2 мои стихотворения, които написах, когато бях много наранена от един човек. Надявам се да Ви харесат! :)
Помниш ли?
Помниш ли, когато до мене стоеше
и времето просто така си летеше?
Липсваш ми ти и твоята усмивка ...

Тихо е...
На рамото ми още стои
споменът за твоята длан.
- Върви, сине,
напред през живота! ...

Синеока крехка хубавица
скромно в тревата там наднича,
дигнала е своята главица,
всекиго с усмивка тя привлича.
И макар и мъничка като сълзица, ...

23:00
В града е тихо...
Някакво гладно куче скитори,
минавам - дървета,тротоари,
пред мен - тихи пътеки, ...

През железопътната линия
На Пламен Костов
Сядаме, приятелю. Няма значение, че заведението е от скъпите, обещал съм да черпя. Ще отпием от бутилката винце, нали в него е истината, и ще ти разкажа една история. То ти си ми един пияч, фабриките за алкохол ще фалират, ако чакат на тебе, ама нейсе... Не, ...

Чуй ме, Боже,
днес ти се моля,
разстели своя златен покров
над душите на всички,
кои ме целунаха ...

Във Видин в училище чалга се пей.
Цигански кючек там се лей.
Кой пей? Азис пей.
Похвали го министърът Сергей.
Бисер засия като лъчезария ...

***
И залезът на слънцето
в позлата
с възхита се любува
на изгрева прекрасен ...

Светъл дъжд
Беше тук: светъл дъжд!
Много силен, внезапен!
Преваля отведнъж -
сещам сетните капки... ...

по идеи от "Грехове" на Двата Вълка
...за грешките си лесно е
да търсиш оправдание
във чуждата вина.
Да отклониш ...

Аз не съм Калдерон,
нито Байрон, ни Гьоте.
Имам име красиво
и съм с чиста душа.
Спазвам всеки закон. ...

Спри с лъжите си,
аз вече не вярвам!
Наивната в мене я няма!
До болка боли ме
да го призная, ...

Робските окови над България тежът,
турците злобни правят кръвен път.
Ах, таз съдба жестока над България тежи
и след петте века още пари и боли.
Българйо майко мила, ...

Днес ме измъчва следният въпрос
(църковен клир не го е уточнил):
“Самовъзкръснал ли се е Христос,
или баща му го е възкресил?”
И еретична мисъл ми минава: ...

Отронена, ръката ми не бърза,
под себе си постила безметежност.
Едва на сутринта ще бъде мъртва.
А дотогава – цяла нощ от нежност.
Следата от ръката ми е хълбок – ...

Колко земна е нашта любов:
грях и страст, и копнеж мимолетен.
Да, боли ме, че ти си готов
да я сложиш в хербария летен.
И с карфица забодена там ...

Жив е той, жив е! Там в парламента,
потънал в креслото, седи и псуе,
глупак, омешал водка и мента,
глупак де няма кой да заплюе!
На една страна захвърлил пура, ...

Всеки от нас е разпъван на кръст от близките си и има своята голгота.
Дали Христос не ни наказва за предателствата ни към него?
Дали не изкупуваме грешките, които правим всеки ден?
Болката и страданието - две пречистващи клади на душата.
Изпепеляват ни независимо от нашата убеденост, че сме прави и ...

Всяка седмица у нас е страстна...
Всеки ден разпъват ни на кръст...
Всяка партия
у нас е бясна,
заразена с краста... ...

Докато "златното сечение" рисуваш с език,
разпятието златно, провиснало от врата ти,
докосва яйцата, събрали в себе си вселенската мъдрост.
На кой бог се кланяш, дяволско творение?
На УМ или на УР - различни божества на Светлината? ...

- Да вървим! - те се върнаха в коридора, където нишите по стените станаха по-големи, а папирусите в тях бяха все повече каменни плочи. Тунелът зави на дясно и пред тях се откри станция на метро. Мотрисата дойде и те се качиха. Вътре нямаше обособени купета, а седалките в червено кадифе бяха разполож ...

...и като влюбване е. Страстно и горещо
в живота, във мечтаното безвремие...
Като докосваща ме свише нежност,
светлинен лъч от други измерения...
Като молитва е. Целителна, гореща, ...

Тялом бягам без посоки
от поредната лъжа.
От любов, мечти високи
съм ранима и тъжа.
Но за нея да не мисля ...

“...няма вече ни пътя, ни къщите,
само бяла зора от сребро”
Атанас ДАЛЧЕВ, “Прозорец”
Тръгнах рано.
Зората намръщена ...

За моята одисея
И аз бях, като много други,
от тежка болест поразен.
И от “Токудските“ услуги
аз бях със скалпел обновен. ...

Една тиха ласка
Една тиха ласка като песен
над мен надвесе се като ден.
Като море от думи вълшебни
тя поиска да бъде с мен. ...

Софийска сага 3
Глава втора
Печката беше на път да загасне. В сандъка до нея нямаше нито дърва, нито въглища. Дончо трябваше да слезе в мазето и да донесе поне две цепеници, за да изкарат до сутринта. Краката му бяха премръзнали в пробитите обувки и не чустваше тялото си до кръста. Освен това при вс ...

Мамо, как си днес?
Усети ли мириса на свежи цветя?
Усети ли полъха на пролетния бриз –
как нашепва ти, че обича те света.
Не мога днес аз нищо да ти подаря, ...

Тя ще се изгуби като птица,
потърсила на грешно място дом.
Погребана макар като девица,
не ще намери никога подслон.
Безмълвно ще ù изгорят крилете ...

Пак тъга ме обзе.
Пак плаче моето сърце.
Душата ми пак страда.
Пак болка непоносима
отвътре ме стяга. ...

ВЕЛИКИ ПЕТЪК Е
Рани дълбоки, пресни, кървящи и трънен венец на главата,
А Ти, в неистови мъки понесъл бе кръста Си тежък - нататък...
Заради хората, в ярост, в полуда крещящи: „Разпни го, разпни го” -
Път към Голгота отсъди Пилат, вместо помилване. ...

Пролетни очи -
в зеленина губя се.
Не ме намирай!