Говореше ми за раздяла, аз се смеех!
Не вярвах, мамо, толкоз да горчи.
От болка чак и устните немеят,
а в пазвата ми камък сив тежи.
По пътища различни сме поели, ...

Не намерихме ли се след всичките тези години,
през които неспирно се търсихме с тебе?
Не открихме ли се сред всичкото, което намерихме -
излишно, ненужно и непотребно?
Не видяхме ли се някога, та дори и случайно, ...

ФОНДЮ ИЛИ ДЕЛАКРОА
''ЧИН-ЧИН!'' И замирисва на барбекю.
Такова вино събужда в мен Сенека.
В ''Черешката на тортата'' - фондю.
Ама къде е, Господи, човека? ...

Ето ме - скитница тъмнокоса.
А очите ми - жадни огньове.
Вечерта ме настигна - боса,
тръпнеща, за любов готова.
Такава съм - карам направо. ...

Вина, че те обичам, нямам!
За себе си те скрих в сърцето.
И нищо, че не е голямо -
безбрежно е, като морето.
И силно е, и е горещо ...

Майка ми все ми повтаря,че се различаваме от животните по това, че сме способни да правим планове. Чак сега разбрах защо често ме наричаше с животински имена - въобще не ме бива да правя планове. Като почти женен човек, като врата, който ще се налага да върти главата на семейството и въобще като жен ...

Душата ми е пеперуда малка.
Щом зърне светлинка и мигом
тя се втурва пощуряла....
Пърха, пърха весело с крилца
и се радва, смее - също оглупяла... ...

Пречистена, вървя по пътя.
Напред, нагоре се стремя:
за нови върхове - готова,
силна съм, ще продължа!
Пречистена, вървя към тебе ...

Юлияна Иванова няма опит в енергийното регулиране,
но има "стаж" във нелегалното цигарено промотиране.
Подобни нефели Бойко нерядко назначава във властта.
Как тогаз милата ни България да не падне в пропастта?

В този свят –
на самодиви
и съмнения,
на хаос,
виещ се ...

Еднакви
Светът е място за всички нас,
какъвто и да си, където и да си,
и всеки има правото на глас,
какъвто съм аз, такъв си и ти. ...

Препрочетох ти мислите -
няма нужда от думи.
Всеки поглед е незаличим.
По-добре да говорим
на езика на струните... ...

Миг - 1
Живейте във мига,
че миг със миг не се повтаря,
тогава радост и тъга
в тебе проговарят. ...

Не ми е присъща
простата обич,
която измерва се
с′ слънце в очите.
Моето - то е ...

По "До първи петли" от argonyk
Нощта се разстила над мене
и мракът на рамо лежи.
Мъглата на прага ми стене
и злобна край къщи кръжи. ...

Хорото
Очите ти бяха стрели от колчана
на едно дете чудо.
Не знаех стъпките, но се хванах.
Помниш ли го хорото, ...

Запалих свещ, за да се стопля,
но лицето ми от восък се разтече.
А виното ми, подсладено със канела
все повече и повече горчеше.
Зад корсета ми, излят от стомана ...

На картата ти си едно петънце.
А някои даже не знаят къде си.
За мен си страна с най-голямо сърце,
която усмивка от слънцето носи!
Със мъка дотук е дошъл Аспарух ...

БАЛКАНСКИ САНКЮЛОТИ
Не се отчайвай, друже, стискай зъби,
вдигни глава, засмей се като мен!
Светът край нас – жесток, горчив и ръбест –
не бива да те види натъжен. ...

Корените, корените си търся...
И отпивам от твоята щедрост.
Цялата съм отвътре разтърсена,
а отвън съм спокойна и ведра.
Думите ти са галещи въглени. ...

любовта умира,
страстта се стопява,
бляновете остават
със стоновете нежни
и желанието свежо ...

Ти дъхът ми спря,
сърцето разтуптя!
Ти умът ми завладя.
Ти сълзите в бисери превърна!
Ти светът ми преобърна стана и си тръгна!!!

И днес оглеждаш се наоколо -
и виждаш само злоба, завист и порок.
От туй, което най-презираш сам се опасяваш.
Тя ще стъпи там, където най ще заболи!
Ще я видиш в огъня, където ще сияе. ...

Потърквам си листата изтощено,
стъблото си претърсвам за надежда.
Но само рижав вятър в него срещам –
сурово-нежен. Късен, блед...
изнежващ. ...

И аз не знам, и аз не знам,
от сън когато се изнижа,
на листа бял какъв колан
ще вържа, стих да каканижа.
Стоя, замислен в тишина, ...

Новина: България е 48-ма Световна сила по футбол! Зад нас са само страните, които нямат стадиони...
С въвеждането на умни електромери, общото IQ на работещите в Енергото рязко ще скочи.
Когато ми стане скучно, обикновено се обаждам в градската баня и казвам, че има бомба.
Решиха да играят с открити ...

Утрото днес ме събуди
с прекрасната дума - Любов!
С плюшено мече червено
и целувка една от сърце.
Денят е прекрасен за двама. ...

Една песен, която е на първо място в класациите на моите авторски песни. Може би сте я слушали във Vbox7, където е с аранжимента на пловдивския музикант Светлин Стайков, но сега ви я предлагам с аранжимента на Ме6.
Честит Св.Валентин! На всички, които ще чуят "Имам те", пожелавам много любов и творч ...

Името ù беше Кейтлин. Най-обикновено момиче със своите мечти и страхове. Един слънчев ден тя излезе да се поразходи. Дълго време вървя из парка и се любува на чудесното време. След една голяма обиколка, момичето реши да седне на една пейка и да си почине.
Не мина много време и до нея седна друго мом ...

Ах, сърце, ти вярваш на всичко, щом обичаш.
Всяка дума за тебе е закон,
който ако се опитам да прескоча,
попадам в тъжния затвор.
Тебе бих попитала сърце, ...

Вратата на дървената къща се хлопна, а сянката му се отдалечаваше бавно. В тишината глухо отекваха отдалечаващите му се стъпки. Едва се чуваше скърцането на люлеещия се стол на верандата и свистенето на вятъра. Той вървеше и се опитваше да подреди мислите си. Не можеше да повярва какво е направил, н ...

Днес съм вик на безброй тишини,
дето идват в съня като спомен…
Знам, от тях лудват диви лози,
гроздоберно родени по склона.
А когато в най-южния миг ...

Педант. Прозрачен. Замъгляваш.
Усмивка. Гръб. И заминаваш.
Обръщам се. И те поглеждам.
С гръб седиш. Глава навеждаш.
Върни се. В очите. И събличай. ...

... кажи ми, кажи бедний народе...
Не са стихове, а гневна реч!!!
- филипики!!!!!!!!!!!!
С паузи за подчертаване... и
да не обяснявам друго!!! ...

Днес бил празника на влюбените,
от любов разлюбените,
но също и празник на лозята и ракията,
на по чашка, две с комшията.
И всеки в този ден, ...

Когато любов любов убива,
има ли кой да ме спаси.
Когато нежността си отива,
кой пожарът в сърцето ми ще угаси.
Когато любов любов убива, ...

Старецът бавно допушваше цигарата в дъжда. Беше сякаш в унес – в очите му се четеше оная скръб и тъжна мъдрост, които животът бе донесъл. Едно голямо бреме. Този човек, този нещастник вдишваше всяка капчица отрова, като че ли тя щеше да го избави завинаги от настоящето. Погледите ни сетне се срещнах ...