Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши, ...

Посветено
Душата ми пропука се до дъно.
Сърцето ми презря немилостта.
Поисках да е само сън, но...
Познах я във очите ти смъртта. ...

... в бутилка скрих и таз година,
по вълните я отпратих надалече.
Там, дълбоко под коралите, е скрина,
в която лудостта ми с времето изтече.
А спомените ги оставих като сувенир. ...

Петър Стаматов излезе, залитайки, от кръчмата и се отправи с бавна крачка към колата си. Октомврийската нощ беше доста студена, но той не усещаше студ; сетивата му се бяха притъпили от изпития алкохол. Извади ключа, подпря се на покрива на десетгодишното си алфа ромео и се зае с нелеката задача да у ...

Напоследък Григор прекарваше по цели дни в тихото си ателие на тавана. Работеше дълго, а атмосферата го успокояваше. На тезгяха край вратата имаше цяла армия от бурканчета и шишенца с бои. Срещу тях беше слънчевата стена с прозорците. А някъде наоколо мъжът поставяше статива си и рисуваше, вглъбен т ...

Събуди се гол в една изоставена сграда, бивше свърталище на наркомани.
Разходи се нагоре-надолу, за да раздвижи схванатите си крайници и да потърси дрехи.
Лесно откри няколко парцала и след известни усилия успя да ги облече. Обувки нямаше, но и без това беше свикнал да ходи бос.
Реши да разгледа гра ...

Не останаха думи неизказани -
всичко знаеш за мен.
Останаха само малко чувства непоказани.
Но и те ще излязат някой ден.
Тишината бавно се пропуква - ...

"Анти"живот.
Да ви кажа ли защо съм вечно "Анти"?
Направо!
За всичко са виновни само хората
със бели манти... ...

Над родната стряха, която отдавна напусна,
гарвани черни кръжат.
Грачат ли, грачат черните птици
и тъжните люде кълват.
Грачат черните птици ...

Времето бавно минава,
неусетно сякаш и аз остарях,
какво ли друго ми остава,
щом вече почти побелях.
Белее сребро във косите ...

Тръгна си, а не разбрах защо,
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада – ...

Искам последно сбогом да ти кажа,
но спомен връщат се един подир друг.
Не мога аз от теб да се откажа,
накъдето и да погледна, ти все си тук.
Накъде ти си замина, ...

Тъй искам да те изживея –
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...

Открадната целувка
Целувка, набързо открадната
от рамото ми... Полуразголено...
И тази вечер вече не е същата.
А така също и аз. И е позволено... ...

За теб, съкровище, на всичко съм готов.
Мога да бъда и успешен екзорсист.
Бясът се гърчи пред вечната ни любов,
дошла от живота върху белия лист.
Ти знаеш, моя безценна, какво искам. ...

БАЛСАМ ЗА ДУШАТА
Музиката е моята утеха,
само тя ми дава сила.
тя е като нова дреха,
която сама си ушила. ...

Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...

Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...

Уплаши ме тази накъсана обич,
на шепи, на глътки,
на стон разстояние...
Уплаши ме ти.
И отстъпих назад, ...

-----
Довиждане! Закотвих се на гарата,
под шапка на цветя, лицето - нямо.
Изпращаш ме - душата ми изгаря
с поредната любовна, лятна драма... ...

Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Лара,
30 години
Аз съм момичето, което винаги стоеше на последния чин в класната стая. Аз съм момичето, което обикновено не бе забелязвано от никого, освен ако някой не искаше да ми се подиграва. Аз съм момичето, което започна вр ...

Прилегнал си кротко в тъмната нощ
и не усещаш моята близост,
а звездите изплитат небесния кош,
с целувки от мен те приспиват.
Аз се вплитам в сърцето от скреж, ...

Сняг засипал е полето,
скреж прозорците закри,
студ достига до сърцето,
тъжно е и нещо те боли.
Седиш във стаята студена, ...

ДОГОВОР С НЕБЕТО
Не спирам с вощеница пред олтара ти
в иконописния сумрак на храма –
разминахме се някъде със вярата
и предполагам просто, че те няма. ...

(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...

Тя се простря лежерно на тела и заслепи слънцето с крещящото си червено. Сладко се напичаше. Вятърът леко премина от там и очарован от красотата ù, се заигра с нея. Все по-силно развълнуван от новата си приятелка, вятърът изду бузи и я отвлече със себе си. Завъртяха се в плавен танц във въздуха. Блу ...

Забравих да пиша, защото те чаках,
но ти и да искаш, едва ли ще можеш
да видиш, че гордата в мене не плаче,
а в рими споделя какво я тревожи.
Да чуеш страха и в усмихнати думи, ...

Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...

Мисля за теб
и се измъчвам,
защото зная,
че не трябва...
мисля за теб ...

В тихи календарни кръгове
потънаха годините изгубени
и времето, с което се надлъгвахме,
се сгуши като стих за влюбени.
В миг гръм удари, блеснаха светкавици, ...

- Не очаквай от мен добрини,
до една ги изхвърлих в морето,
нямам силите както преди -
уморено въздъхна сърцето.
- Ти не знаеш добро как тежи, ...

Виновни
... по виолата древна на оня отгоре
стърже лък канонаден и гърми светлина,
модрочели звезди ослепяват от болка
и щурец душевадец си загубва гласа... ...

"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Тези подозрения, които я мъчеха, бяха съвсем основателни. Той имаше мотив, а и компютрите му бяха страст.
От друга страна, Моника не беше виждала въпросните мейли. Как не се беше сетила по-рано ...

През колко е лета преминал,
през колко зими е студувал...
И колко пътища - изминал
и колко пъти - боледувал...
Така изниза се живота ...

Обречено ничии
През морета различия,
вая приливи с бриз.
Ураган съкрушен –
безразсъден левент ...

Стоях и се молех, проснала се на земята. Не се молех на Господа, за да поправи грешката ми. Не се молех на себе си, да бях мислила повече, да бях била различна... Не. Молех се пред единствения мъж за мен, пред човека, когото обичах с цялото си сърце, пред когото слънцето бледнееше, а луната чезнеше. ...