Възрастният човек прекрачи прага с бавна, уморена стъпка и се нареди последен на опашката.
Малко след него пристигна жена, с която явно се познаваха, и тъй като неминуемо щяха да се забавят, докато бъдат обслужени клиентите преди тях, тя реши да уплътни времето и подхвана разговор.
- Как си? Не съм ...

Щастлив ли си?!
Не. Като хищна птица
животът спусна се
и сграбчи те така,
че ти притвори ...

Молитва
Аз моля се за теб!
Но не на Бог, не с думи, не с поклон...
Душата ми е стон
и от сърцето ми отчаян вик е ...

- Казвам Ви, г-н следовател, не аз убих жена си! Не бях аз - повтаряше отчаяно слабичкият мъж с черна рошава коса и очила толкова големи, че го правеха да прилича на насекомо. Седнал на металния стол, той постоянно се оглеждаше и потръпваше ту с единия, ту с другия клепач, докато чоплеше ноктите на ...

Ти си слънце, аз те гледам
и какво излиза, че съм слънчоглед.
Слънцето едно, а слънчогледи много
зная ли дали ще дойде моя ред?!
Ти си горска самодива, ...

87.
Беше “раздал” вече и петте общи открити карти и за да участва в надпреварата кой ще спечели, като си покажат картите, трябваше да плати на пота още 150 лева, но първо погледна с какви карти разполагат противниците му. Само един можеше да го бие, но той се беше отказал, понеже му бяха останали ма ...

ЗА ЛЮБОВТА
Гибелна е любовта,
повярвайте ми, хора,
тя няма граници и свян,
и няма как да се повтори, ...

О, любима, нима във погледа ти тъга все още има!
Нима опитваш се под кожата ми ти да влезеш?
Но каквото и, любима, да опитваш,
ти сърцето ми никога не ще размекнеш!
Не се прави, любима, че в себе си благоприятни чувства ти таиш! ...

Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.
Не чакайте гузно среднощ да потропа - ...

Вратата е отворена.
Къде да отида,
светът е навсякъде,
а аз съм един.
Въпроси напират, ...

Природен пейзаж
От летния и спокоен ден,
само със облачета малки, но красиви.
Навън се стъмни, загърмяха срещу мен,
светкавиците със своите мелодии живи.

По врата ти -
следи от косите ми,
от дъха ми -
следи по гърдите ти,
по гърба ми - ...

Обичай - трудно и през сълзи,
дори с пречупени криле -
любов не може да излъже,
тя е от истини море.
Обичай и дарявай обич - ...

На една сълза ù писна от апатия,
с която тя съжителстваше вече седмица.
И искаше да промени съдбата си -
да се хвърли безразсъдно на цимента.
Но не осъзнаваше тя своята зависимост ...

Думите, които заслужаваш не изрекох :
не исках да са есенни листа
и в шумата да се изгубят безвъзвратно
с другите, нечутите слова.
Но днес проплаква нежната цигулка. ...

„Е, сега вече ядосахте мама“ -
надпис на плакат издигнат от невръстни
демонстранти – 2013 г.
Хей, чичковци – народни депутати,
това не са обиди и закани, ...

Остатъците на Автора Протежето изяжда,
като златен мед му се услажда,
със канони тежки съществуването си бележи,
мечтата си сбъдва на Автора да приляга.
Протежето пред Автора коленичи, ...

ЛЕТЕН ДЕН
От лек ветрец перденцето играе.
Навън е августовски пек.
Усмихваме се двама и мечтаем
доброто да не свършва век. ...

Изпепелени сънища се стичат
безмълвно в капките дъждовни,
от спомените подлудели тичат
и падат във ръцете ми грижовни…
те молят ме самотни в мрака ...

Животът е драма,
животът е сцена.
Живот е за двама
във песен възпена...
Как някой във люлка... ...

Не ме мъчи, не си отивай,
Не ме оставяй тази нощ сама в мрака.
Не ме докосвай, устните си в мен не впивай.
Думи не изричай... остави това на тишината.
Остани безмълвен цяла нощ, ...

Искaм
Искaм дa те прегръщaм
и до мен дa зaспивaш,
искaм дa могa дa те докосвaм,
когaто кротко сънувaш, ...

Кое е нещото, което
неволно кара ти сърцето
да литва смело като птиче?
Кръвта във вените да тича
забравила покой. И чудо ...

Сляпа вяра,
имам само теб.
Невидима.
Непроходима.
Непоправима. ...

Боже, колко ми липсваш цялата!
Необяснимо.
Вдигам чаша в среднощна наздравица
затова, че те има.
Затова, че превърна живота ми ...

Аз съм изправен до стената...
И пак не виждам накъде!
Ще се отвори ли под нас Земята,
отново да ни прибере?!
За мен това е непонятно, ...

Обичам да пътувам без посока,
полегнала на някой скучен облак,
да гледам на живота отвисоко...
... Понякога търгува като сводник
с човешките съдби, и за монети ...

Издадох първа стихосбирка
и станах аз творец велик!
В живота нямах спирка,
дори се смятах за класик!
На мен много ми отива, ...

Бях пеперудка малка. Не особено красива.
Но тъй жизнена! Тъй обичлива!
Увлякох те с крилцата си ефирни!
Омаях те със изненадите безспирни!
На тях любовта ти ме научи ...

Светът е прекрасен и вечно красив,
но сякаш го сянка тъй грубо закрива
или тежи му това, че е жив и
малко по малко дълбоко заспива.
Не вижда ли тези груби крадци, ...

Не ми звъни. Не ми обяснявай.
Не искам вече нищо да знам.
Не искам нищо да ти давам,
и не, не искам да съм там,
където твърдиш, че от мен имаш нужда ...

Един човек, отдал се на изучаване на древногръцките митове е на път да разбере, че древните митове не са такива, каквито всички знаят.
Лина беше млада българка, току що завършила право в Софийския университет. Правото обаче не беше единствената ѝ страст. Девойката използваше всяка една стотна от сво ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 11-та част
Засмях се на спомените които нахлуха в мен. Върнах се отново на Нора и затворих очи, водата беше хладка и много приятна. Започнах да маструбирам. Със всеки тласък на ръката, тръпките, които предвещаваха оргазма ставаха все по осезаеми и той не закъсня. ...

Зовеш ме както лунна сянка
зове остатък светъл сърп
и там - във очната ти ямка
погледът ми плах се дърпа.
От удивление мълча, ...

Ти си женен,
аз съм омъжена,
не искам да наранявам жена ти
и мъжа ми не заслужава това.
Те нямат вина. ...

Усмивка на лицето ни не означава,
че нещастието в нас залязва,
много често се налага да прикрива
мъката, която смело се развива!
На всеки във живота се налага ...