Предназначението на мъжа и на жената II
Мъжът и жената имат точно определено предназначение и те трябва да бъдат и двамата всеки на своето място. Тук ще обърна внимание на връзката между тях във връзка с целите и предназначението им – тяхното място в живота...
Външния свят е мястото, където трябва д ...

От живота всеки миг вземи,
че утре знаеш ли къде си...
Mоже да си тук, но може да не си ...
Tакава е съдбата на Човека!
Затова широко отвори очи - ...

Скала съм аз, а ручеят си ти,
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка ...

Как се казва фея в мъжки род?
Как се казва на такъв вълшебник,
който вярно и незнайно как,
две души събира с виртуал посредник?
Може би е ФЕЙ? Или е ФЕЙС? ...

Ще скоча навън,
ще разтуря света,
само не пускай ръката ми.
В бой ще умра
и в смъртта ще горя, ...

Тя имаше големи, сини очи. Русите ѝ къдри галеха плахото, като на сърничка лице. Москва-река бе нейното оправдание, а Евтим я съзерцаваше като икона на Богородица, с уважение и страхопочитание.
На седмия час учителката по английски ги раздели по двойки и Маша седна срещу руменото му от възбуда лице. ...

Пораснаха ми пеперудени крила
и вместо дрехи - цветен дъжд облякох,
в косите панделки си вързах от дъга
и с птиците понесох се нанякъде.
Танцувах с облаците в синьото небе, ...

На В. с много, много любов.
Страхотен звънна будилник разкъса тишината. Така! Сутрин е! Цялата къща спи , или поне тя така си мисли. Спусна крака в чехлите до леглото и напипа халата на стола. Тихо, тихо се измъкна. Той може би не спи, но тя не иска да е причина за неговото ранно събуждане.
В трапез ...

Не ми остава кой знай колко.
И мойте дни са преброени!
А трябва да призна с болка,
пътеките са извървени!
На всички времето не стига. ...

Бях на спирката, когато започна да вали,
но беше слънчево и не чувах да гърми,
до ухото ми някой тихо почна да шепти,
хиляда изстрела, но един остави птиците сами.
Уж птиците могат да летят само със сухи пера, ...

Не стигам и до рамото му даже -
и как да види моите очи;
и как да мога с поглед да му кажа,
че тази обич малко ми горчи?
Измислям се, на пръсти се повдигам, ...

ВЕЗНИ
Окуцялото време край нас
почуква със свойта тояга.
Оставаме под негова власт -
защото младостта ни избяга. ...

Пещерняци
Казах ли ви, че Ивко и Павко са запалени любители на приключенията. Но въпреки това и двамата работят- всеки във своята област и така се издържат и осигуряват прехраната си. Ивко е художник, а Павко - артист. Двамата братя наеха приземния етаж на повече от сто години изоставена къща. Ремон ...

Многоточия
Две ръце
с обичане
спират тишината.
Гальовни са. Топли. ...

Обич моя
Обич моя, откъде дойде?
Кой ти каза как да ме намериш?
Вече късно е, но хайде, влез.
От студ си посинял и цял трепериш. ...

СЪН
Събудих се с кисело настроение. „По дяволите! От сутринта съм с главоболие, а е само вторник!”. Отворих очи, а до мен котката се протягаше блажено с изпънати напред лапички, стърчаща нагоре опашка като антенка и с излизащо от отворената ѝ уста извито езиче. В такива дни я мразех. Тя по цял ден с ...

Още помня онзи миг вълшебен,
очи искрящи, прелестни коси,
горещи устни - сякаш съм обсебен,
внезапно сякаш гръм ме покоси.
В сърцето ми бушуваха и още ...

Така дойде и си отиде,
че дори не осъзнах...
Кога отмина времето красиво,
когато с теб щастлива бях!
И така са ми фалшиви дните, ...

Още един разказ от цикъла "Спомени за сънища"
ВЕСНА
От малка баща ù я учеше да бъде нащрек, дори и насън. Свикна с това и спеше леко. В съня си чуваше как притичват мишките в тревата, чуваше въздишките на птиците и полъха на вятъра. На другия ден знаеше всичко, което се е случвало през нощта, но уме ...

Когато си отиде половината
от цялото, дарило Ви с живот.
Когато трима станат четиримата
и изчезне всичко, дето е Било,
тогава всеки празник става мъчен, ...

Блажени са
бедните
духом
и слухом -
защото на техните ...

И нека съм котка... с девет живота...
Огънят тихо догаря в камина...
Не искам дните ти аз да крада,
а всеки мой ден в твоя да влиза...
И нека съм котка... с девет живота... ...

За да те забравя
Макар всичко, е хубаво да бъдеш притиснат в прегръдките на някой, дори и в този миг да мисля за друг, който ме ранява без да забелязва обичта ми, пак оставам в прегръдките на друг и ще се отдам до край. Макар че обичам друг, толкова близко до мен, но в същото време толкова далечен, ...

---
През сто небета-клади прелетях —
намерих те, желаех да съм с тебе.
Да беше взел перо от пепелта!
Да беше ме превърнал в някой лебед! ...

Стоя с цигарата си
и прогонвам Самотата.
Обсъждаме
парливите въпроси на деня.
Целуваме се с нея ...

Така геройски кукурига,
че да го чуе даже глух.
Със него утрото пристига,
събужда се и моят слух.
Изпъчил гордо на стобора ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните н ...

Този кръст е мой.
Не се плаши.
Даден ми е.
После ще го вземат.
Тих си остани. ...

На разума мъглив - безкрайност,
умираше възкръсналата жар,
родила се в космическата кал,
невиждала човешка трайност.
Прелитат шепоти, умори, ...

Г Л А Р У С Ч Е Т О
Върху комина на една висока къща в красив Черноморски курорт имаше голямо гнездо. В него живееше семейство Гларуси. Татко и мама Гларуси с двете си малки дечица. Едното се беше излюпило няколко часа по-рано от другото и гордо се наричаше Батко.
Мама и татко Гларуси по цял ден оби ...

Подарих ти спомени за времена,
когато след години,
пред камината с лула,
ще разказваш на любимия си внук,
за онази дива и страстна луна. ...

За всичко съм виновен само аз.
Грешките си на никой не преписвам.
Не малко в живота си сгреших,
и не малко болка причиних си.
Да можех времето да върна го назад, ...

Дочувам претоварения трафик,
седейки в бездушната стая,
сам, обмислям своя график,
но без право да мечтая.
Колко трудно може да повярваш ...

Нашият свят е изпълнен с еднаквост. Въпреки дребните разлики във външния вид, всички сме до някаква степен еднакви – хора от плът и кръв. Не сме перфектни, но винаги имаме семейство и приятели, които да ни обичат.
Причина за това не е начинът, по който изглеждаме, а това, което носим в себе си. Вина ...

Там... по реката
сипят се листа.
Дървета извиват
край нея снага.
Прошарени клони ...

И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми отива да съм грешница.
Отхапах, и дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила, ...

спира дъхът ти
и мислиш...
дълго съпреживяваш това,
и после дълго страдаш...
не може да се върне мига, ...

Нима си преродена фея
от приказка една,
изящна, нежна орхидея -
тъй чувствена жена...
И твоят цвят се е разлистил ...

ЗАВРЪЩАНЕ
Връщам се със трепет у дома,
за да остана с теб за дълго,
отдадена докрай на светостта,
сърцето със която ми е пълно. ...