The fire is burning the tower of gold.
the old throne is fallen, the new throne too bold,
the fortress is yet to become into dust.
The air's getting colder, the flame fills of lust.
Once held onto mountains, and plains in its feet, ...

Paris
by night,
just raining
Parnas
by paint, ...

From my own self you banished me
Took the life right out of my veins
Instead, you gave my soul chains
And brutally ravished me
I am in exile ...

write in my diary
and then smoke a cigar
think about meaning of life
but don't go too far
try hard to draw a horse ...

Замяната
Във тая нощ по своему разкошна,
ела Любима, да си помечтаем-
е вярно е, богатства аз не нося,
но мога да ти дам: мечти на заем!... ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи ...

Разпери ръце и едната преплети със моята
А с другата махни със пръсти
Усещаш ли как облакът те гали
Усещаш ли да си в прегръдка от звезди
Усещаш ли вятъра да ти шепти ...

Там, където стоях
Там, където нявга бях...
без лице, без чувства...
сега лежи светлина!
През тръни и мрежи (тя) минава ...

Хора спят повити в целофан –
или само частите от тях. Или останки.
Други спят повити във юрган –
от коприна, тъй де – свила. Симуланти.
Бягащи в един и същи коридор – ...

Непредвидена задача ме изхвърли от дома рано-рано, та нямах време да закуся. А то закуската си е важно нещо. Свърших си работата и тръгнах да се прибирам. По пътя ми баничарници ли не щеш, закусвални ли, хот-догаджийници или както сега ги наричат. Мирише по цялата улица, та не се трае. Не можеш да п ...

А бях в семейството обичан,
баща отличен с пример личен,
но кръвното ми бе високо,
а докторът ми каза ,,Споко,
вечер по една ракия" ...

На Кера мъжът ù умря от препиване. Беше се насвяткал като змей и изобщо не успя да дойде в съзнание. На процедурния въпрос как се е случило, Кера отговори лаконично:
- Ами изпърдя се и пукна проклетникът.
Тези случаи вече взеха да не ме учудват, защото напоследък хората умират все по-активно в синхр ...

Януари е
Януари е, а все едно е пролет -
ухае ми на рози и любов.
Дните са ми толкоз топли,
а нощите - света суров. ...

Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало. ...

Аз съм всяка тиха уличка,
всяка малка пейка за гости,
романтична, кротко изчакваща,
под дъжда мокра до кости.
Аз съм всяка светулка проблясваща, ...

Ако душата ви засърби
значи раната зараства...