Мълчание и... тишина.
Мълчание във тишината.
А между нас расте стена
и се променя същината.
Стената ни разделя днес... ...

Играем си със Съдбата
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...

Господи, колко дълго ще те нося в себе си.
Докато те открия в пътечката на друга длан.
Колко дълго ще те имам,
докато спра пред чужда врата.
Ще тръгна боса по стълбата на вятъра, ...

Пореден експеримент със звуци!

Криле, рисувани с восък,
оставят само те следи,
не могат да достигнат нависоко,
направени си сякаш от бразди.
Криле, посипани с пепел, ...

Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад. ...

Неназовимото с най-прости думи...
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...

... да те докосна с погледа си ням,
за миг, пък после...
има ли значение след туй?
Нали вятърът е твоят дъх,
дошъл при мен като награда, ...

Неискрените не обичам.
Лъжите им не са за мен.
Аз на Доброто все се вричам.
От него аз съм възхитен!
Аз хипократи не понасям! ...

ВРЯЩОТО ГЪРНЕ
* 23 години демокрация или що е гражданско общество и има ли то почва у нас
Да ме прости другарят Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, че му ползвам заглавието без разрешение, но то много пасва на онова, което става днес у нас. И чиято 23-годишнина гордо отбелязваме. И на което още по-гордо да ...

Мили хора! Разберете!
За обич възраст няма!
С предразсъдъците спрете,
не слагайте забрана!
Задръжките ги захвърлете, ...

Минало настояще
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...

Забравете за мен.
Мен вече ме няма.
Ограбиха сърцето ми,
разбиха душата ми...
Нищо не остана... ...

...бледа лунна
надежда, бледа
лунна завивка,
бледи наши спомени,
бегли наши помисли, ...

Събрани дланите пред устните,
вперени във купола очи,
момент отвъд делата светските,
по бузите сълзи.
Тамян, блестяща свещ смирена, ...

Минавах по пустите мокри улици,
както хора минават през мен,
газех локви, пих вода от улуците,
мълчах и преглъщах, търсех те уморено.
... Хвърлях монети със отегчение ...

За себе си камина не направих.
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...

(Когато започна...)
Нямах какво да кажа
и се изгубих в празнотата на душата си.
(Бях объркан...)
И споделих всичко, за да открия, ...

На Мария Вергова
Морето не дойде. И всичко бе
по-предвидимо и от вик на гларус.
Завеси спусна плиткото небе.
Разрина вятър дюните със ярост. ...

"Любов ли бе, да я опишеш?"
На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе. ...

Алекс беше изкусен любовник. Преди доста години беше попаднал на дама на средна възраст с доста ексцентрични сексуални вкусове. Беше любопитен младеж и попиваше бързо. И така се започна. Искаше да опита всичко, буквално. Някои неща не му допаднаха, но поне беше пробвал.
Тази нощ, под звездното небе, ...

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
(ВТОРА ЧАСТ)
АФРИКАНСКИ МИГОВЕ
16.
Заминаването ...

Нощен стих
Аз съм нощен стих.
Топла сълза в очите.
Идвам в съня ти.
Да те целуна, ...

Достатъчно дълго
Достатъчно дълго без тебе живях.
Достатъчно дълго бездомна се скитах.
Достатъчно дълго в очите валя,
а още по-дълго мълчах и не питах. ...

Понякога как искам да остана спомен,
а после и да съм мечта,
да пътувам, да се боря,
да летя с най-голяма лекота.
Понякога да имам гума силно искам, ...

Чаша горчивo кафе
Налей ми чаша кафе!
И моля те, нека е черно и гъсто!
Без захар, тръпчиво кафе.
Ще го преглътна дори да е късно. ...

Прегърна ме, със устни знак
на устни мои тя остави.
"Довиждане" - аз казах пак.
"Довиждане" - ми отговори.
Престъпих къщния ни праг. ...

Вземи ми всичко ценно дето имам!
Дъхът свещен от мене изтръгни!
Да страдам, да се гърча, да умирам!
A после и сълзите ми вземи...!
Вземи ми думите, вземи ми всяка муза, ...

Сухи клони под нозете ми пращят
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...

Днес, на моя рожден ден,
благодаря ти много, МАМО!
За делника ти, пазен все за мен,
за винаги готовото ти рамо.
Благодаря ти, майчице прекрасна, ...

Докато вървях по кривите пътеки
и се препъвах в безсмислени слова,
все търсих в другите утехи,
заменях истината за лъжа.
Така изгубих се накрая, ...

ПРЕМЪЛЧАНО
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...

Сбогом обич, благодатна моя,
тъй далечна, безнадеждна.
Вярвах – ще се видим ний отново –
но веч отиде си и таз надежда.
Различни бяхме ние с теб, ...