Непростимо е Хора,
от години - мълчим
и сега Небосводът,
не прилича на син,
и не помним Героя, ...

ДВОЕН ПЕРСОН
Защо когато казвам нещо,
коренно обратно го чувствам.
Защо на хората едно показвам,
а когато съм сам се отпускам. ...

И само нощем съм себе си -
когато съм сам -
тогава дишам…
И пиша,
макар да знам, ...

Моят свят е тъй малък –
и в сърце се побира,
разтуптяно и цветно –
там гнезди цял Всемира…
Не бъди с мен спокоен! ...

Евангелие според Матей 16:1-3
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...

На Д.
Черните очи... Две черни бездни.
Няма път за връщане оттам.
В ада им прокълната ще чезна
и ще гина във властта им, знам. ...

Ти си тръгна от мен като лодка
от пристанище тихо в зори...
със веслата на плавна походка
се изгуби в солените дни...
...а косите ти вятърът летен ...

Живяла някога във морски град,
безумно романтична поетеса.
В живота претърпявала обрат,
затуй решила да смени адреса.
Решила да започне отначало, ...

Задуших се, Архангеле, от подавки.
Вълци вият в кръвта ми.
Жените са с черни забрадки
и мълчат като камъни….
Свещичка само белее. ...

Задушница напук на ГЕРБ -
безинфраструктурно пътуване към мъртвите

Стоя над листа си разстроен...
За всичко ли в света съм крив?!
Аз знам, че съм човек достоен
и правя всичко със мотив!
Оглеждам се във Обществото, ...

Дъхът ми пъпли по гърдите ти напъпили
и сладък мирис гали сетивата ми.
Изпивам устните ти топли и изпръхнали.
Ръката ми потъва във косата ти.
И капчица по тялото девичо ...

Злокобна тишина
пронизва ми душата,
в разцвета на нощта
засенчва самотата.
Как тихо е и ясно, ...

Едно безсмислено, остатъчно докосване.
Усмивки, неочаквано учтиви.
Приятелството подлежи ли на износване?
Днес наш'те цветни улици са сиви.
На стадиона днес е твърде чисто - ...

Нека да се гоним
до лудост,
все някога ще спрем,
нека да се спираме,
все някога ...

Коя?
Тя е малко, крехко цвете
с жълтокафеникави листа,
сладки са ù плодовете,
свети ярко през нощта. ...

---
"Не искам и да знам какво купуваш,
но аз на този свят съм просто гост,
все някой ден ще трябва да пътувам..."
--- Валентин Чернев ...

Виновна съм
Виновна съм за всичко, не отричам.
Но прошка милостива не желая.
Грешах безумно в опит да обичам,
стаила в длани късчета от Рая. ...

Сърце, предател си!
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!? ...

Кое е по-ценно – изкуството или науката?
Науката и изкуството са неизбежни части от живота ни. За всяка отделна личност едното има по-голямо значение. Но има и такива, за които и науката, и изкуството са еднакво важни. И аз съм от тези хора.
Всеки ден се сблъскваме с елементи от изкуството и науката ...

Сберат ли се на розобер честит,
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...

Обичай ме без край
и аз това ти обещавам.
Две сърца, два живота,
две съдби в една любов,
по-голяма, по-чудесна, ...

Вятърът се любеше с морето
и от любовта им се роди
пенеста вълна́, а в мен детето
тича пак по мокрите следи
на отминалото време – ето, ...

Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...