Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...

Тази любов накъде ме води? -
към безсмислена бездна.
Плътта ми е пропита с отрова
и смъртна безнадеждност.
Тази любов на кръст ме разпъна - ...

Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...

От детските очи какво остана
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...

След толкоз истини нечути,
на истина прилича Тя
Застинал куп - желязо и бетон,
превръща се в поредния Голгота...
Високо – горе, ...

Малко освежаване и почивка от тъгата с най-здравото парче на Oasis ! ;) :)

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...

Имам аз една приятелка – непоправим шопинг маниак. Това не винаги е лошо качество, когато имаш нужда от моден съвет, но определено не е никак добро, когато името й се изпише на екрана на телефона ти в осем часа сутринта през единствения ти почивен ден от седмицата.
Съумях да скрия раздразнението си, ...

Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие ...

Лилàва есенна тъга
в очите кротки на полето.
Танцьорки сякаш от Дега.
Усмивка тиха на лицето
на Есента. Без стон и звук. ...

Час: 17:23 В парка...
Дата: 06. X. 2013г. Плаче ми се...
Боли ме... сърцето
Любов! Ех, тая любов! Кой не е чувал за нея!? Кой не я е зървал около себе си!? Тя е навсякъде около нас. Дори без да се направя, човек може да я види в образа на някоя двойка, която се прегръща в близката пейка. Не знам за ...

„... и в гърлото ръжда се наслоява.“
„... и думите с дъха споява...“
Развали се грамофонът на гласа ми
и плочата спря да се върти.
Музиката бавничко замлъкна ...

Остави само траен спомен в мен...
О, град Несебър, как да те забравя?
Навярно ще се върна някой ден...
с носталгията своя да се справя!
Морето още помни любовта... ...

Вървя си по слънчева топла алея
толкова жива, красива,
чак ми иде да викна, запея.
Птички шарени щукат навред,
пеят, пищят, чуруликат, ...

Преливат чувства в мен,
от любов до гняв,
че не мога да съм с теб,
сигурно е грях?
Желание огромно, ...

Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.
Изпълнен е той с трудност и тъга.
Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде
ангел да наричам с майчините имена.
По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка. ...

Отивам си. Пред залеза немея.
И няма утре мене да ме има.
А птиците остават - за да пеят.
И пак ще дойде лято, а и зима.
Отивам си. Остават моите песни. ...

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта ...

Ела при мен
Гласът ти ме пленява,
във мене той звучи,
сърцето ти ме сгрява,
при мене остани. ...

На една приятелка
Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или' откровено – розов роман... ...

Грънчар
Тази нощ осъзнах покрай тебе –
всъщност аз съм роден за грънчар.
Не живея с душица на дребен,
ни на някой мъж властен и стар. ...

Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезвяхме -
пораснахме, за да сме малки.
Предадох се на всички мелници, ...

Малка обич
слиза от небето -
откривам с трепет:
домът ù е сърцето ми...
Върви наперено, ...

Копнеж
В един прекрасен ден ще те срещна аз
и душата ми ще засияе сякаш е елмаз.
Със омайния ти поглед и дългите коси,
ще викам аз след теб "ела, със мен бъди". ...

Аз съм вече влюбен, но "здравей"
не пречи да ти кажа отдалече,
ще си побъбрим, ако искаш днес,
че утре нещо може да ни пречи!
Не знаеш никога нали, ...

Защо не харесвам добрите мъже,
а вечно след лошите тичам?
Защо съм такава? Кажи ми, сърце?
Все лоши момчета обичам!
Харесвам такива, които раняват, ...

Нямам мечти.
И усмивки нямам
и не сънувам, когато заспя.
Очи нямам,
не се просълзявам, ...

Провери ме - с топла ръка,
дали съм жив отвътре,
дали във мен е още любовта
преди шепот да заглъхне .
Дали е въздух - въздухът във мен, ...

ЗАБЛУДИ
Животът, който водим е фалшив.
Една илюзия, изкривена във вечността.
Потънали в тайни, подлост и лъжи.
Опитваме с лицемерие да се сближим. ...

Есен мила
Есен мила, ти защо тъжиш? -
Влага те обвива и сълзиш!
Мантията златна разтвори,
блясък, цвят и слънце ни върни! ...

На сестра ми
Сестра ми няма я сега.
В Гърция отиде, късмета си да дири.
На чужди хора да „прислужва“ тя,
да може синовете си да изучи. ...

Пр(есен) спомен
Очите ми запомниха картина,
че лятото си тръгна с тъжна песен
и старите асми ще раждат вино,
от сълзите на златната му есен... ...

Морковите
15 септември. Първият учебен ден. Дворът на елитна езикова гимназия. Първи трепети за новоприетите ученици и техните близки.
“Старите” взимат страха на “зайците” като ги замерят с моркови. Из въздуха летят зеленчуци. Всеки се пази и си търси безопасно място в навалицата.
Само един храбър ч ...

ЛЕТЕЖ НАСЪН
"Посветено само на тези, които са летели насън"
Не усещам, че заспивам,
а съм полегнал, уморен,
и искам или не искам, ...

3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...

И тази сутрин в залата студена
аз чакам да започне моя ден.
Душата ми е вече уморена!
Надига се бунтара в мен.
От неуредици ми се повръща. ...

ДИВИ КЕСТЕНИ
Ще те очаквам все така натрапчиво.
Загледала се в хоризонта на звездите.
А клони на разголени дървета
ще се надигат да опипват висините. ...

С ДУШЕВНОСТ ТИХА ЩЕ ЗАПЕЯ
Въпрос напира ми в гърдите,
поемам въздух и издишам…
Мъглата стеле се навън,
записвам всеки страшен сън. ...

Имало едно време царица на име Тенебрис, нейните коси били черни като нощта, очите дълбоки и тъмни като пропаст, а лицето й бледо и безчувствено като лед. Една студена зимна нощ тя стояла и гледала как от небето се проронвали сребристи, бели снежинки, те танцували възторжено във въздуха и се радвали ...

В късните часове на нощта доктор Джекил сменяше снимката на ФБ профила си с тази на мистър Хайд...
Изживяваше много труден период от живота си - от милиардер се превърна в милионер...
Зъболекарски фолклор: Апетитът идва с ваденето...
Какво мога да кажа за първата си стихосбирка - на първо четене, вс ...