха очите. Пресъхнаха в празното взиране.
Бях мелодия, стих или шалче с любов избродирано.
А сега съм жена с огорчено-безмълвна усмивка.
Беше време когато след стъпките пролетни тичах. ...

Издирвам си приятелство. От малка.
От тези - истинските, дълготрайните.
Човек, с който да си делиме залъка,
усмивките, сълзите... Също тайните.
Със който тишината да е пивка, ...

- Откъде идваш? - попита момчето.
- Не знам.
- Не може да не знаеш. Винаги трябва да знаеш откъде идваш. Аз, например, идвам от мама и тате, те са ме създали.
- О, аз помислих, че ме питаш как стигнах дотук...
- Ако исках да те попитам това, щях да го направя. Вие големите прекалено си усложнявате ж ...

Камбанен звън се носи от далече.
В тихата утрин... звъни!
Тъжно, за сбогом отеква...
А може с звъна си...
пътя да сочи! ...