Покрий се с булото ръждясало
на мрачни и кафяви дни,
завий се с наметалото мухлясало
и назад в бъдещото си върви.
По улици и тихи пътеки, ...

Играейки с черните фигури, обикновено предпочитам Староиндийска защита при ход D-4 на белите. Това ми дава възможност да затворя играта и да тръгна към размяна на фигури, което определено изнервя противника, ако е агресивно настроен. Това е психологически трик с конкретно предназначение. Изучил съм ...

Ще останеш блян,
ще останеш сън,
ще останеш мечта,
ще останеш миг,
ще останеш съвършенство, ...

***
Душата ми е жадна.
А жаждата с какво да утоля?
Сърцето ми е гладно,
но без любов не мога да го заситя. ...

Благодарна съм за вчерашния ден,
най-черен за мен - всъщност,
обида, болка сърдечна и съмнение
напираха в любящата ми същност!
Това те разгневи и ти ...

в стария дънер
здравец и млади треви
чучулигата...

Великден
Неделя е.
Великден.
Слънцето грее божествено,
като пробуждане светло. ...

Тя е толкова прекрасна,
тя е божи дар,
тя е истината ясна
и е мил другар.
Слънцето изгрява, ...

Прекалих със "алкохола"
и напълно се отнесох.
Душата ми, ранимо-гола,
доброволно ти поднесох.
Уязвима, беззащитна ...

Декември
Неонов, непознат и далечен,
градът припламва в нощта,
подранила, зимната вечер
флиртува под воал от лека мъгла. ...

Тревичка
Аз съм мъничка тревичка,
беззащитна и зелена,
аз съм дом за всяка птичка
жива в нашата вселена! ...

Пак на село
С жената и децата сме на село…
Дойдохме да починем някой ден.
Една кола с деца, и с мен начело,
към корена си аз бях устремен… ...

Живеехме почти щастливо,
всеки ден с нова цел,
в търсене на мир,
за разядените си от празнота животи,
внушавахме си идеали и любови, ...

Свършва тишина тъмна, гробна.
Чувам твоя тъй лек, приятен глас.
В сиянието на смиреност беззлобна
за пролет, за лъчи, за песен копнея аз.
Спря дъждът, слънце грее. ...

Случайни стъпки отекват в тишината
и всяка носи шепот за история,
разказват те за болка, за тъгата,
за миг любов, но само на теория.
Към спомени отминали те водят, ...

Затварям очи, а теб вече те няма,
не виждам в съня си твоето лице.
А спомням си - имаше в сърцето ми рана
и чувствах се сякаш живецът ми е отнет.
Излекува ме времето, изтри ми сълзите, ...

Лъжа ли е
Все се чудех - истина ли си?
Все се питах - сънувам ли?
Когато повярвах, че наистина те има,
тогава се запитах...? ...

Усещам как кръвта ми все по-лениво шава.
Тъгата със рогата – ту бодва, ту прегръща.
Досущ ръждиви панти - проскърцват моите стави,
скован от студ, дъхът ми е ноемврийски гущер.
Аз бързам – като влака с разхлабени спирачки, ...

"Пролетната буря"
Пролетната буря отново взе за жертви нежни цветове,
прекършени жестоко бяха от студени, силни ветрове!
Гледам и това сякаш напомня ми за мене...
Така и мен прекършиха ме преди време. ...

Не съм - аз казвам, но дали
и аз не бях... Като онзи дъжд
сред лятна нощ, като шепа
прах в очите.
Аз ли, без спомен за любов, го оставих ...

Най-хубавото чувство
Познах те. Ти си тук. Не питай как, не зная.
Блестят очите радостно, сълзи горят страните.
Сърцето ми заби – камбанен звън насред безкрая.
Гальовен бриз докосна ме и слях се със звездите. ...

Устремен тичах някъде
да избягам от себе си опитах
За да сънувам прекрасен сън
заспивах завит с надежда
Красиво се усмихва светът ...

В България, родината ни мила,
традиция злокобна се родила,
де що политик, шофьор или артист
е всеки православен атеист.
Във черквата да ходят инак знаят, ...

Моя първа любов!
Мой пръв любовен трепет в сърцето!
Потъвам в спомени за теб... и ето -
Те далеч назад във времето ме връщат
и мигове любовни отново в мен възкръсват. ...

Пак в нощта тиха аз ще бродя -
спътница на Самота!
И за тебе на звездите ще се моля,
пък дано ме чуят те!
Сама душата си ще пусна, ...

14.04.2012 Дъжд
Кафяво настроение.
Кафява дълга ленена пола.
Скъсани гуменки.
Съзнание - на парчета. ...

Небесна стълба. Тежък ден.
Небесни стъпала за горе…
Един Христос обикновен
катери земните подпори.
А колко халтави са те... ...

"Защо за теб не пиша"
(по)светено
Думите към теб са прелетни птици,
политнали, защото е дошло време,
събират се, кацат на топло в ръцете, ...

Да плаче едва ли може...
Но как обича да се смее...
Слънцето остави я,
а луната озари я...
Въглените във огнището ...

Калпаво време е, мама му стара.
Сякаш магаре съм с дървен самар.
Сърбам си дните - горчива попара,
влача годините - двоен товар.
Трия по пътя ненужно подметки - ...

Знаеш ли, аз не съм правило
и понякога да мразя няма причина,
сърцето ми не ме е измамило,
въпреки че щастието си замина.
Сега съм сам, а ти си там, ...

Като по-големи - около 10 - 12-годишни - ни водеха на реката. На Копанките се събираха селски деца и летуващи като нас. Вирът не беше голям, влизахме по двама-трима. Пръскахме се, закачахме се. На брега имаше площадка от скала, наклонена към водата. Там беше идеално място за слънчеви бани. Понякога ...