Живота е пътечка между вещите,
останали след тежък махмурлук,
причината, за който се присещам,
в тъй липсваща е Коледа... и дух,
във мършавото тяло на годината, ...

Всеки, който ме познава, ще потвърди, че по-голям фен на "Хари Потър" от мен не може да се намери по света. Обичам ярките запомнящи се персонажи на Роулинг и странния, леко откачен свят на магьосниците. Затова и съм написал доста фенфикшъни, предимно пародии, малка част от които съм качил и на този ...

и съм
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина ...

И зимата със сняг затрупа
земя, поля и дървеса.
И под краката сняг захрупа.
Студуват мъжки телеса.
А в моята душа - уютно! ...

Аз навярно бях различен.
Може би ти бе добра.
Тих и страшно идиличен
двор случайно ни събра.
Аз навярно се смущавах. ...

КРАЯТ
Краят е щом свърши добрината
и злобата във своя апогей
крилете ще прекърши на душата
и слънцето ще спре да грей ...

Принадлежност
Той не би вдигнал обсадата, Господи!
Крепостта друг да превземе.
(Да спре след най-дългия Поход.)
И да оскубе сам посятото семе. ...

Пусни ме на свобода
да дишам, колкото мога;
да летя, както искам;
да разбирам, докъдето стигам;
да бъда изкушена, съблазнена, погубена, ...

За ден да бе разпрегнал битието,
аз нямаше от слабост да се скърша.
От тебе как се жънат ветровете
научих се. И сълзи как се бършат.
Направи ме жена, но не тогава, ...

Далеч отнякъде прозина се прибоят.
Вълна със синкав писък се разби,
зачена в грях и в морските покои
стихна. В раковина да се прероди.
Един делфин видя я и се влюби. ...

Сред дим осъмва тихото селце.
Настръхнали, умуват ято врани
под матовото коледно небе,
прихлупили го с нежните си длани.
По мъжки точи ножа си на бруса ...

Дядо Коледа, аз бях много послушна,
чаках те, не искам подарък скъп и нов,
искам само да те гушна,
да ми подариш усмивка и любов.
На всички да подариш здраве и късмет, ...

Недейте повече да лаете,
че сбъркали са нещо маите!
Отколе те са го прозрели:
при вой с такива децибели
и ръфания, май на пес ...

На Монмартър подсвирна игривият вятър.
Докосна картини, треви и цветя.
Послуша, подскoчи и на различни езици запя.
Нахално се шмугна в тьлпата от хора.
Разроши косите, немирникът-вятър ...

ПЛЕТКА
На лице, на опако, пак на лице,
бримка след бримка весело тича.
Хубаво, младо, работно момиче
плетка плете, за любим нарича. ...

Страхливци сте, мъже!
Страхливци сте, да знаете.
И щете или не,
ще трябва да признаете
позорната си слабост, ...

Човек без сянка,
дърво без корен,
дума без букви,
песен без глас,
пролет без цвете, ...

Цветна мечта между панелните блокове,
подредени като кубче на Рубик.
И стръкче Надежда, порасло в кибритена кутийка.
Аз и надеждата шляпаме в калните локви.
Тя ме държи за ръка, да не се губя, ...

- Имаше го. В условията го имаше. Когато реша, мога да пиша за други хора и то задължително трябва да влезе в книгата Наистина се връща по-рано. Подавам му написаното. Той го изчита и ме гледа непонятно.
- Ми.
- В моята Автобиография?
- Да!
- Интересно. Аз си мислех само имената, а то цели страници ...

С ръжда от сол и устни
Не мога вчера с теб да свържа,
но мога да се върна ей сега...
снегът е толкоз жилав
и без бъдеще... ...

Един ден, късно след обяд, през 1999 г. телефонът настоятелно звънеше.
- Аз съм! - обаждаше се дъщеря ми, която повече от пет години е омъжена за немец и живее в Германия. - Имам чудесна новина за вас! Чакам дете, мамо!
Ако не бях седнала, сигурно щях да падна. Съпругът ми и аз копнеехме за това вну ...

Сказка о воробьишке Приказка за врабчето
В день зимний, серый воробьей Един врабец във зимен ден
летел над полем снежным. летял си над полето,
порхал в кустах среди ветвей но духал вятърът студен,
еда найти с надеждой сковавал му крилете ...

Роза в цвят екрю
Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите
ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично,
до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите,
в които си играл Ромео някъде, без мен. Магнетично ...

Случаят с детето на гробището
Това всъщност беше първият истински случай в кариерата ми. Работих с проблемни деца към 3-то РПУ. Видях Филип във фоайето - пребледнял и изплашен. Усетих, че момчето искрено се изненада като влезе в стаята. Небесно сините стени, големият прозорец с повдигнати щори, розо ...

Какви ли не ги дробим из форумите. Някои започват така да се харесват, та се чудя как се удържат да не скъсат веригите и да хукнат нанякъде. Други все недоволни. Бе цвете да видят на снимка, ще търсят родословието му, белким докажат, че в него има остатъчна радиация от Чернобил или от Фокушима, че п ...

Дъждът е погледът ти, ухаещ на романтично мечтаене.
Животът е гласът ти, изричащ името ми с доброта чиста.
Отдих е прегръдката и вниманието ти, смисленият ми от теб подарък.
Шанс е да ми показваш себе си с удоволствие, за да знаеш, че за мен си специален.
Удивен съм от желанието ти да се опознаваме ...

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
И пак една звездица ще изгрее
над Валтазар, Каспар и Мелхиор*,
за да им сочи път през Галилея
към яслата във оня стар обор; ...

Ако нещо не се случи,
ако нищо не науча -
аз го смятам този ден,
че за мен е провален.
А така се получава - ...

Като изгубена в гората се е спряла
над пропастта... и с векове мълчи!
С челото си небето е подпряла,
но повече руина е, уви!
Задъхвам се по тясната пътека ...

Какво е истинското щастие, какво е истинска любов,
Защо е животът, след като е толкова суров.
Срещам всеки ден
хора изморени с отчаяни лица,
поглеждам ги смирен и си казвам на ума: ...

Да! Аз искам да свърши света!
Онзи, пошлия, който създадохме...
Онзи, в който със лека ръка
красотата край нас разрушавахме!
Да! Аз искам да свърши света! ...

Песента на кукумявката
Знаете ли поверието за кукумявката? Това, че ако кукумявка си направи гнездо в някоя къща, в близките дни някой, който живее в този дом, ще умре. Затова и песента на кукумявката се смята за толкова зловеща. Хората смятали това животно за дяволско създание и много се плашели от ...

Като скитник се разхождам сред звездите,
те си светят, а пък аз мълча.
После поотделно всяка питам:
Вижда ли се моята страна?
Светло е мълчанието звездно. ...

MТel и безкрайносtta
Парти.
Стефка Костадинова, Ивет Лалова и Йордан Йовчев:
- Ей, недостижима си!
- А ти си ненадмината! ...

Ще проклинам до болка
думите, ранили жестоко,
ще проклинам до болка
обидата, която пропива всичко
и която малко по-малко убива... ...

Уморена съм...
От представления...
От срещи не на човеци, а маски...
За важни и маловажни поводи...
Уморена съм от праволинейни пътища... ...