Сър Дянкоф, сервирай ни нещо свястно!...
Хайде, че вече умряхме от глад!
Почисти трохите от народната маса!
И ни сервирай - приличен обяд!...
Докога, депутати, ще се туткате в кухнята? ...

Предисторията е на :
„Прегледай се! Ти май не си добре...”
ми каза вчера моята съпруга,
а с поглед – сякаш ще ме издере.
Озъбих се – какво да кажа друго... ...

Кога изгубих своята усмивка
и почна да горчи от тишината?
Кога реших, че всичко е преструвка,
а приказки се пишат за децата?
Защо съм изморена от безверие, ...

Започват месеците с Р,
студът полека се намества във телата.
Листата от дърветата окапват,
килима цветен пак постилат по земята.
Отиват си горещниците летни, ...

Изгряха две луни във моята вселена -
една за приливи и една за отливи.
И две слънца прегърнаха луните ми -
ту мълчаливи, ту словоохотливи.
Разплискаха се океаните от спомени, ...

Свят на крайности: магнитни
полюси със две посоки.
Минус – страсти първобитни,
плюс – възвишеност до болка.
Огънят безславно гасне ...

Най боли от пропуснатите възможности. От неразвитите приятелства, от не казаните думи, от пренебрегнатите чувства. И все пак продължаваме да оставяме удобните случаи да ни подминат. Затваряме очите си с очила от страх и неувереност и забравяме за топлината на това, което изпускаме. Тези очила правят ...

Аз до болка се съдих сама
и достатъчно тъпках своето име*.
С повод, без повод, с вина, без вина
съвестта си разпъвах.
Без да питам дали е невинна. ...

За момент ми става мъчно,
после бързо ми минава.
Плакала съм - вече зная
кой остава сам накрая.
Никога не ще погледна минало, ...

Казва ми поетеса млада:
"За каква Любов пишеш, драга?
Да не си на шестнайсет?
Не ти отива на тази възраст зряла!"
Милата! Може би си мисли, ...

Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!
Играят в светлината на прожектора ...

Тук с мен...
Бъди слънцето в моя ден.
Това не е сън,
това е, което съм.
Веднъж вече се опитах да продължа да живея, сякаш никога не съм те познавал... ...

Някои се кълняха, че са го видели още в края на ноември, други предполагаха, че се е появил по Коледа, но истината е, че той дойде в ранния следобед преди Ивановден. Изникна съвсем от нищото, от скута на възвишението над язовира. Сякаш скалите се отвориха за миг, колкото да го пропуснат и той слезе ...

Събуждайки се сутринта – сутрин като всяка друга – и ставайки, за да се погледна в огледалото – действие, повтарящо се всеки ден – бях изумен да открия, че от огледалото ме гледаше човек, когото не разпознавах.
Той повтаряше движенията ми до най-дребния неуловим детайл; нервните импулси, които изпра ...

Манастирът на Папаз дере беше твърде тих тази вечер. Не се чуваха никакви шумове, нищо, което да е различно от обичайните кротки вечери. Отчетата отдавна си бяха легнали по килиите, дори отец Методий, който обикновено разнасяше интриги вечерно време. Димитраки беше заключил отрано портите по нарежда ...

текст, музика и изпълнение: М. Цветански

Светът великолепен е във моите очи.
Небето свежо кани ме във свойта бездна.
А как прекрасни са и лунните лъчи,
които озаряват нощем равнината звездна!
И всички хора аз обикнах на Земята. ...

Лека нощ, Петуния вечерна,
заспи красива и спокойна.
Мечо ще те пази нощем,
затова и ти сънувай война!
Този малчуган, рицар плюшен, ...

И когато си тръгне денят
и не можеш да чакаш до после
и вали като пролетен цвят
тишината, ще дойда на гости.
Без покана ще дойда в съня ти, ...

В сезоните
Краят на Септември наближава,
влязохме във ритъма на Есента,
всеки месец с Тайни ни Дарява -
много Истини, Надежди, Синева. ...

Аз съм грозен убиец
с празен ум и тъпо лице,
Аз съм една луда със брадва,
без спомени и с болно сърце,
Аз съм малко, нещастно дете ...

Дядо
С последни сили мълком се изправи.
Усмихна се, а сетне зарида.
Сълзите си избърса във ръкава,
държейки снимка стара във ръка. ...

Вече съм старо дърво.
Всички клони изсъхват.
Няма листа. За какво?!
Всички връзки пресъхват.
Птици не правят гнезда. ...

Сонет от Сам Смол и Иван Дракалиев
Лондон-Амстердам Глобал Проджект 01.09.2012

Като строфи митично
се повтарят логично
два сезона със ритъм на шлагерна песен.
И вървим през просото -
все напряко, защото ...

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без
- едва ли да бера его.
Не паснах на пъзела ...

ИЗМАМНИ НАДЕЖДИ
Измамни надежди
в мен още горят.
Към теб ме повеждат
в неравния път. ...

Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо. ...

Сърцето има своите минути,
по гребена на пулса балансиращи.
Ако една от тях света му срути,
ще му е все едно какво му липсва.
Ще му е все едно за океана ...

Сърцето ти – самотно – отлетя
при две красиви, грейнали очи.
Отиде чак накрая на света,
а моето остави да тъжи.
На две разсече го с един замах, ...

В Банкя Tиква вирее.
По улиците Веселин Маринов пее.
Откриват нова, Бойко лента реже.
На рекетирани се ежи.
Свързан е със трийсет убийства неразкрити. ...

"Не искам да съм част от живота ти, нито ти от моя, под никаква форма - нито като приятел, нито като познат“, кънти в главата ми...
Да, изрекох ги, Аз, жената, която не е спряла да те обича. И това от обич го казвам и съвсем сериозна бях. И не, за да укротя разяреното си женско ЕГО, да запълня дупки ...

Разказ, създаден с някой, когото много уважавам - Донко Найденов
Беше сребриста лунна вечер. Вятърът леко подухваше клоните на близките дървета, а топлото му дихание събуждаше приятни душевни усещания. Гората сякаш бе покрита с белезникава светлина. Наоколо беше толкова чисто, сякаш не природа, а ше ...

Някъде в прииждащата старост
моите желания ще стихнат.
В кожа на изпушена цигара
тръпката за близост ще изписка.
Тихо и коварно, по терлички ...

ДУМИ
Не ни са нужни много думи -
те често звън са, празен звук,
понявга ни заливат с глуми,
а всеки иска да е чут. ...

Напих се здраво, 'все едно... говедо,
у кръчмата на оня дедо Мите,
па после бързо хукнах кат' торпедо,
да не ме дирят наш'те по нощите.
По пътя аз видях площадец малък ...

Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера. ...

По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.
От всякакви несгоди съм на кръст. ...