Отпечатък
Отново побеля като във филм
мигът; животът; битието.
С каквото можем ще го украсим
за да зарадваме небето. ...

Ако откъсна нежно цвете
защото го обичам,
а то мене - не,
че в ръка ми вехне,
любов ли е това? ...

На Мария Донева
Пита милият съсед:
„За къде си се забързал?” –
взел ме пак за не наред
както пътьом шала връзвам. ...

... iuvenes dum sumus!...
(новогодишен тост)
Постой!.. Постой Очарование
във времедела на нощта!...
Да замълчим!... И в туй мълчание ...

Ще кача няколко песни правени преди десетина години.Качеството не е добро,защото е запис по време на репетиция,но е поносимо. :)

Библейска история
За шест дни Бог направил бил Земята
и много същества населил там,
накрая се огледал във водата
и в своя образ сътворил Адам. ...

Ти си моята съдба
заченала ми Вечност,
с мъжка обич и тъга
да съм ти пристана
за нежност! ...

Той не ходи облечен от бяло,
нито морков си слага за нос.
Сам върви през съдбата си вяла
и в душата снегът му е гост.
Пред витрините с поглед изцъклен ...

Светлина. Единственото нещо, от което се нуждаех, за да видя красивото ти лице.
Но и тъмнината не бе лоша, тя ни беше обгърнала в кадифена прегръдка и сякаш
времето беше спряло. Не можех да отлепя поглед от теб, усмивката ти озаряваше стаята с огнени лъчи, които стигаха до душата ми. Изгаряха я бавн ...

Вие влюбвате се в лошите момчета -
макар че лъжат и изневеряват.
Телефоните ви - за другите - са заети.
Добрите - те са скучни и не стават.
Обиквате пиянката... И кръшкача. ...

Не може! Няма да повярвам!
Не искам никой тук да ми докладва!
Не искам, чу ли! Бързо замълчи!
Нима възможно е очите на приятел,
с който до вчера всичко си делил, ...

Знаеш ли?
Имах криза снощи, защото в един момент се почувствах адски самотна, просто те исках да бъдеш до мен. Спомените нахлуха и ме разтресоха отново. Сълзите бяха резултата от невъзможността да бъдем заедно.
Обещавам, че повече няма да тъгувам. Прекъсна ми се мисълта, но това е. Липсваш ми все по ...

Обратното летоброене почна...
Откакто ти в живота ми дойде
часовникът ми спря. Дали нарочно
да удържи отлитащите часове?
А после затиктака някак вечно, ...

Следата прави си пътека -
стъпка подир стъпка
чертае своя път.
Открива слънцето полека,
гората ù отваря своя кръг, ...

Поетеси, поетеси,
в стих прочитам цяла сага!
Както облаци небесни
в изворче планинско лягат,
тъй в очите ви чудесни ...

Зная, че те е страх
любовта да не ти подпали къщата.
Хвърляш в очите ù прах -
тя ти се смее, ти гледаш смръщено.
Е, докога така? ...

Егоистка съм, казваш. Не съм, но ще стана,
раздадох всичко, имам само рани,
трохичката обич, която остана,
не стига и врабче да се нахрани.
Егоистка съм, казваш. Така да е, нека, ...

Меланхолично ми започна този ден,
сивеещо и някак прозаично.
Избяга коледният дух от мен.
„Отивам си – ми каза – нищо лично,
но ти не вярваш вече в чудеса. ...