Старите ни вещи непотребни,
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...

Земята е обща, но не е наша.
Блажени сме само, но докато спим
в заблудата, че сме на същата спирка,
където ще дочакаме Бог.

Симулация
„Кой си ти на моя път застанал...” Ел. Багряна
Твоят дух не обича стени и загубил е ключа.
Идеш по коприва и тръне, в доба несносна,
онемял е черният бъз, а сова настойчиво хлопа – ...

Ставам сутрин, задължително рано
и чертая карета
на едноцветната си пижама.
Правя кафе и излизам да пуша
и със всяка цигара ...

Остаряваш, Земя, остаряваш.
Цяла в каверни разширени
и покрита с дълбоки рани.
Твоето сферично тяло
все по-трудно се върти от товар излишен, ...

Върви. От утре си жена.
Светът не ще узнае за една
моминска приказна душа.
Единствен аз ще зная,
че за последно ти си моя, ...

Спокойно, със теб съм, държа ти ръката.
Такова е времето, нямаш вина...
Мълчиш, но аз съм безумно ината,
не бих те оставила сам във това...
Изобщо не бих позволила да страдаш, ...

Последен ден, безсънна нощ,
стоиш до мен, недей да бъдеш лош.
Замълчи за миг, забрави думата сбогом.
Не ме лъжи, за мене вече ти си спомен.
Недей плачи, сълзите ти няма да ме трогнат. ...

Една пиеса с роли,
пълна с различни, абсурдни герои.
Едни засенчват други и фалшиво се раздават
в костюми пъстри, себе си продават.
Сива дреха и образ без значение, ...

Няколко бележки за учения и изобретателя Александър Попов
Долният текст е адаптирана извадка от труд, посветен на създаването на безжичните комуникации. Бележките са предназначени за по-широка аудитория от любознателни хора и по тази причина са адаптирани, за да се изчистят техническите подробности, ...

„Болницата: преди и сега“
Стени, варосани в бяло,
в остър синхрон със звездите
и стая, обкичена вяло
със лека ръжда по стените. ...

Аз тръгвам... Време е да си отида.
Причини - много, не една.
Но няма да стая във себе си обида,
че тя изгризва човешката душа.
Отивам си, защото те обичам, ...

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Искам те в живота ми!
В нощите и дните ми:
в леглото и на масата,
в празниците и делниците, ...

* * *
Покани ме, Любов, в твойта нежна постеля,
огън див ти във мен запали,
аз те чакам безспир и в съня си те моля -
докосни ме, дори да боли. ...

По "Борбата е безмилостно жестока" на Н. Вапцаров
Вината е безмилостно жестока.
Вината по природа е трагична.
Тя страда. Ти се чувстваш зле... и толкоз
Увисва всичко и загубва смисъл! ...

Проклет бъди,
да, точно ти,
който ме нарани.
Един от многото,
които знаят, ...

Не ми се пише, как не ми се пише...
Живее ми се вече любовта!
Заключена в безброй четиристишия,
все по-прозрачна, тиха става тя.
Все по-измислена. А истинската зее, ...

Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...

Ще те рисувам
Ти говори, а аз ще те рисувам
с най-нежната палитра на нощта
и устните ти с четка ще целувам -
с червената целувка на страстта... ...

Остани тази нощ
откровена и истинска
без лъжи и без грим
и без страсти подтиснати
без прелюдия смешни ...

Докато все още Съм- съмва.
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...

Здравей, любов прочувствена и вечна!
Ела насам! Не стой от мен далече?
Към тебе, обич, до кога ще тичам
с надежда някой да ме заобича?
Недей ме кара все за теб да питам, ...

Размисли с бърбън в ръка
Отворих бутилката с бърбън,
налях си в чаша два пръста без лед,
пуснах музика - тежки балади,
и се замислих - какво не е в ред... ...

Хвърлей нежност
В съавторство с Михаил Цветански – Огнян Пожаров
В съня ми се роди от хвърлей нежност,
в душата ми посяла си мечта.
И някак си сега е неизбежно ...

Спокойна нощ в Дарул Аман -
успивно топла, крехко свежа.
Опасана със пояса на Орион
е тишината, скитаща небрежно.
Под фосфорната лунна лампа ...

Настъпен ли съм и обиден,
засегнат ли съм по престиж,
макар че аз съм в махалата виден,
избухвам в буря изведнъж!
Адреналинът ми отскача. ...

Зная аз един пожарникар.
На Бандитостан той е цар.
Приятел му е пъпеш вифаджийски.
На спорта те са "царе" олимпийски.
Главите им оскъдни са на пълнеж, ...

КРЪСТОВЕ И КЛАДИ
Tertium non datur*
Студено е.
Крайпътните дървета
протягат клоните си заскрежени, ...

Обичай, дори да няма изход!
Вкуси от студените “дъждовни щерки”,
приютени в мъничките длани на дърветата.
Ароматът ще набъбне в теб -
като узряла истина. ...

Стъпките си пазя
към детските тояжки,
които чупех на дуели
и като тях по мъничко умирах,
понеже остаря и клонът, ...

банално,
единият трябва да си тръгне,
но никой не иска да е този,
банално,
сложно, ...

Качвам се на влак и идвам при теб, а ти ме посрещаш от гарата и ме гледаш дълго с влажните си, тъжни очи. След като си тръгваме, ти я смачкваш като празен лист и я изхвърлиш някъде далеч; мислиш, че не е подходящо място за първа среща.
После заедно се качваме в метрото, а ти сядаш срещу мен.
Оглежда ...

В предесенната нощ...
...на Еми...
Градът преситен от досада
край нас заспива уморен,
безсънен Вятър от засада ...

Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс – ...

Скъпа моя приятелко непозната,
виртуалният мъж се вмъква в женски души;
разпознава те не по цвета на косата,
а по болката ти, която струи.
Той е умен, но не задължително гений, ...