Погледни ме да видя очите ти,
усмихни се да радваш света.
Отпусни се кажи ми мечтите си,
за да мога да ти ги даря.
Аз човек съм, нормален като всички, ...

В кална локва
жалко отражение,
да плаче той отново почва
и буди съжаление...
Уж пък клоун! Уж се смее! ...

Изгубена бродя из пустошта
на моята душа,
пуста е тя без любовта.
Дълбоко в себе си тъя
толкова много слова, ...

С трепет чакам вечерта да мине,
за да мога да те видя утре пак.
Нима това е непростимо,
че искам да извърша с тебе грях?
Не знам дали ще мога да те имам? ...

Вечер. Някъде край Черноморието.
Тази нощ Джоуел бе решил да отиде до брега и по възможност, да остане насаме с мислите си. Просто имаше нужда да види морето и изгряващото слънце, което е било виждано от толкова много хора преди него. Вървейки по пътя, той си помисли, че навярно всеки вижда морето и ...

Аз мисля, че доброто не е пречка -
светът да свети одухотворен...
И да намерим вярната пътечка...
Без бой да може да се разберем...
С надежда будна утрото изгрява... ...

Порив,
любов,
дете,
мечта,
игра на живота и обичта. ...

- Здравей, Еди!
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам! ...

Над нея изля се мръсният дъжд,
накичи се с него, изпъна и гръд.
Усмивка срещу черно небе от стрели,
недей си мисли, че навънка вали.
Напротив, под земята сянката бяга, ...

"Тук ли си?" питам те, искам те,
говоря мили неща.
Пратих ти страст "до поискване"
и разтревожих нощта.
Тук ли си? Старите улици ...

Ах, момче, какво направи с мене?
Запали ме в сладък огън да горя!
Затварям аз очи и мисля си за тебе,
с копнеж изпълнена е моята душа.
Изтръпвам за твоите страстни целувки, ...

Къща с двор. Комина с дим е зима, пролет.
В нея бяхме трима, а четвърто – в полет.
Малкото сестриче тук криле разтвори,
радвахме се всички като проговори.
Всеки дом с пътека – сипана сгурия ...

И тази вечер съм сама
мисля си за теб сега...
За нощите ни пропилени там
за думите неизречени от срам.
За страха от неизживяното ...

Каква по-красива свързаност...
Вятърът ме носи
на разпилени капки,
потапя обратно в земята
и ставаме, ...

Плени ме в младежките дни-
със красота неземна.
Потънах в тез черни очи.
Завъртях се във вихрушка
подземна от чуства, болка, мечти. ...

Най-после с тебе насаме!
Макар и в ресторант невзрачен,
аз – бльон, ти – пищно топ моме...
Ох, да не хлътна няма начин.
Поръчахме по питие, ...

Тя беше изящна
бутониера
за тъмния му костюм.
Внимателно я заключи
в чекмеджето с лични вещи. ...

Онова есенно дърво на пътя
винаги стоеше с приведени клони...
листата му падаха безшумно по паважа,
защото в този ден имаше вятър...
Нормална сезонна картина ...

Танцува вятърът юнак с вълните,
сред бурното разпалено море,
там където любовта шептеше,
че в мрежа ще ме оплете...
Повярвах сляпо в оня порив ...

Скрих се в себе си.
В стих.
Тук е топло.
Вън почти е зима.
Двукраки вълци вият. ...

Вечерно време. Пухкав мрак.
И облаци над мен висят.
Проскърцва порта. Къщен праг.
А пътят - с камъни посят.
Вечерно бреме. Селски двор. ...

Добре охранени са гълъбите по "Сан Марко".
Приличат на крилати йезуити.
Онази сенчеста вода в каналите
зелено се е спуснала в очите ти.
Ти може би си тук, за да си спомниш. ...

Когато лягам си нощем,
умът ми отказва да спи.
Картини чертае пред мене,
картини за хубави дни.
Мечтая си да съм красива, ...

Кафето горчиво, а утрото кисело,
със мрака във мене с борят лъчи,
поредният ден, а убягва ми смисъла,
съня да прогонвам от свойте очи.
Денят ми безсолен, мухлясало сирене, ...

КОГАТО ЕБОЛА ПРИСТИГНА В БЪЛГАРИЯ
Когато заразната болест Ебола пристигна в България, властите бяха готови.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети стояха отворени денонощно; селски клиники, частни медиц ...

Пясъчна съдба
Изваях моята душа в пясъчните кули, днес... сега,
усещания есенни, дъждовни и солени близо до брега,
загърната с болка и тъга, в следваща ми съдба,
пресъхнала в соленото на пълзящата сълза. ...

На пресечката
Зората ме целуна със сияйни устни,
слънцето изпрати ми лъчи,
няма да се скитам днес напусто
под избледняващи звезди. ...

Отлитат неусетно дните земни,
като звънлива бързокрила песен,
и безпризорни спомени нетленни,
се къпят във дъжда на златна есен.
Животът, крехката кристална стомна, ...

Баба Шина отдавна не помнеше колко години е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща ...

Насилниците са за мен хайдути,
които грабят нашия народ!
С дела неистински са те прочути...
Изчадия- на своя род!
Това са мутрите, които грабят, ...

Изгубих се.
Обичам да се губя.
В безкрайни лабиринти
с Минотаври...
Срещнеш ли ни в тъмното - ...

Аз не съм това, което бях,
безумие, любов и страст.
Аз не съм това, което бях
загубих себе си, потънах в страх.
Зарових спомени, мечти, копнеж, ...

Присъда
Момичето, което аз обичах
си тръгна без да се прости,
напразно в обич ти се вричах
душата ми опропасти! ...

Дойде вкъщи жалък, кожа и кости, кал и бълхи. Усилено му търсихме дом. Нов. Подходящ. Една седмица по-късно, Гадината се чувства... видимо...у дома си. Дебел, мек и доволен. И още по-жълт. Все се заричах, че повече животни в нашата къща няма да има, ама...ей го! До преди малко щракаше и той на клави ...

Джими е убиец
дъвче дъвка
носи косата си пусната (въпреки вятъра)
върти я на пръста си
сяда от външната страна в автобуса ...

Аз съм Бойко милиционера,
що иска да го обичат всички.
Станах на Банкя милионера,
щото пълен съм с парички.
Натрупах ги ази с бухалки, ...

Алма дере –
за друго време спомен,
с дъх на корени
от дълбокото,
с ромон ...