Парченца залези
"Той - целият ми живот
беше една сълза"
Петко Братинов
Трябва да усетиш залеза. ...

Черешов цвят в неделя вечер
възвърна спомен недопит,
отвори пак зараснал кратер
с черешов аромат пропит.
Цъфтят отново тези бели, ...

Внезапно се събудих и разбрах, че не беше сън това.
Гълъбът стоеше в стаята до мен.
Бял гълъб, който снощи долетя с радостната вест,
че мойто слънце има повод да празнува.
Честит празник, мила моя, ...

When I die will you buy me a flowers?
Will you come on my grave?
You know that Im gonna die.
Walking slow, you feel sad.
Down on knees and pray for my soul. ...

Пролог
Там горе, високо в необятното небе, се рееше господарят на птиците - най-мъдрото същество сред тях - орелът. Величествените му криле разцепваха прохладния въздух и застиваха неподвижно, оставяйки се на прегръдката на вятъра. Острият му поглед наблюдаваше земята, където дърветата в такт се пок ...

Една Жена...
на Теб...
Аз срещнах те в една чаровна вечер
със цвят на люляци и на звезди
и олюлях се от очудване, че вече ...

Помниш ли, когато нежна пеперуда,
кацна върху неразцъфнал цвят?
Пеперудата си ти,
неразцъфналото цвете - аз.
Помниш ли дъжда прохладен, ...

Ех, да можеше да видиш
през моите очи
красотата на града...
Всичко в мен мълчи.
Това е моят дом, ...

Дъгите над пътя изглеждат неизбежно
изтрити и в канавката дрипльото с халба
вдига наздравица в чест на всеки грабеж
безнадежден, а денят пияно догаря:
"За гражданска война жадувам! И разруха ...

Безкрайна планинска река
Мариела Пидева
Ако някой ден изведнъж полудея
и следа не остане от мен,
няма да има огромно значение ...

ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!...
Децата ни избягаха навън!...
Със мене днес – каквото ще, да става!...
Във краткия живот – случаен трън!... ...

По навик
Анализът
(любимата играчка на ума)
разделя чувствата
на черни и на бели; ...

Наивно е да вярвам, че ще мога,
да те изхвърля като дрипа
от съзнанието си.
Прилича на колело –
като онези, в залите, ...

Уморено ме поглеждаш
и свеждаш тъжни очи.
С тиха, неизказана болка,
до мен достига тъга.
Тъга за забравената обич, ...

Трябва много да се внимава...
наистина...
неизречени желания
стават истини
и после бягаш... ...

Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,
забравил и приличие, и свян?
Със алчни пръсти до безкрай да взимаш
това, което искам да ти дам.
И все по-надълбоко в мен да влизаш – ...

Ах, колко са ми тези уикенди празни,
в които ми липсват твоите очи,
не виждам усмивката ти бяла
и не чувам гласът ти да звучи!
Ти си нейде там, далече, ...

Сега ще ги избираме
в държавата ни гола,
а после ще кастрираме
да си седят на стола.
По примера на лъскави ...

Видин - вечен страж
Аз обичам Видин - Видин, в който израснах
и където родих се сред толкова много слънца,
със свещеният плам на това що не гасне:
"В недрата на мойто сърце искри любовта!" ...

Дървото, което довчера
летя във висините,
сега е мост.

Миг колебание...
Когато моят огнен лъч блести,
посоката е ясно очертана.
Но в миг, когато буря връхлети
оплитам се и губя в урагана. ...

Погледни в очите ми
и виж как раждат се мечтите ми.
Красиви или не,
това са моите мечти,
неща жадувани от моите очи. ...

П Ъ Т Е К А
Изнизва се
животът,
а още
търся аз… ...

Броя си парченца от сърцата,
които разбих заради тебе...
И трия сълзите от лицата,
които проляти са за мене...
Предврително да им спестявам болките, ...

„Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга.”
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...

Тост.
За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,
лишени от витлата си безбрежни,
отрязани във името на Нещото,
което определя дневното и нелогично иска да лети... ...

Ако ще вземеш крилата, които си ми дала,
любов,
ако ще вземеш крилата,
ти пак се спирай при мене,
защото аз без летене, ...

Ще си мълча,
защото няма друга, по-достойна,
ще искам срещу мене
да излезе ТЯ.
Но ТЯ е силата поройна, ...

Наскоро получих инфарктно писмо. Все едно отворих вратата на зле натъпкан с гадни квалификации шкаф, които ми се посипаха по главата. Не беше анонимно. Поне на пръв поглед - отдолу се мъдреше някакво име, което ми прозвуча познато. А Гузната ми съвест услужливо ми подхвърли поне няколко неща, заради ...

Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна!
Поглеждам към разпръснатите листи - ...

Тишина
планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят, ...