Кръвта му кипеше. Беше до толкова побеснял и раздразнен, че направо можеше да убие някого. Ръцете му трепереха от нерви, а вените му се бяха разширили и изпъкнали. Усещаше как една огромна топка се е запречила в гърлото му и не му даваше да диша. Задушаваше се. Цялото му лице пламна. Стисна зъби, за ...

Господ здраве да дава на вятъра,
че обдухва света с изумления.
Ако всички обичаха театъра,
нямаше да има представления.
Аз не приемам шегата за драма, ...

... нищо не промени факта,
че непрестанно мисля за теб...
суетата не ме спря
да гоня вятъра
и нищо не ми попречи ...

Малинки
Днес във детската градина
ще рисуваме малина,
малък вкусен плод е тя
за закуска е добра. ...

Тази вечер видях мама,
тя бе заспала докато гледала филм,
видях нейната неприятна премяна
изморила се бе от този студ вън...
До нея клекнах, чело целунах ...

Идеалната жена
Прекрасна, мила и добра,
а пък понякога –
лоша, невъзможна и зла
– това е идеалната жена. ...

Седях върху топлия пясък на близкия, самотен плаж, вперила поглед в хоризонта разкриващ се пред мен. Гледах вълните разбиващи се в близките скали образуващи полукръг около плажната ивица, а сълзите ми се спускаха една след друга. От слушалките ми звучеше песента, която описваше точно чувствата ми в ...

Отива си и тази ...
Идва Новата -
от многото назад ...
Прегръщам си екстаза
ударил се в стена, ...

БОГ Е В ТЕБЕ И СИ ЦЯЛА
Как да облека сърцето
в думи – тези дрехи тесни.
Нека е денят ми цветен,
в светла от лъчи дантела. ...

Сутрин за ези-тура
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.
Грабвам Нокия в ръка ...

Живот
никой не е съвършен
отраженията ни - също
ярък топъл студен
сам създаваш своята същност ...

Преображение*
Лято е... И тишина...
Вечер... Нещо омилее...
Хлуе нежна ведрина
вятър палав щом повее... ...

Снежинки красиви политат,
с танца брилянтен се скитат.
Постилат земята ни свидна,
с бяла постеля завидна.
Майка земя нежно обгръщат, ...

Във съня му ли явих се,
разлютих ли Боговете,
та прокудена душата тлее
измежду световете?
Да не съм кръвта му пила, ...

Липсваш ми
"Липсваш ми" - прошепнах,
на снимката ти стара.
"Липсваш ми" - написах,
в тетрадка овехтяла. ...

Писмо
Здравей,
Пиша това писмо, да пиша го до теб,
теб, която така и все още чакам,
чакам там където не мога ...

И днес зеници отварят
И днес пъплят в калта
змии и хали
... цели...
поглъщащи света. ...

А къде са ти сега реките?
Чии ръце ли ще те носят?
Нозете къде те водят?
С чии очи ще гледаш към звездите?
В косите ти, кобили черни ...

„Хай, м“. Така започвам чатовете в една долнопробна социална уебмрежа. Няма да й споменавам името, щот знае ли се. Може някой ден да разкрия пред света настоящия шедьовър и да провокирам инстинкта за правосъдие на някой дебелопръст притежател на права. Трудно, но все пак. „Хай“, защото хи (hi) ми зв ...

Аз нищо от живота не разбирам
и нищо в този свят не съм видяла,
но ако имах право да избирам,
по старите си стъпки бих вървяла.
И пак ще бъда същия мечтател, ...

Ангел мой, там горе в небесата,
не виждаш ли как силно ме боли
от липсата ти, тука на земята?
Душата сякаш в ада ми гори.
Сълзи се стичат тихо, безутешно, ...

*
Зимно слънце.
Замръзнали в снега
стъпки на дете .

Всеки е чувал израза “Нищо не е перфектно”. Но защо света не е сътворен перфектен, без грижи, умствени и телесни проблеми, омраза и лъжи? Защо има толкова жертви на предразсъдъци, подбудени от това, че потърпевшите са различни по някакъв начин?... Думите дебел, грозен, недъгав, неспособен, глупав, у ...

Нощем
Нощем разговарям с теб.
С думи, с ласки, с любов.
Нощем пиша те в стих.
Нощем пия те на глътки обичане. ...

Един... два... три...
танцува вятърът, наднича,
в прозореца ти се оглежда
да каже колко те обичам.
Четири... пет... шест... ...

Историята започна през декември 2012 г., когато телевизията на местния олигарх Симеонов СКАТ и подопечния му вестник "Десант" публикуваха "сензационни" разкрития.
Били получили по имейла сметката на Сидеров от парижкия хотел "Льо Морис", кооято брояла 14808 евро. В тази сметка влизали апартаментите ...

Отвори вратата и студенината я прониза остро. Загърна се добре и закрачи в дълбоко натрупалия сняг. Едри парцали се сипеха от сивото и мрачно небе. Наоколо беше пусто. Сякаш никой не е бил тук преди. Така беше и в сърцето ù. Сърдитият вятър фучеше злобно. Някога младите клони на дърветата бяха накит ...

Изгубихме я във пожара.
Гореше първо бавно, после бързо.
Горя до края.
Запали се случайно... Уж нас пазеше от края.
А се запали и сама горя до края! ...