Имам нужда от (пълно)ценностна система...
Усъмних се в начина си на мислене и си направих проверка. Идея си нямах как съм се прецаквал досега!
Бавно, но сигурно се отдалечавам от хората. Особено от техните...
Чашата на търпението ми... се оля.
Много ми е приятно, когато не съм добре. Знам, че точно ...

Меглен
Не беше като другите деца. Докато останалите тичаха след топката, лудуваха, ходеха за риба, Меглен повече стоеше на брега и съзерцаваше морето. С часове обичаше да седи на високите скали, да гледа прибоя, да слуша крясъка на чайките, докато вятърът галеше руменото му лице и си играеше с перче ...

Ти си изгревът тъй хубав и красив,
ти си цветето в моята градина,
ти си всичко, дето ме поддържа жив,
единствена за мен и неповторима.
Ти си гълъбица в ясното небе ...

Вехнеща гора умира бавно в забрава и тъга край зловонните кървави блата.
През клонестите лабиринти проблясва ярък лунен лъч и сянката безжалостно разкъсва.
Черни кръстове ръждясали от кръв простират се навред по безбрежните поля.
И болката – рана, раздирана от мрак и самота, безмилостно в зенит възк ...

"Wayfaring Stranger"
I am a poor, wayfaring stranger
Traveling through this world alone
And there's no sickness, toil or danger
In that bright land to which I go ...

Sah ein Mädchen ein Röslein stehen
Blühte dort in lichten Höhen
So Sprach sie ihren Liebsten an
Ob er es ihr steigen kann
Sie will es und so ist es fein ...

ПРОЗРЕНИЕ
Поемам по Пътя единствен –
да следвам нагоре звездите,
пътеката лунна е диря,
в небето към нощна градина. ...

Кретам по разораната нива
на изпустялата моя душа,
прихлупен под небето сиво
търся посятите от мен семена
на кротко притихнала обич. ...

Приказка за Розата и Вятърът...
На скалата... На върха,
Роза прелестна цъфтяла...
... С обич божия ръка,
сигурно я там засяла!... ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №10 ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето,
корема ти да бъде сит… ...

ДЕТСКАТА СТЪПЧИЦА
Беше по времето, когато все още по улиците на крайните квартали не светеха лампи, а за асфалт още никой не беше чувал. Мимето живееше с майка си и баща си в една стая в къщата на някаква баба, която според майка й беше много добра. Да, но Мимето обичаше само своята баба, на която я ...

Разбирам всичко. Даже и това,
че черното не става бяло.
Че слънцето е толкова и там.
Че думите с гласа са нещо цяло.
Забравям всичко. Може би така ...

Днес моето слънчево дете Катя навършва 20 години и това е нейният подарък.
Бъди красива като роза,
нежна като морски бриз.
Бъди сияние за своя любим.
Бъди обичана, желана. ...

Изпратена си сякаш ти от Бога
нарочно пътя ми да пресечеш.
И развълнувана - дори с тревога,
"Добре дошъл!" да ми речеш.
Очите ти са изворите сини. ...

ЗЕВЗЕКЛЪК
То, зевзеклъкът не е човек. То е вътре в него и в един, най-неочакван момент бута човека да направи някоя такава простотия, че всички да му кажат машала, не на човека, а на онова в него, зевзеклъкът де.
*
Такова нещо ще да се е вселило в Любо Беевски, мой състудент, ама от по-горните курсо ...

- Добре ли си?
- Добре съм, много ясно.
Защо, бе, не изглеждам ли прекрасно?
- Виж какво, пред мене не минава.
С бодряшки вид недей ме заблуждава! ...

- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то ...

Уморих се да чакам, да плача, да се моля.
С ръце протягащи към светената икона
и животът си на вярност, почтеност и смирение,
да обричам, за да получа опрощение от Бога.
Уморих се да те виждам само в мечтите си. ...

Капки вода от Места
/синопсис за пълнометражен филм/
Автобус с турска регистрация преминава през ГКПП Капитан Андреево и поема по автомагистрала Марица, а после продължава да се движи и по автомагистрала Тракия. На информационната табела отпред до шофьора е написано на кирилица и латиница БУРСА-ИСТА ...

Орисана на обич съм изцяло -
по хълма на безвремието крача.
Душата ми е лястовица бяла,
която вече няма страх от здрача.
Снагата е молитва за любов – ...

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне...
Всъщност, това съм Аз. Омръзна ми да се появявам в най-различни образи, ту със снимка (казват, че те привличали вниманието) - вятър, само създават грешна представа за истинския ми чар, ту без – внасяйки известна доза загадъчност, или може би по-скоро елем ...

ПРЕД КАМИНАТА
Огънят в камината гори,
прехвъркат малките искри,
пукат дърветата омайно
и оставя чувство трайно. ...

Когато духът на починал човек бъде освободен, той се превръща в ками, а четирите души, които го изграждат, образуват т.нар. митама. Всяка една от тях представлява отделно лице, олицетворяващо определено качество на духа, допълвайки се взаимно с останалите.
Куши-митама - „Чудна душа”, която изгражда ...

Мъж
- вече съм на седем и мама ми уши черен брич - радост голяма!... На бегом обикалям цялото село, да ме видят колко сербез съм с тоя опнат брич… За мой късмет се смрачи, и никой не ме срещна, никой не ме видя, никой не ми каза: „Я-я-я, пък много са ти хубави гащите!...”
Кой е като мен! Досега, сра ...

Горчиш ми, знаеш ли, като пелин.
Във всяка глътка търся сладост.
А той, пелинът все горчи,
дори и да му сложиш лимонада.
Боли ме, мъчиш ме, като мигрена. ...

Приказка без край – Луната
-Аз съм най-неоправдания герой! За слънцето, вятъра, че даже и за гората толкова се говори... А за мен? – мърморела си луната.
Загърнала се по плътно с нежния си воал и продължила да крачи по небосклона.
-Мен даже рядко се спират да ме погледат... Особено през студените ве ...

Втора глава
Четвърта част
Като написа две-три писма по електронната поща, куриерът отвори куфара, извади нови дрехи, облече се и преди да излезе, натисна звънеца.
След минута влезе предишният слуга.
- Какво ще желаете, господине? ...

Аз съм твоя, а ти си мой...
Почти толкова много, колкото не се очакваше.
Река съм, покрита с лед.
Отбой...
И само твоите кораби откриха пристанище. ...

Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове - ...

Вън цяла нощ, без спиране, валеше
очакваният дълго кротък дъжд.
Годината измина. Време беше
за влага на засято зърно ръж.
Случайни, две снежинки заиграха ...

Малки мушици
безгрижно прехвърчат над
хищното цвете.
Внезапно разбрах колко
крехък е животът ни.

Трябва ли да стоя до късно?
Да лежа,
да слушам инди
и да се обвинявам?
Да си припомням всяка моя грешка ...

Аз не те чакам, ти няма да се върнеш.
И надявам се от болка да повърнеш.
Щом в живота си сив отново ще се върнеш.
Бъди готова самотата да прегърнеш.
Бях свидетел на твоето падение и няма да търпя театрално поведение. ...

Съгласуване на глаголните времена
Какво остана в общия обяд?
Парче от плод, огризка...
Следи от вино, недокоснат
хляб, трохи от тоя времеяд, ...