Болен съм! -
Защото виждам. -
Половината човечество е болно,
бясно, меланхолно...
Половината жени са ...

"Хората търсят... половинката си, за да създадат едно цяло.
Но когато я намират, губят... главата си.
Изводът е, че на човека винаги нещо... не му стига."
Прочетено нейде в Нета
А на мен... ...

Аз знам – ще ми се случиш някой ден –
нетрайно, безпричинно и скандално.
Като целувка тайна в мрака изморен,
като цветче, родило се в прегръдка скална.
И може би при мен ще спреш за дъх едва, ...

Въздъхна и тръгна... Вън преваля.
Изпокриват се даже врабчетата.
Свлича се тиха самотна мъгла,
изтощена от сърдечна диета.
Даже въздухът страшно тежи. ...

Празнотата ме изпълва.
Къдриците, които нямам, се изправят.
Свети лампата, не-Слънце.
Обичам се, но ако някой ме измами,
със омраза се наказвам, ...

Светът се поболя от минало
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице, ...

Изклахме си стадата. Затова
и глутницата взе да се смалява,
от двайсет вълка – днес едва-едва
пет-шест надават сипкав вой тъдява.
Сплотени в йерархично общество ...

Къде съм аз, къде си ти?!
Питам се и в тези мрачни, сиви дни.
Търся те с очи навън, а празно е във мен.
Съзнанието ми крещи - опомни се, спри!
Любов искам и копнея, изгубвам се, сивея. ...

Обичта ни не е черно кафе,
тя е нежна шоколадова мока.
Ухае приятно и останем ли насаме,
се справям ... доколкото мога.
Давим се в сладост от чист карамел, ...

Дянков пак държи се неадекватно.
Трябва да забогатеем многократно,
за да му се изпълни абсурдната прогноза.
Човекът е болен, моля, поставете му диагноза!
След три години ще станем от гърците по-богати. ...

П О С В Е Щ Е Н И Е
В памет на загиналите
военни летци-пилоти!!!
За пътищата, дето се преплитат
по въздух, по вода и суша - ...

Спомняш ли си, мила, онези дни?
Онези утрини красиви, обсипани
на открито със слънчеви лъчи?
Спомняш ли си музиката?
Спомняш ли си? ...

Със топла пита на софрата
ме кани мама на обяд.
Звъня доволен на вратата
с душевно-вътрешен заряд.
Закàчих шарена торбица ...

Речи, речи, речи лъжливи все те бълват
и празнотите не запълват.
Някои от тях уж изглеждат умни,
но си мисля, че са неразумни.
Замъгляват погледа с различни краски, ...

Той стоеше най-самотно
на онзи стар, широк балкон
и се взираше тъжно, неохотно
в червеникавия небосклон.
Бяла порцеланова чаша държеше, ...

Неусетно в света се заслушвах.
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци ...

Омръзна ми да споря с теб, съдба,
(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.
Под нос мърмориш вечно с укор строг, ...

Днес очите ми търсят очите ти!
Може би, защото навън е валежно.
Трудно събирам в шепи сълзите си.
Дълго бях силна, дори прекалено!
Днес ръцете ми търсят ръцете ти! ...

Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...

Стоим зад думите си неизказани -
нерухваща невидима стена.
Очите - мътни, сенките - размазани...
дали от дъжд, или пък от сълза...?
Какво да кажа? Стигнахме до края. ...

От известно време все нещо ме гложди да споделя за една програма, финансирана с пари от Европейския съюз. Е, най-накрая се наканих. Става въпрос за един средно голям град с около двайсет и няколко хиляди жители. Отпуснатите пари са били над седем милиона лева, както пише на табелите, поставени на ра ...

Думи неизказани,
тишина...
Обич притъпена...
Самота...
Любов скрита, срамна, незаконна, неморална... ...

Две нежни капчици любов
ще смесим с виното червено,
в зениците искри ще блеснат,
ще галиш чашата смутено.
Ще бъдем двама - аз и ти, ...

Ревнувам те от всичките жени,
които през деня ти преминават,
една частичка в мене все не спи,
страхува се, че вече остарявам.
Тъгувам те през всичките си дни, ...

Събличам свойта кожа,
сега съм гола -
цялата съм време и материя.
Можеш
с едно докосване ...

Мигът на трагизъм отмина,
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!
Самодиви край него танцуват ...

На тягостна дупка прилича светът
На тягостна дупка прилича светът
и мишките в него живеят щастливо.
Орлите, незнаещи туй, си летят,
а гаргите ронят сълзù завистливо. ...

"Какво ще пишеш ти за нас, историйо,
на овехтелите си страници!..."
Дали че паметниците съборихме,
или че хукнахме през граници.
Дали че сринахме заводите, ...

Мечти, потъпкани от теб,
сърце, смачкано без милост,
очи, пресъхнали от плач
и душа, обречена на самота.
Любовта бе светлината, ...

Към небесата днес търкалям аз
желание - кълбо от слънчев вятър,
Сизиф съм - роб на нежната ти власт
и път към теб изкачвам необятен...
В смеха ти аз съм звездният пастир, ...

Неотдавна, поне доколкото съм чувал, в покрайнините на Бургас живели двама млади влюбени, които се наричали Мишо и Радина. Искам да знаете какво им се случило, за да внимавате и да не повтаряте тяхната грешка.
Мишо и Радина били сравнително щастливи – Радина работела в голяма международна фирма, а М ...

Танцувам!
Душа и тяло шеметно се носят
в ритъма неравноделен.
Тъга, умора, скръб –
натрупани във тежко ежедневие, ...

Пухкава и малка Жужи,
аз съм изумена,
че от сладък сън ме будиш,
на юргана ми качена.
И опашчица от свила ...

Аз тука сякаш съм заточен...
О, по-самотен
до днес не съм бил.
И времето ми
така се проточи, ...