По пясъчните стъпки на лятото горещо
днес моят стих се връща…И търси своя корен.
Един осъмнал спомен по пътя го повежда
и вятърът от вчера в душата му говори.
Събрал на шепи здрача от болки и раздели, ...

Опитах, ала не успях...
И всичко в мене се взриви,
а аз се разпилях на части, по-ситни от мъгла...
Опитах се да го притисна -
сърцето, за да не кърви, ...

Тръгна с менци за водица
мома стройна Ягодица.
Боса тича по тревица,
търси из трева сестрици.
Вятър бурен я превива, ...

Две тела -
като две планети,
ти ще си Венера,
Марс ще е в нозете,
слънчева дъга ще свиеш, ...

Не ми приписвайте
добри черти,
които нямам,
нито пък съм искал.
Човекът в мен ...

Колкото повече се отдалечаваш,
толкова повече стигаш до целта,
колкото повече се отдалечаваш,
толкова повече се приближаваш,
усещайки допира на неказаното, ...

Сам да си
е винаги със две транскрипции -
една за другите,
една за мене.
Пътеките са ...

Камуфлаж
По телевизията гледам, по радиото слушам,
разни "образователни"
програми...
Чак като свършат подразбирам. ...

Колко пъти съм те искала наум
и колко пъти съм скъсявала дистанции.
Като ничия във твоя скучен филм,
сега стоя пред теб, прегърнала пространството.
И вървя напред без шанс да се завърна, ...

Излезе на улицата в обичайното прекрасно настроение въпреки продължилите горещини, които не понасяше. Запътен към работата си, започна по навик да си тананика своята любима песен:
„Иска ми се да живея, да се смея и да пея, че животът е много мил...”
Познаваше всеки метър от улиците, по които минаваш ...

И ето краят дойде!
Тя взе своето, ти - не!
Каква е поуката от стореното?
Защо все трябваше да е измолено То?
Лъчите на слънцето влизат тук ...

ПАРК
За тебе, парк обични мой, красив,
аз време винаги отделям.
Със теб зелен, спокоен, мълчалив,
обичам мисли да споделям. ...

Дали те има, или аз си те измислих,
oстанала самичка във дъжда.
Във спомените те прелистих,
но не открих те в жълтите листа!
Дали си бурята, която ...

Капка по капка времето изтича, материята се движи и променя, променят се животът и светът... изворите бликат, пълнят се и преливат, а човекът търси онази живителна влага, която ще утоли жаждата му, ще го пречисти и ще му даде нови сили, за да продължи своя път – напред и нагоре!
И така е било винаги ...

Прегръщал ли си някога врабче,
сред хиляди светкавици в небето,
с туптящото му, мъничко сърце
в тик-так със времето, назаем взето.
Прегръщал ли си някога врабче, ...

Тайно послание
Очи от лед и огън,
борещи се с кървави сълзи.
Очи от шепот, вопъл...
Търсещи от вечер до зори. ...

Ти - цвят на орхидея,
радваш в мъка моите очи.
В сиянието лунно на нея
трептят в нощта хиляди мечти.
А после слънце ще изгрее. ...

"Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като аз съм раждан за звънар?"
Евтим Евтимов ...

Частичка от моето сърце
Викаш ли ме, обич моя?
Чувам шепот някъде от юг.
Прошепни ме още малко.
Милвай името ми, аз ще бъда тук. ...

Не съм феникс, а само прашинка
от пепелта, която вятърът носи.
Искам да бъдем заедно дружини,
добре горяхме, елате ми на гости.
Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше ...

„… на без петнайсет от тъгата…”
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...

Без теб съм - дърво без корен,
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива ...

1. Тишината край мен цари,
а на небосвода звездите греят.
Сам, осветен от лунните лъчи,
чакам буйни реки в мен да
се влеят. ...

“Цветът на крилете на пеперудите се дължи на миниатюрни, припокриващи се една друга люспици, които отразяват слънчевата светлина.”
някъде в “Internet”
Ако някога в ден или нощ
сте сами, а усетите допир, в почуда
не повдигайте вежди с въпрос - ...

ИСКАМ
Искам за малко през твойте очи
сам да погледам земята –
утро как пее, как залез мълчи,
колко блести красотата. ...

Дори и с душа, от мрака пленена,
прелитай в сън, изваян от мечти,
дори нощта да е от студ ранена,
не оставяй звездата да се вледени.
И ако пак те приспива тъгата, ...

Поглеждам към синьото небе
и виждам - там блести сърце.
Червено със сребърен отблясък,
а около него ситен, ситен пясък.
В пустинята е то, ...

На изгрева помахах със ръка,
а той ме близна с лъч и се усмихна.
Изсвири сойка, гълъб там запя,
изгониха неканените мисли.
Гореща длан на рамото ми спря ...

Талант
- Дядо, според теб аз талантлива ли съм?
Ясемин с четка в ръка боядисваше дървена кутия за инструменти. Работилницата на дядо Юзеир както винаги бе изпълнена с миризмата на метли, омайващa детето. Песента, която идваше от стария Веф, караше човек да потъне и в без това малкото ниско подземно ...