На струната ми са провесени
избелените - мръсни ризи на душата.
Сушат се от сълзù - пренесени -
във жертва на вината.
В простора птиците - обесени - ...

Този грозен художник изтръгна сърцето ми.
Няма четка горкият, с душа ме рисува.
По платната му бели кръвта ми е вечното.
Той не знае, глупак, колко ми се танцува.
Има груби ръце, на гробар, на убиец. ...

* * *
Като кораб съм,
като кораб във бурно море.
Със платна разпокъсани
над вълните аз гордо стоя. ...

Разтварям сълзите си в чаша кафе...
Мълча... мислите се сливат с дъжда...
Улиците отвън отразяват косите ми
и нелепите усмивки от отминали сънища...
В калния цвят на страха и тъгата ...

Мъж и жена.
Любовна война.
Плът и душа.
Чуплива стена.
Страстно гурме. ...

Толкоз малка, а колко тежи -
двайсет грама, гърба ми превили.
За да нося човешка душа,
нечовешки ще трябват усилия.
Тя е облак и дим, и мечта, ...

Уж знам кое добро и кое лошо е,
но по погрешка взех за Ада виза.
А след това, с последните си грошове,
на Дявола там купих нова риза.
Не ме разбра проклетникът. Реши, че ...

Прекрасна си, любов, ефирно нежна.
Поръсена с небесна светлина.
Ръцете ти докосват ме копнежно.
Очите ти искрят от топлина.
Дъхът ти ме обгръща ароматно ...

Тя пак си тезата развява,
че свършва нашата държава,
че Бойковата политика
в миши гъз ще ни натика,
че неговите политици ...

Не ми остана нищо друго,
освен надежда за това,
че някога на път изгубен
ще срещна паднала звезда.
Ще спра до нея, ще заплача, ...

В детския ù плач откривам
счупени, изгубени мечти...
Но не са нейни, чужди бяха те
и двете плачехме - за чужди грехове.
Но аз избрах, така реших, че мога! ...

Ще дойдеш - сам.
И мястото ще е открито.
Ще бързам аз, но споменът ще ми тежи!
Ще те смущава всяка непозната сянка...
А аз в полумрака ще търся твоите очи. ...

Нежни сме ние в нощта
и нежна е нашата обич,
разплискала пламък свещта -
ни влече, в своя скут да ни сложи...
Догарят дори небеса - ...

Чувствувам се призрачно размита
като пейзажите на Пол Сезан.
Една сълза търси Вселената
в колибите на африканското Хадзапи,
прескача праговете ...

Вещицата, която искаш
Когато вечеряш под бледа луна
и с нея поделяш сухари от време,
изгрявам добра и грижовна жена -
в чертичка на ирис в очи нажалени. ...

Погледнах към камъка,
но не прогледнах през него.
Той бе толкова малък,
ала виждаше мен
и във мен ...

Забрави ме
Уморих се от ритъма на сърцето,
което учестено бие.
Уморих се от мисли.
Уморих се да крия. ...

Превърнах се в камък
след всички заблуди.
Сърцето сковах си
след толкоз лъжи.
И за да не бъде то пак разпокъсано, ...

Смъртта не споменавай и веднъж
пред онзи, който всеки ден умира.
Родината ми е нашир и длъж.
Триъгълният камък на Всемира.
Възнесоха се дивите ята ...

Освирепяла Венера -
било е любов преди.
Затишие пред гръм.

Богатството...
Внезапно от небето слезе
вечерен Вятър поривист
и бързо Слънцето залезе
зад облак алено- златист... ...

Страст.
Върховният двубой.
О, тази буйна, огнена стихия!
Развява в мене парещи коси!
Препуска със замах и в орисия ...

Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.
И когато сутрин пееш ...

Малко неща в този живот наистина си струва да бъдат припомняни. Любовта? Приятелите? Миналото? Виждаме ги и ги чувстваме, усещаме ги по кожата си и ги викаме в мислите си... докато не си отидат. И изведнъж забравяме за всичко това. Понякога става бързо, друг път са нужни години, но забравяме. Забрав ...

Тя лежеше сама в лятната нощ на тревата и наблюдаваше как огнените кълбета изгасват рязко в небето. Тревата леко боцкаше голите й рамене и беше толкова приятно. Щурците само свиреха своя симфония, която прекрасно допълваше атмосферата. Тишина, спокойствие, звезди, лек вятър… Около нея всичко беше по ...

Самотата.
Разбирам душата ù.
Плувам в сетивата ù.
Вдишвам миризмата ù.
Обичам тъмнината ù. ...

Не джафкайте! И шапка му свалете!
Поетът хвърля сянка над Везувий.
Поетът води спор със боговете
и право има даже да ги псува.
Поетите по принцип са проклети. ...

Велик е нашият войник,
с партенки във чепик,
а натовските пеперудки
същински са гугутки.
Облечени във камуфлаж, ...

Поете,
страшно е,
кога мъгли покрият върховете !!!
Видения и мистики закъкрят сякаш дават вдъхновение в неудържими ласки...
Не вдишвай!!! Бягай!!! Спускай се надолу!!! - ...

Мечтите ми - паднали ангели,
летели безцелно, може би в кръг,
в търсене на своето мъничко щастие -
да открият очите на влюбен човек.
Мечтите ми - паднали ангели, ...

Кубчето на Рубик сама ще подредя,
душата ти не искам да петня...
Кръвта от пода сама ще избърша,
а любов кога ще се науча аз да върша?!
Лесните неща не са ми по вкуса, ...

Сноп от звезди в очите ти виждам.
И макове цъфнали навред във полето.
-Които огряват в червено,
нощния мрак...
Луната окръглена, ...

Къде си, скъпа моя, криеш се от народната си суета!
Със своята необятна красота, искам те при мен в нощта,
да ти отдам любовта. Искам целувка да ти дам и на сутринта да си тръгна сам.
Нека с теб в танц да се понесем и на всички любовта си
да дадем. С твоята лебедова красота, искам пак да те целуна в ...

Видях сърцето му на пода
смачкано - горкото.
Видях сълза
да слиза бавно от окото.
Видях дете да гледа ...

Вали. Сива капчукова песен
звънти по прозорците (слепи очи).
Тъмно е. Мракът в душата ми влезе
и сърцето на две разполови.
Едната половина безжизнена рана, ...

Пий с мен, сърце,
затрий се във небъдното!
Не ми горчи.
Пий с мен, сърце!
Да се зареем в тъмното, ...

Не падай на колèне пред страха...
защото той е Бог от теб създаден -
едно дете на мисълта,
билет за шоуто във Ада...
Не се предавай в битка с' себе си ...

Посрещнах изгрева на плажа
в очакване на твоите стъпки.

Една вълшебна фея
усмихната, изящна, добродушна -
във стария си замък тя живее
и обичта ù свети - блян въздушен.
Тя е фея - оцеляла по чудо! ...