Сега ще си мълчим. И после пак.
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...

Той я изпрати и за първи път от доста време тя се прибра истински щастлива. Макар че не му показа колко много се радва на това, че на него не му е безразлично и не я е забравил... Опитваше се някак си да прикрие любовта си, но напразно. Толкова много си личеше, тя беше луда по него...
След няколко д ...

Тази нощ пред мен е
сребърна луна усмихваше се
незнайно отвъд сълза проблясна
мечтаеше там някой за някой
Врата желязна затвори се ...

Глас ми бе,
сред тишината,
да ми шепнеш аз обичах.
Слънце бе,
сред тъмнината, ...

* * *
Аз съм Дафина. Живях в едно ломско село. В едно от ония села, отдавна забравени от Господ. Там, дето животът почваше и свършваше на нивата.
Реших да се появя на тоя свят, точно когато голямото земетресение удари София и Перник. Голямо беше семейството ни. Бях „калинката” – от три сестри най-ма ...

Ти обичаш ли ме още?
Всички кръчми вече са изминати,
всичките мегдани са пометени,
с краката ни са бързо те обходени
на танца в стъпките преплетени. ...

Кажи ми, искаш ли
да бъдеш във всяка моя мисъл?
Кажи ми, искаш ли
да ти дам сърцето си?
А може би искаш от мен ...

МЕЧТАЯ ТЕ...
Не мога да те имам, но мечтая...
До мене спри и поседни.
Огледай се в очите ми дълбоко...
Огледай се... ...

От този свят
Понякога много ми се иска да знам какво е да не си от този свят.
А всъщност как се озовах в този?...
Смътен детски спомен за мъж в бели чаршафи, покрит с бяло. Лежи неподвижен, а аз го виждам и искам да му кажа нещо, а не мога... Не мога да говоря. Но мога да гледам – грапавите стени и ...

ТО СИ Е ДИАГНОЗА
 Забранено за тийнейджъри 
Днес е неделя.
Ден, отреден за почивка и по божиите, и по човешките закони. Вчера бе денят за “голямото” посещение на домашната ни помощница Марта, която е живото въплъщение на една много известна екранна героиня, включително и внушителните размери. Дали ...

Ганьова мечта.
Друса и гнети България такава криза,
че българинът вече е дори
без старата червена риза.
И от кризата жестока угнетен, ...

О, неразумни и юруде, що се срамиш да се наречеш българин?
Все още ли са актуални думите на Паисий?
Безспорно в българското общество се срещат хора с ниско самочувствие. Това е разпространен проблем, срещащ се и на много други места по света. Основни причини за него са трудностите при опит за реализ ...

Емигрант
Ах, как искам да стана емигрант,
да напусна тая страна,
а там, като другите останал сам,
да се хваля с нейната красота. ...

Иска ми се да поскитам
ненаситно сред звездите,
да ги милвам и разпитвам,
да флиртувам с тях открито.
Да ме мамят полудели, ...

Лицето ти забравям всеки ден,
а вечер връща се в съня.
Очите ти избягвам, впити в мен,
но пак разпалваш ми кръвта.
Защо изникваш във ума ми? ...

Някой взе младостта ми.
Този някой на слънце прилича.
Някой взе съвестта ми.
И лъжата си с нея закичи.
Някой грабна гласа ми. ...

Думите ти в празното до болка пълнолуние
при мен се връщат с виковете на стените
от ехото на моето безумие,
родено от нестихващата жажда на очите ми.
Да бъдат искрени, когато те обичат, ...

-----
Дойдох богата. Бях препълна с вяра.
Но Дяволът отнесе битието.
По въздуха разнесе дъх на сяра,
а после се загнезди във сърцето. ...

Не искам
Не искам от теб да усещам болка в сърцето,
обичам те много - защо не и до небето?
Ще ни свързват ли страсти,
дълбоки като морето? - ...

Разбули се тъмнината от живота мой,
появи се лъч от силна, ярка светлина.
Дойде и щастието, без да пита кой,
и навлезе бързо в душевна дълбина.
И усмивка изгря на тъжното лице, ...

В различието пак търсиш ти еднаквост,
когато от нещо си лишен,
и в липсите намираш илюзорност
на нуждата да бъдеш окрилен.
А дупките запълваш агресивно, ...

Убиваше ги бавно, уж небрежно.
Премахваше им блясъка до бяло.
Забравяше какво било е нежно.
Спря да искаш да е цяло.
Не виждаше, че ги обичах. ...

Когато си до мене онемявам
и се превръщам в шепа сняг...
И бавно, бавно се стопявам
в ръцете твои - пак, и пак...
Когато в тебе аз се скривам, ...

Не е така,
ако ти изглеждам примирена,
до тука се наситих да боли.
Не е така,
ако ти изглеждам изхабена, ...

- Любовта е изкуство - казваш Ти.
- Тя е вдъхновение - прошепваш Аз.
И заедно пристъпваме
в Обетована земя.
Вървим и лазим... ...

От вятъра морски ли черпеше сила,
тъй бързо до мене, Любов, долетя.
Премина гори и с усмивката мила
разлисти по пътя си всички цветя.
Стоях вцепенено, не дишах, не мигах, ...

Прости, Сърце
Прости, Сърце, задето те ранявах,
невярвайки, че тъй ще те боли!
Понякога неволно те предавах,
за истина приемала лъжи. ...

Искам да те видя там, където те няма,
да те намеря там, където не си,
да те създам от шума на водопада,
да пронизвам кестени с огнени стрели.
От сока им ще нарисувам образ, ...

Не осъзнавате, а аз съм с вас до края,
пренебрегвам всеки порив да си тръгна.
Изглеждам ви студена, като мокър камък,
а изгарям, от сърцето си отчупвам...
И всъщност само тишината в мен е цяла, ...

И тъмно небето е, и тъжно детето е,
че не спира навън да вали
и гледа отсреща все - обрулени хълмове
с влажни, сънливи очи...
И слънцето няма го, времето хвана го ...

До коя глава от Книгата на мъртвите
сме стигнали?
Всяка следваща е копие на копието –
изгубен символ.
Доказателствата са без тежест във процеса... ...

ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА
"Вземи парите, сине, и учи!"
Павел Матев
Прегръщам те с усмивка. Виж - небето
заплака от самотност вместо мен. ...

Как сладко спи тишината на прозореца
и само сенките Луната ги чертае,
прозява се морето, гемиите блуждаят в спомени,
навъсени в таляна мрежите роптаят.
Скалите сгушени отмятат своите кичури, ...

Забравили всичко,
отново забравяме и себе си,
преглътнали всичко,
пак преглътнахме
горчивата чаша... ...

Човекът на двадесет и първи век
Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.
Къде изчезнаха някогашните весели усмивки, ...