В жадуващите ти очи се спрях
и нежност шепичка там плиснах.
Безшумно зрънце мъничко посях
и дълго, дълго гледах как пониква.
Растеше с дни, а сетне и с минути. ...

Пиян, веднъж затънах в кал
и както лазех си, парцал
напипах – мръсен, стар, прогнил.
Но толкова се бях напил,
че ми се стори чист и бял ...

Виновен съм! Виновен съм за всичко,
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря ...

Защо да пишем? Ето го въпроса.
Лъжем си акълеца защото.
Всъщност стиховете ни какво са?
Сламки за удавници в живота.
Книжни лодки. Колко им товара! ...

Моята драма
В онази нощ луната беше луда.
Тогава аз се учех да обичам.
В приказката снежна стана чудо,
на любовта поисках да приличам. ...

Не можеш да си тръгнеш, любов
Как да те оставя да си тръгнеш, любов?
Полудя ли!?! Не си ли видяла очите му,
как все ме търси? Все още. И как е готов
на всичко, за да съм спътница в дните му. ...

Не ме намирай в нощите си черни,
не ме намирай в бурното море.
Във тичинките на липите цъфнали
ме има и... в усмивка на дете.
Не ме намирай в сивия следобед, ...

За морския си град тъгувам,
край него -Черното море.
Далеч от него аз студувам
и лед сърцето ми дере.
И с мисли боси аз пристъпвам ...

Нещо хубаво си пожелай!
Бързай да запомниш тоя миг!
Да го задържиш се постарай
в стиснатия на юмрук пестник.
Времето през нас ще изтече. ...

ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО
Нещо не мога да ви разбера за какво оцеляване ми говорите. Аз нямам такъв проблем. Откакто се помня, харесаха ме още като ме видяха, сложиха ме в кафеза, закачиха го на стената да кукам на кръгъл час и толкова. Свикнаха собствениците с мене и когато спра да кукам, те, за да оцелеят, с ...

Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се, пък си викаме – гледай какво нещо е живота, значи. Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Ей и ние така – още от ...

Буден ли съм?
Или може би
вече спя?
Искам да изикам,
но без глас ...

Преодолях те. Навярно разбираш.
Отдавна изсъхна една детска любов.
Уморих се в погледа твоя презиращ
да търся приканване някакво, зов.
Уморих се да вярвам – и вярата свършва, ...

Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди, ...

БИТИЕ
Додето с ветровете разлудувани
на младостта ми корабите странстваха,
обиколих света.
И се любувах ...

Не искам да е днес студено в храма!
И топло да е - няма да заспя...
Прегръдката е страстна... и я няма,
когато се събуждам сутринта...
Делят ни ветровете и горите ...

Защо мразя китаристите ли?
Представи си следната сцена:
ти си на обещаващ купон и дори си на DJ-ския пулт -господар си на тълпата. Размазваш я с най-яките парчета от последните години, напълно контролираш градуса на кипене, жените се разгорещяват повече и повече... Похотта нахлува в очите им, абе на ...

Ний, българите, не сме стока,
не може да се отрече!
Мен тази истина жестока
от дълго време ме пече...
Ний цял живот на глас роптаем, ...

Поиска да узнаеш как съм.
Така за теб написано и искрено
дано внесе ти чувството преминало
през тялото,
през мислите наистина. ...

Обичам те, която и да си
(част 2)
Какво ми стана откровено да призная…
Ей, Бога ми, на! Честен кръст -
и да ме пита някой, наистина не зная! ...

На затра отОди тоа свет, думаше дедА ми!
И я къ глеам, оно верно а пошлО – те они, де, мае ли са, гае ли са, знам ли н`гьи верата, писвали тамъка на камик, те на некаков календар, му викат, дЕка сеги щел `а сврЪши тоа свет! Ете я, викА, викА, дЕка на зАтра отОди светО, къ дедА ми думаше, ама тЕ, сег ...

Някога в далечни, далечни времена,
за своя принц мечтала госпожица една.
Живеела тя скромно, в бедност и тъга
и молела се често в среднощната тъма
да я избави Господ от тази самота. ...

Не! Не е измислен! Но в тайна скрит е!
Единствено аз знам, че съществува.
Пристига нощем, щом заспят щурците,
и като страшна болест в вените върлува!
Неканен, властен вмъква се в съня ми, ...

Защото днес те имам теб,
не изгорях от парещите спомени,
защото днес те имам теб,
освободих веригите на мозъка.
И демоните, и измислените сънища, ...

Срещнах човека, но грешния...
Мислех си - "Той е прекрасен!"
Думи за обич редеше.
Вярвах... до късната есен.
Минаха много години ...

Ние, актьорите
Кой вярвал е, че приказката свършва?
А фабулата й така сме фантазирали,
така сме плели искано-неискано!
Така сме вярвали в красивото... ! ...

Вървейки по осеяната с кървавочервени рози алея, аз се бях заровила в мислите си за пореден път днес. Размишлявах за цвета, който обагряше красивата алея. Размишлявах за цвета, който обагряше съзнанието ми. Мислех си за цвета, който олицетворяваше представите ми за Него. Мислех си за цвета, който из ...

Мислите в главата ми неумолимо
се блъскаха.
Искаха да избягат. Сигурно са уморени
от мислене за теб.
И една дума ми се изплъзна и се настани ...

Да се обичаме не смогнахме със теб
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...

Една мечта се спира
пред желанието
да имаш
сладостта,
да докоснеш забраненото, ...

Постой така. Да те погледам.
Прозорецът ни изсветля.
Нощта на нашата победа
промъкнала се е в деня.
С кафето, в тънките му пари, ...

АКО ИМАХ...
Ако имах магическа сила,
бих раздавал подаръци аз:
на децата любов и закрила,
а на мъдрите сила и власт. ...

Малкия принц
Възрастните никога не разбират сами,
а за децата е уморително все да им обясняват
и обясняват...
„ Малкия принц” ...

Когато към сърцето ти се стича,
в сто капчици несбъднато море,
а вятър тих мълви, за да обичаш,
че трябва даже времето да спреш,
щом слънчевото утро ти се вижда, ...

- Ох, престани да ме скубеш!
- Кой каза това?- попита, Таня.
- Кой каза това?- подскочи Александър и учудено се огледа.
- Кой каза това?- каза Мая и разтърка очи.
- Аз, казах... Да престанете да ме скубете!- отговори елхата. ...

Това чувство бе забравено и
сега полека идваше.
Затворих всички прозорци и врати,
но то бавно, бавно се промъкваше
и стигаше до мен. ...

Ах, в сърце невинно опъвам нежно струни
и очаквам огъня в очите тъй в пороя,
в съня те срещам, макар без думи,
дори сълзите заличават се в пороя.
Там те виждам, далече в тишината... ...