ЩУРЧЕ
На празници
съм винаги сама.
Наздравици
със спомените вдигам!... ...

Пътуваме към себе си. Пътуваме, пътуваме...
След нас умират мигове, насреща други идват.
Отиват си надеждите и тихо на сбогуване
една сълза отронваме без никой да ни види.
Пътуваме, пътуваме... Отдавна ли пътуваме? ...

на едно дете
Сънуваш ли?
Земята е притихнала
и нищо, че навън е есен.
Една звезда усмихната ...

Бях искрена, откровена до болка...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха как да понесат истината.
Бях винаги на среща, подарявах съветите си...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха какво е да имаш приятел.
Бях подредена и целенасочена, нахално-устремена... ...

Обърни се и виж:
ненаситният гларус е на прозореца.
Почуква, намига ти, почуква пак…
Иска нещо да каже.
Представяш ли си да проговори? ...

Тук младостта ми е узряла,
тук се разлисти моят май!
Това бе моето начало
и нека бъде моят край…
Тук топла радост и безбрежност ...

Хей, виж ме, аз съм птица,
ръцете ми - криле,
оковите ми земни,
не знам къде са те.
Душата ми е хала, ...

Изписана с главни букви тя е,
но понякога е зареден пищов,
с неуморна обич постоянно сияе –
това е силата на първата любов!
Понякога прибързано реагираме, ...

не обгрижва любовта,
жали те,
не те учи,
поучава те тайно
и явно, ...

Има толкова много неща,
които искам да (ти) кажа,
да (ти) разкажа.
Но мълча и се усмихвам.
Знаеш ли защо? ...

Жена ми, като ме види да се бръсна, изпада в истерия и започва да крещи: "Идиот!"
Наскоро открих причината за това - вместо самобръсначката, съм ползвал досега белачката ù за картофи...
Обичам да спя до обяд. През останалото време сядам да си почина.
Мислеше, че е стигнал върха на сладоледа и радост ...

Върхът
Около него голям е кръгозорът.
Над него необятен е просторът.
Бури понякога го налитат -
гърмят, трещят, после отлитат. ...

На изток от рая...
Будиш се пак във имотеца малък,
сутрин със вкус във устата горчив.
Мъжът достоен чувства се жалък,
тихо стои пред началник крадлив. ...

Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...

Тя бе от онези тихи момичета с големи мечти. От онези, с големи, зелени очи, пълни с копнеж и сияние. От онези, с тъжните, красиви усмивки, криещи тайни и обещания. Тя бе от онези, с които можеш да си мълчиш дълго време и да се наслаждаваш на тишината. Тя бе от онези момичета, които искат само безкр ...

По тебе стопих си и двете очи,
и всяка сълза ми във гърло горчи.
Сърцето се лута по пътя към теб
и прави кръвта ми на сол и на дреп.
Душата в гърдите за тебе тъжи ...

Слънце пролетното напече,
цъфнаха дръвчета и цветя,
и пчелички зажужаха вече,
с топлина напълни се света.
Вечер, щом опразни ме луната, ...

Казвам се Лакташ. И това е името ми. То си е мое. Както и душата. За тялото обаче ще е лъжа, ако го кажа. То не е Тиберий. Лакташ съм аз. То е Тиберий. Беше. После аз му го взех. А Тиберий къде е, не знам. Особено държа да разберете, че не ме интересува дори и най-дребничката идея, най-малкия намек ...

Ти ли?
Разлиствам се
листенце по листенце.
Нищо, че сега е зима.
Пчелата, дето долетя, ...

Пролет е, пролет е - песенно време
светло се смее капчук.
Птичките бързо рефрена поемат
и го отнасят оттук.
Слънце е, слънце е - влюбено време ...

Над Суходол се развихряше буря. Щеше да вали обилно. Светкавици проблясваха тук-там, променяйки светлината на майския следобед. Миризмата на сметище се разнасяше близко над свежата трева и попарваше всяко цвете. Полските маргаритки бяха оклюмали и с всяка капка, падаща върху тях, целуваха земята. Да ...

Земята облече цветната си дреха
и хукна той, човекът, по нейната пътека,
да гони облаци - мечти, и аз, и ти, нали?
И в сладостния дъх на обещаното и на мечтаното
изпиваме и глътка сладост, и глътка радост, ...

ОГЛЕДАЛАТА
Огледалата лъжат!
Всеки ден
в сребристата отсрещност се оглеждам.
И всеки ден застава срещу мен ...

УМОРЕНА
Уморена съм да съм добра,
уморена съм да съм учтива!
Аз искам да съм като кобра
и всеки от ужас да изстива. ...

Не събуждай душата ми, спи
и прелита земи и морета.
Завалява в съня дъжд стоцветен,
не събуждай ме, замълчи.
Не целувай ме с устни от страст, ...

(В отговор на "Обич до събуждане")
"Сънувах, че със теб живея... "
Д. Стефанова
И аз понякога сънувам...
Ти тази нощ пристигна у дома. ...

Утро е. С родилни мъки отваряш очи, за да посрещнеш новия ден. Един от многото дни, които те чакат. Ако си оптимист, де. Или по-скоро песимист? Да, оптимистът не приема дните като даденост. ‘’Той ги изживява’’. А ти успяваш ли? И как? Е, сигурно можеш и по-добре. Сякаш ти пука...
Излизаш навън и, кл ...

Сюрреализми на 13т етаж
Първа картина
От раздрънкания буик, випуск 1984г. излезе двадесет и осем годишен, облечен в елегантен сив костюм мъж. Разроши прилежно зализаната си коса, разхлаби червената вратовръзка и примижа срещу силното юлско слънце. Пред него се извисяваше като замък от фентъзи роман ...

и прочие ненадейности.
Професор Томов минаваше за една от най-търсещите и творчески личности по Земната повърхност. Бремето на неспокойния му дух се споделяше от неговия верен асистент Емо. Те двамата някак си винаги успяваха да забъркат всевъзможни каши в името на научните си изследвания.
Точно тов ...

Знам, когато умра,
спуснали скръбно клепачи,
радостни хора ще дойдат да плачат.
След туй с неумели ръце
ще объркат туй, що аз съм редил ...

Зная приказка една:
Млад мъж поискал да открие
идеалната жена,
и с нея той "гнездо да свие".
Светът лишен бил от предел, ...

Щурец, преял на времето със солта,
напук на прозаиците,
вече под тишината на друга камбана,
но с пълна душа,
на Бог, вместо нервите, ще къса му "жиците".

През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Прос ...

Поезия без ритъм и без рима!?
Това за мене не са стихове...
Те ми приличат на безснежна зима,
тъгуваща за бели снегове...
Те тропат със налъми по земята! ...

Рицарят на печалния образ...
Не искам да смятам
всичките крачки,
които изминах
преди да се спра! ...