Може би няма смисъл толкова да го бистрим -
и без друго животът някак сам си върви.
Де да беше история - да я измислим,
като пъзел за двама да я наредим.
Тези дълги сезони вечно бързат нанякъде ...

Yes I understand that every life must end, aw huh...
As we sit alone, I know someday we must go, aw huh...
I'm a lucky man to count on both hands
The ones I love...
Some folks just have one ...

Това не са от глупост грешки.
За мен в това е същността!
Ний ги поставяме във нови дрешки,
за да ги скрием от света...
Общуваме със думи тежки... ...

Зад плюнките Ви няма да се удавя,
а само Вие ще се обезводните.
Грамота не търся или слава -
но вие нали пък за това творите.
Непочтено е да се заяждате ...

ТРЕСАВИЩЕ
Въздиша в мрака тинята край мене,
но аз не искам още да потъна.
На мислите горчивата вселена
е пагубно тресавище – без дъно. ...

Светулка малка
Една светулка малка
тича, бяга в нощта.
Носи светлина като утеха,
като бяла тишина. ...

Добротата, къде е тя?
Навсякъде по света! В човек , който не си затваря очите, когато някой е в беда, от най-малката до най-голяма беда, стига да ти стигат силите да помогнеш на случаен човек, или дори на врага си, след което просто отминаваш, и не търсиш благодарност! Отминаваш с едно приятно чувст ...

Пустиня ли е това, което виждам сега пред себе си? Или е одеянието на моя нов Едем? Не знам. Знам само, че от тук нататък дълго време ще бродя сам сред пясъците на своя живот, съхранили праха на толкова много отминали години.
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с не ...

Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...

Когато ми говориш много -
чувам...
Но не онези смешни думи,
а тишината
на неизказаното помежду ни! ...

Ден преди да си замина,
чакам те в хотел "Класик" –
този, в Морската градина.
Както винаги си шик!...
Варна запозна ме с теб! ...

Умиление
или
опровержение
на големите истини?
Умиление ...

Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...

Прекалено объркан,
не знам какво да правя.
Не търся съвет,
сам ще се оправя.
Без значение, ...

Влюбеният, за да е действително влюбен, не бива да е убеден в това, че е влюбен. Ако е убеден, че “аз, който съм този и този, съм влюбен без никакво съмнение”, то той всъщност е един невлюбен човек, един фанатик. Фанатикът напомня на наклонена греда, която намира себе си за самодостатъчна, по начин ...

Дъждът напои пресъхналата, изпепелена земя,
светкавица проблясна в небето,
после оглушителен грохот и
капките отново
възвърнаха на земята свежестта. ...

Съжалявам, че не можеш да ме разбереш,
съжалявам, че не можеш мисли да четеш.
Не можах да бъда тази, която ти избра.
Нямах накъде повече да се променя...
Съжалявам най-вече, защото не можахме... ...

пролет ухае
южнякът стопли земята
нивите свежи
*
spring smells ...

Това сега живот ли е
съдба на кръст да ни подмята?
Това сега любов ли е
да ходим само по земята?
Аз искам горе да летим ...

Днес те сънувах отново, за пореден път. Сънят - това моментно удоволствие, ме свърза с теб по един вълшебен начин. Знам, че може би е лудост, но усещах дъха ти по шията си, усещах устните ти, обхождащи гърба ми, усещах те в мен по-истински от всякога. Почувствах как тялото ми потрепва под натиска на ...

Чувствам безсилие в моментите, в които не мога да спра съществуването на пречещия ни свят, за да протегна ръка и да докосна кожата ти...
Чувствам яд, когато разбера, че си бил близо до мен, а погледът ми не е срещнал твоя...
Чувствам копнеж по тялото ти в безсънните самотни нощи...
Чувствам безпокой ...

Пена обича всички мъже.
Вуте, всички фусти ги сака
и на мегдана вечер ги чака.
Това е в кръвта им на двама.
Ела, ма Пено, по обяд на дуваря, ...

Само ти можеш да върнеш
смеха във очите ми
и танца на светулките в тях.
Само с теб извива песен
мелодията на сърцето ...

Ще си вземем пак букет от пъстро лято,
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината ...

И Той пи
(въпреки кризата)
И Той пи
(бедрата ù – рахат локум)
И Той пи ...

Ти си последното нещо, което ще обичам,
ти си първото нещо, което ненавиждам.
Една окова се скъса,
а друго ме окова,
задето те искам аз. ...

Не знам защо, но ми се струва, че ако започна това волеизявление направо без заобикалки, ще мога да кажа повече неща, отколкото ако украся нещата. И така. Живея с дъщеря си сами, откакто майка ù почина и тя беше на 10г. Не я изоставих, не се отказах от нея, но заболях психически, по-скоро откриха ми ...

Денят угасва тихо и идва тишина,
след розовия залез ще дойде синята тъма.
Нощта разстила своите коси
и светват там звезди подир звезди.
А сред полето тича някой, ...

ІІ САМО ТЯ
Все ям. И ям.
Как да отслабна –
не знам.
Дебела, раздърпана, грозна, ...

Намерих любовта!
Намерих я! Онази истинска любов,
която толкоз време в стихове обличах.
Жадувах я, очаквах я без дъх,
в безсънните си нощи тихо я привличах... ...

Римувам стихчета през ден
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена, ...

Хайде сега, с мен ела,
има свят, който трябва да видим.
Хвани ми ръката, затвори очи
и заедно с мен се помъчи
да полетим, без въобще да му мислим. ...

Миниатюри
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице, ...

Сърфист умел едва ли станах -
за малко само хващах силната вълна.
Затуй пък цял живот дълбая
аз свойта Марианска падина...
Падах, падах, падах... Ставах! ...

Облак в небето
Ще летя и ще пиша,
а до мене небето
ще мълчи и ще слуша
всяка глътка поета, ...

Умря сиромахът и го опяха,
аверите сбраха се в местния бар,
смъртта му обилно с ракия поляха
и спомняха случки с тоз верен другар.
Умря от цироза, но мъжки живя, ...

Добра ли съм, о, Господи, кажи,
щом чуждите мечти все първо сбъдвам,
не искам благодарствени сълзи,
не чакам „жеста“ някой да ми върне.
Добра ли съм, щом свойта светлина ...

В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях. ...

ДНИТЕ МИ
Дните ми са
низа -
разпиляна
по земята. ...