Облякох сълзùте си в одежди от лед
и като диаманти в огърлица ги нанизах
на струна от душата ми откъсната от теб,
случайно (може би), тогава... на излизане...
От скъсаното място капки кръв ...

Разум към сърце:
-Биеш ли вътре?
Ще спукаш гръдната кост.
Чакай мъдрото утро
да зададеш своя въпрос. ...

Красива си... О Господи!... Красива,
красива си... с очите на сърна,
с теб слънцето си идва и отива
и завист пръска дивата луна.
Красива си... ах, колко си прекрасна, ...

Било е там някога...
През един дъждовно-лъжовен ден, когато всяко нещо имаше за свое нещо друго.
Някъде там, по същото време, Малкото зло търсеше Голямата истина.
И я откри, защото там всичко беше като нея.
По същото време, точно по-преди, Малкото добро също търсеше Голямата истина. Ала по звездни н ...

Аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите. ...

В нощта на шепнещи устни
усетих копнежност незрима.
През други сезони пропуснати,
любов разцъфтяла през зимата.
В календара на нашето сбъдване ...

Боян тъкмо се прибираше от поредната обиколка из западните части на страната.
Беше излекувал дузина безнадеждно болни и се чувстваше изтощен.
Реши, че ще се отдаде на няколкодневна медитация, за да възвърне силите си, но един от слугите донесе новина, която видимо щеше да промени плановете.
Баща му, ...

По повод писаното на този линк: http://www.burgasnovinite.bg/ubil-dve-jeni-i-otishal-da-gulyae.html
Това е неправилно да бъде маркирано във фейсбука, като "харесвам".
Би трябвало да има и възможност да се маркира "обвинявам" - Да, аз обвинявам нашия български наказателно процесуален кодекс, защото т ...

Онова чувство... Което предизвиква и радост, и тъга в един и същ момент. Което те изстрелва на върха на щастието и което те хвърля в мрачните дълбини на друг живот, неописуемо болезнен. Но каквото и да прави с теб, това чувство те поддържа жив. Вкарва отровата си в тялото ти, превзема те, обгръща те ...

Едва ли някой някога може да забрави първото си посещение в онези елитни клупове, където стриптизьорките се наричат елитни компаньонки, а бирата е заменена с уиски. Днес, когато си спомням за първият ми път там, ми се струва като най-далечният ми спомен, истината е, че само преди 1 седмица аз бях на ...

Написах есе за любовта
Обичам. И ме боли. Искам да ме боли, защото това ме кара да обичам още повече. Боли ме, защото любовта дава всичко и отнема всичко.
Отне ми първо съня - сънувах цветно, лятно и красиво в продължение на години, докато не започнах да сънувам и през деня.
Отне ми работата – работ ...

Хотел.
Стая 302.
Пръсти по огледалото...
Чужди са.
Чаршафи с петна от... ...

септември 2013 Румяна Славова
Колко молитви прошепнах
в среднощните доби -
да те забравя!
Но Бог, до днес, за тях ...

Капят жълтите листа
и застилат цялата земя
с чудни цветни килими
в нюанси най-различни.
Вятърко с клоните си играе ...

Една количка, пълна с дрехи стари,
ръждива кана, смачкан пепелник –
имуществото цяло на клошаря
се разпиля в един-единствен миг.
Колата мощна профуча стремглаво, ...

Любовта ми - свещица в тъмното.
Светлинка за душата ми.
Страх да не те загубя.
Светя ти - в тъмното.
Сгряваш ме - в студеното. ...

Бяло, бяло, бяло побеляло.
С бели маски всички цветове.
Кой се крие – Господ или Дявол,
зад човешкото ни битие?
Март ще смъкне маската и... Опа! ...

Когато се напълнят чашите,
в очите грейва младостта.
Пристига с устремна походка,
чертае нови чудеса.
Сияе тя и в миг разлива ...

Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го, още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Так ...

За капките, които падат от небето,
се удрят във листата и шумят.
И както е до днес, от хората прието,
камбанките в душите ни звънят.
И аз съм седнал пак и песента му слушам ...

Един към друг отдавна тичаме
и името насън си сричаме.
И срещнахме се насред пътя ни
със думи, във душите кътани.
Свалихме дрехите разкъсани ...

Забравените села...
Живите?!? По комините се броят...
Няма звънарна... Наляга тъга,
а в ушите ми: Свят! Свят! Свят!
Свято е само на края на селото... ...

Търсех го навсякъде и неуморно -
вълшебника от онзи детски сън
Прибирах се, изтривах чело морно
и с нова надежда политах навън.
Не спрях, дори когато осъзнах, ...

Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия. ...

Не бъди поглед, нито минута,
не бъди дългоочаквано минало,
не бъди тази, която желая,
бъди просто, единствено истинска!
Не бъди случка, нито събитие, ...

И какво като си мойта ахилесова пета,
нима си мислиш, че това ти дава право.
Дали очакваш вечно да търпя
прищявките и капризите безкрайно.
И какво от туй, че си въздухът в гърдите ми, ...

Тялото – сковано от студа,
стои и чака теб.
Сърцето – счупено на две,
стои и чака теб.
Очите – червени от сълзи, ...

Толкова наивно е...
Толкова наивно е по пясъка да тичаш боса
и да вярваш, че летиш...
Толкова наивно е в тревата да лежиш
и да вярваш, че вървиш... ...

Oблякла съм жилетката на самотата.
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг, ...

Очите ми лъжат, целувките - също,
но те поне лъжат по истински начин.
На грешни места безразсъдно се връщам
и често забравям кое колко значи.
Да пръскам усмивки не ми е присъщо, ...

Идеята за Славейчето е заимствана от приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата"
Искаш да ти разкажа история. Каква? Трагедия? Няма проблем. Моят живот е трагедия. Или поне част от него. Искаш да ти разкажа тази част? Няма проблем. Слушай...
Преди всичко трябва да знаеш, че някои хора в живота ни с ...

You tube
Сърцето ми пее,
душата ми танцува,
разумът се смее,
мисълта пътува. ...

Устните си щом до твоите допра ги, опиянявам се.
Но въпреки това налей ми чаша вино.
Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,
че дълга да е вечерта ни очертава се.
С кръвта ни виното в едно да слее се, ...

Преди години баба ми имаше голям кокоши двор – бели и червени, здрави носачки, които час по час огласяха махалата след поредното снесено яйце. Петелът беше един – червен, наперен, тежък. Час по час ухажваше госпожите и госпожиците (последните баба ми ги наричаше ”полатки”, такива, дето все още не сн ...

Полумрак! Тишина! Усеща се аромат на запалена свещ, чиято светлина вече догаря... Малко дървено бюро е сгушено до прозореца, а на него - лист и писалка... Седя над бялата хартия и отново ме отвличат крилати мисли. Вглеждам се в синьото небе и безбройните звезди, които са пръснати като малки диаманти ...

Без нея няма смисъл животът, тя е в кръвта.
Постоянна борба да я запазим,
а цял живот живеем в търсене на любовта.
Когато я намерим, очите не виждат друга,
омагьосани от проницателния поглед, ...

И отново аз, пак, търся нещо...
Но какво? Все още не зная.
Не е богатство. Нито пък вещи.
Търся врата към безкрая.
И отново летя във небето - ...