Пиша ти писмо
Пиша ти писмо.
Полученото
копираш
в друг файл. ...

Ти питаш ме?
Защо се влюбих в тебе?
Защо аз тебе съм избрал?
Защо?...
Отказал съм на другите! ...

РАЗМИСЛИ НА ЕДНА КОКОШКА И/ИЛИ ОЩЕ НЕЩО
Много обичам многоточията... Придават ми важност. Т.е. аз съм дълбока, мисля за важни неща. Какво разбирате вие, обикновените? Аз виждам зад точките, скритата същност. Колко много знам!!! И се отегчавам от обикновените неща. Кои са обикновените неща ли?...
Ден ...

В градината стъпвам леко на пръсти.
Разтварям тревата...
Гледам две пеперуди пъстри
играят във цветята.
А до божура ириси отворили очи... ...

-
Тиха сутрин се ражда,
но къде са петлите!?
Тежка топка от сажди
във комина ми рита. ...

Аз търсих те преди да зная
дали те има или не,
щастлив във скромната си стая,
с мечти какви ли не
богат. ...

Приказка ще ти разкажа
Приказка ще ти разкажа,
мило мое внуче,
как дойде времето
крава от теле да суче. ...

За мен си...
Очите ми те търсят и не спирам,
притваряйки ги, теб да си мечтая.
Сърцето ми препуска като диво
със ритъм учестен, щом пожелая ...

Един различен поглед за силата на любовта...
Вятър на Промяната
Вее трети ден без да спира
Трети ден, с него тя се бори
Малка, неуморна – в битката си - ...

Отколешна мечта
С длани щедри синьото море
разпиля копнежи закачливи.
В лято волно ситня мълчаливо –
благодарно, мъничко врабче. ...

Беше ден, мрачен, изпълнен с емоции. Дъждът навън не спираше. Все капеше и капеше. Капеше и в нейното сърце. Кръвта бавно се отичаше от него, превръщайки го в студено кубче лед. Името ù беше София. Толкова трудно майка ù и баща ù бяха избирали име за нея, искаха то да е красиво, да гали езика на хор ...

Какво за българите да ви кажа,
те често са във слугинажа!
О, те са фили или фоби,
на чуждото са често роби.
06.06.2014г. Драгойново

Вълшебство
Проскърцва въздухът следобед,
мяука като гладно сиво коте –
говорят бабичките долу,
а юни е дъждовно топъл. ...

Свят без сезони, свят без мечти!
В реката на хаоса плуваш и ти.
Брегове озъбени отрупани с кал!
И шибат те клони понесени там.
Очите затворени, устата мълчи. ...

Я запей, мала любов, тъжната си песен,
за мен, за пустошта на бедното.
Ала свят в изневиделица видях от теб,
ти, ръка на злото сиромах на доброто.
Ти, черно в очите и лъжовна, ...

О, време! О, сънища злокобни!
Днес ли, съдбо, ти решаваш? Да, ама не!
Дали ще останат раните отровни,
или ще ни дариш с обич мъничко поне.
Да, ама не! - ехото отвръща. ...

Празна стая, две картини,
поолющен празен скрин.
Отдалече някъде звучи ми
тъжен, стар рефрен любим.
Сякаш две очи надничат ...

Душата ми е нежна птица,
която търси своя небосклон,
с криле да литне, слънцето да стигне,
да си вземе слънчев лъч от там.
Да вземе още топлина и вяра, ...

Звънки мигове, тънко предчувствие,
дъга опъната над сивото -
времето наместо тетива в ръцете ми.
Всичко започва отново -
Земята ще се засмее, ...

До мен ли си? Или далечна?
Безкрайно близо си сега –
неповторима, многоцветна –
като родена в дъжд дъга.
Изгаряш ме, а после мокриш! ...

Свободата е химера
в свят от ужас и разврат,
а жената е приемна,
а креватът твой халат.
На разпродажба днеска ...

На първа и последна среща
На първа и последна среща ме покани.
Къде ще искаш да ме отведеш?
Във миналото – да лекуваш рани
Или да глътнем глътка въздух свеж? ...

Обличаш суетата като рокля
и с грим чудесна маска нагласяваш...
Навън вали, паважите са мокри,
то ти вървиш. Света ще покоряваш.
А той ще те хареса. Безотказно. ...

Нощ, море от светлина светлува в мрака,
и пориви на шепнещи криле
милуват полузрака,
и песни пеят над заспалото море.
Там сред тишината на простора, ...

A как искам да те видя отново,
да ти чуя тихия глас,
да се вгледам в очите ти тъмни
и да забравя за всичко от раз.
Да забравя за живота забързан, ...

Опиянява те,
не можеш да се отървеш от пленителното ù обаяние,
жаден си за вниманието ù,
за думите ù.
Ранява те, ...

Някой ден ще спра да те обичам,
ще спра да проверявам телефона,
да чакам съобщение без смисъл,
да плача насаме с емотикона.
##### ...

Когато сутрин се събудя тук,
аз ще искам да те видя в слънце,
ти вече да не носиш студ,
само твойто... топлото засято зрънце.
Когато вечер не сънуваш друг, ...

Как да пея песен,
когато сърцето мълчи?
Как да се събудя от съня отнесен,
когато върху всичко стъпил си ти...
Моята утеха е моята скрита надежда, ...

Не съм изгубена,
но да ме намери няма кой,
в борба с чудовището в мен,
във страшен свят, но все пак мой...
Изгубена дълбоко ...

ПРИСТАНИЩА
Ръцете ти са моето пристанище,
когато ме отвеят ветровете...
Но аз не мога да разчитам знаците
на твоето пропадане ...

Най-накрая Светослав отиваше на море. Не беше ходил на четири години, от 16-годишен, когато… по-добре беше да не си разваля момента и да се връща в някакви носталгични помисли, голяма част от които всъщност не бяха толкова щастливи.
Пътуването с влака от София до Бургас продължаваше няколко часа, по ...

Млад бях, здрав като скала
и живях във знойно време,
но ме подмина ти -
като видение,
като сенчица незрима, ...

С едно предчувствие останало,
посрещам утрото навъсено.
Пробягват от ъглите хладни
откосите горещи на греха ни...
Ще се завърнеш ли като надежда - ...

Колко струва днес един живот
и колко на земята той остава,
когато един и същ страдален хомот
по рождение животът на врата ни поставя?
"Ала как, та, моля ви, аз не съм от тях" ...

Простих, повярвах, ти се върна!
Хора сме, човешко е да се греши!
Животът ми се преобърна,
душата с тебе утеших...
Надеждата отново беше жива, ...

На тебе, мое мило скъпо внуче,
аз искам да ти посветя това:
където и да ходиш по света,
помни страната си с ливади тучни.
В родината ни, толкова красива, ...

"Истината е, че никога не съм заблуждавала някого. Оставих хората сами да се заблуждават. Те не се интересуваха да открият коя съм и каква съм. Вместо това си създадоха свой образ за мен. Не бих спорила с тях. Очевидно обичаха някой, който аз не бях." - Мерилин Монро
Под различни псевдоними пиша аз ...

Петко, съседът, е плешив. Напълно плешив. Всички знаят това. Всеки говори, обсъжда. Няма съсед, който да не знае за плешивия Петко. Всеки смята, че нещо трябва да се направи. Имаме общо събрание при домоуправителя, всеки месец. Винаги се повдига въпросът за Петко, но нищо не се случва. Петко си ходи ...

През октомври 2012-та година -
гавра безсрамна с нашата родина -
пред парламента се е веел турски флаг -
на петвековния поробител, някога враг!