Живеем в свят, изпълнен с драми,
които някой бута все пред нас!
Умишлено ни скрива радостта,
за да изпадаме в ужас!
Прибираме се вечер вкъщи, ...

Две души като една,
моята и твоята.
Двоен образ в огледалото,
аз и ти.
Две очи, с по две сълзи ...

На чаша прилича женското лице,
обхванато от мъжки пръсти
и мед или пелин - според случая - ще пиеш.
В неделна утрин, двама, на разходка -
какво по-хубаво да е? ...

Аз не съм сама, самотата пак е с мен.
Няма я онази топлина, само вятърът студен
сковава ме, боли, но аз мълча.
Няма с кого да споделя.
Усещам само собственото си дихание ...

Колко ли пъти
Колко ли пъти,
пред теб коленичил,
признавах какво си за мен?
Колко ли пъти ...

Знаех, ще те срещна
и не обикнах друга.
Защо да губя време,
нали била си винаги във мене.
Сънувах те... ...

За тебе, мамо, просто нямам стих,
със думи чувствата си да изкажа,
но все пак ще опитам в този миг
едно послание да ти отправя:
Посрещай ме на прага все така - ...

(В МОЛ Плевен)
Продавачките гледат телевизия.
Охранителят бройка мадами.
Реклами крещят: „Живей приключенски!”
На монитора мацки разхождат бельо. ...

СНЯГ ПРЕЗ АВГУСТ
посред лято
той рисува сняг
стволове прекършени
една гора без хора ...

Защото тишината може да е хубава,
единствено от приласкана обич,
когато думите ни се целуват
под рошавия купол на тополите...
ми откъсни едно перо от своя полет ...

От онези съм... тихите,
а ти ме наричаш студена.
От онези съм - умните,
а според теб съм смирена.
От онези съм - плахите, ...

Искам да наблюдавам
всяка фибра от твоя живот
как танцува в пълна хармония.
И теб, алхимикът на чувствата,
дирижиращ музиката с усмивка, ...

От очите ми струи светлина,
от сърцето ми извира любов.
С пръсти докосвам родната Земя,
в небето чезне денят суров.
Лятна нощ над телата се спуска ...

Аз знам, че някой ден ще те посрещна,
приседнала на пътя ми във края.
Ще кажа нещо глупаво и смешно,
защото мисля, че ще те позная
по стъпките в безмълвието прашно, ...

Преди да се нарадваш на живота,
замина си със влака на смъртта.
Остави ни да плачем безнадеждно
и някак да изпитваме вина.
И сякаш сме във сън, кошмарен, страшен. ...

Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден ...

Отиват си пролети и есени
Отиват си пролети и есени,
зими студени и топли лета.
А ние остарявяме бавно,
закичени в бяла роса. ...

ОЧИ
Най-гладни са очите!
Първо с тях
човек захапва, с поглед пожелава.
От погледа започва всеки грях – ...

Не съм виждала пътя към рая.
Навярно,
онези птици, дето пеят нощем,
изпълнили гръдта си с дъх
и плясък ...

Твоите деца не са обаче твои...
Те са единствени и не ти принадлежат.
И ористта им вече - не е твоята,
дошли са да вървят по своя път.
Идват, растат, живеят чрез тебе на света, ...

Появи се ти от рая, но защо?
Нима със нещо те заслужих?
В дните тъмни ти сякаш с ангелско крило
прегърна ме и всичко лошо свърши!
И все пак... не смея да се радвам, ...

Кълна се, теб те има вътре
в дланите ми и в кафето,
в звуците, преливащи от струни,
в бягащите знаци.
Прошепнат стон от филм си, ...

Дълго време си прекарала в това да помагаш на един човек, да го подкрепяш, да си с него във всеки един лош момент, въпреки всичко и всички да го защитаваш. По едно време той е станал единствен за теб, не можеш да живееш без него, не можеш да си представиш света без него, сама си осъзнала, че значи с ...

ОПИТАХ СЕ
1.Опитах се сърцето да излъжа,
но май то мене изигра,
сега без теб не може да издържа,
повтаря ми, че ти не си лъжа! ...

Сега в очите ти надничам,
сякаш виждам те за първи път
и забравям всичко,
мъчило ме досега,
сега в очите ти надничам, ...

Има моменти, в които искам да плача. Да плача толкова силно и да се смея така, че целият свят да ме чуе! Не. Не, защото нещо ме е наранило. Тъкмо обратното. Защото съм се огледала и съм разбрала колко хубав е животът! Колко много имам да видя, да чуя, да усетя. Колко много имам да преживея и колко х ...

Преображение- 2
Море, пред твоето величие
защо Душата ми мълчи?..
И плискат ме със безразличие
днес яростните ти вълни... ...

Мигът вълшебен, пълен с чистота.
Безмълвие почти... ръка в ръка...
И леко възнесение... към полет...
И времето да спре ... очите молят.
Но ТО лети... че утро ще посреща. ...

Късно е за тези думи. Късно казваш ги на мен.
Всичко изчезна помежду ни в онзи гаден, скучен ден.
Късно е да ме поглеждаш с тези матови очи.
Спри в моите да се вглеждаш! Знаеш ли, че ме боли?
Късно е да се завърна в твоите хладни, ледени ръце... ...

Тази грешна земя, на която обичам,
по която задъхано бързам напред,
аз съм все още онова малко момиче,
дето търси пролука в душите от лед.
Не повярвах в това, че е пълно с мечти, ...

Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни, ...