Мамо, той плаче.
Аз не виждах сълзите,
но ги виждаше ти.
Тогава и ти се разплака
и дълго стояхме, ...

Чувството е уникално -
да ме привличаш виртуално.
Неморално и скандално
по теб съм луда - максимално.
Отдадох се емоционално. ...

С мигли, дълги до веждите
правиш жалко впечатление,
а с ружа силен по страните
нямаш шанс за възхищение.
Тъмен грим, червило стряскащо, ...

Сбогуване с морето
Море, море,
лазурните ти дни са
преброени!
Очакват те ...

ЖРЕБЕЦ
(Реплика на Висоцки)
“Я согласен бегать в табуне –
но не под седлом и без узды!”
Вл. Висоцкий, “Бег иноходца” ...

Любовна история, състояща се само от начало и край.
...
И ето, гушната толкова силно в него, тази прегръдка носеше със себе си хиляди тайни и нашепвания за един друг свят. Нямаше силата да се отдръпне от ръцете му, от топлия му дъх във врата си, от тихия, нежен глас в ушите си. Всичко вътре в нея пл ...

Избор нямам,
затова си забранявам,
в клетка тясна сърцето си затварям,
независимо дали се давя, или изгарям,
това е, което заслужавам. ...

В диви огньове танцувам
с боси нозе,
страст и полуда -
буйно сърце...

Така бих искала да те обичам -
безумно и безкрайно да се влюбя.
На седемнайсет. И като момиче,
страхувам се сърцето да загубя.
Така бих искала да не заспивам, ...

Колко величествено звучи
това "обичам те'', нали.
Но само влюбеното сърце
може да го изрече.
Обичам те! - ще каже то ...

Сънувай ме с отворени очи
как тръгвам на полусъединител:
от устните, през влажните гърди
надолу... а след мен блестят следите...
Не дишай! Чуй в косите ми страстта - ...

Кой или коя си ти?
Как препускаш в мен?
Кога съм те поканила
и дали нужда съм имала?
Мен на две не би пречупила... ...

Горещо и тръпно, и есенно
последната нощ над нас избеля.
Таванът, картините - тъжна импресия
на празното вече легло.
Разхвърляни дрехи, събрани за път, ...

Черни слънца превзеха черното небе
Черни бури заляха мъртвото море
Студени сенки пълзяха към Смъртта
Леден полъх от Бездната полетя
Слепи бяхме родени в тъмнина ...

Отиди си, както
никога не си идвал.
През тази стара,
прогнила врата.
Остави ме сама ...

Въртят се спомените пъстрокрили,
от мил по-мил долитат те.
И разминават се в мислите ми
въртележки, роклички, боички –
първи детски случки – най-свидните ...

Тези твои очи, прекрасни са те,
само като ме погледнат и се разтапям,
оставам без нозе!
Какво ли ми говорят те,
какво ли от там наднича, ...

... Когато слънцето изтича и се скри,
аз намокрих ръцете си
и вчесах косите си...
Приклекнах и легнах...
на още топлата земя, ...

на моята муза
Музата ми страстна е – тя пак
ме прегръща с огнени обятия...
винаги отдава се с мерак,
с чувствени до крайност възприятия! ...

Мразех я
Мразех я, защото заспиваше до теб,
мразех мириса на парфюма ù,
когато ходил си при нея,
а мен си ме лъгал. ...

Притихнах
и неразличимата тъга
изчезна.
Като роса.
Като мечта. ...

Човек и Дявол в теб стаени
Трупът на бъдещето е разложен,
дърветата - безмилостно изкоренени,
въпросът тук е твърде сложен,
поставя множество дилеми. ...

Той не говори. Не задава въпроси.
Не разпитва къде съм била…
Само с поглед ме нежно докосва
и знам, знам, че му стига това.
Той ме целува, така ме целува, ...

Пловдив
Ти създаден си отколе
в равното тракийско поле,
още в древни времена
от юначни племена. ...

"Развила си си чувството за хумор!" -
щом казваш, може би, така е.
Променяме се... нищо чудно.
За хубаво, за лошо - кой ти знае?!
Променяме се. Аз съм променена. ...

Държеше света ми в ръце,
имаше моето сърце.
Ставах и лягах с мисълта за теб,
сега ти за мен си като ястреб.
Няма вече погледи красиви, ...

Иска ми се да е по-различно - да ме обичаш
Да ти липсвам и да искаш да ме виждаш...
Защо така се получи между нас?
Когато те видях, осъзнах, че си мъжът на моите мечти...
Но уви, всичко това са напразни мечти. ...

Изтича времето между пръстите. В прах превръщат се усмивките. Животът отива си вече от нас. Думите неизказани избелели са вече, устните залепнали са завинаги да замълчат. Пътят вече на свършване е. Тишината бавно се прокрадва между нас и само вопли на несбъднати мечти свистят там в тъмното. Кога раз ...

Вярвайки, откриваш себе си,
вярвайки, имаш себе си,
вярвайки, знаеш пътя,
вярвайки, си вече благословен...

Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.
От слънцето поемаш светлината, ...

-----
Врабче ли съм, щом вечер свита зъзна,
заситена с трохи от твойте длани!
И чакам пролетта по мен да плъзне
с ръцете ти - обгръщащи лиани... ...

ВЕЛИКДЕН
Вятърът леко прохладен
се стелеше в храсти и клони,
нашепваше за празника светъл,
цветове и багри зарони. ...

Обичаше го... Пламенно и страстно... До червено... До невъзможност. Отдадена единствено и само на очите му. Всичко, което той казваше, което той правеше, бе най-прекрасното в съществуването ù. Онова нещо, което я изпълваше с енергия, със стремежи, с мечти, със звезди, беше той, неговото съществуване ...

ВЕЛИКДЕН СЕ ЗАДАВА!
Стоя аз под дъжда
и изпитвам свобода...
Радост чудна наближава -
Великден се задава! ...

Гневно
Щом да върнеш не можеш - не искай от мене!
Не искай от мен и да стана глупак..
Убий всичко, което простене,
но любовта ще превърна в разврат! ...

В белотата на деня се прошмугва сянка,
като тих крадец душите светли да сбира.
А в глупостта си те, накичили се тежко,
дрънкат бляскави мъниста.
Другарува си деня с луната, ...

Слизам по сребристи парапети,
изваяни от лунна свтлина,
и слизам тайничко, където
ме чакаш тъпреливо в дъжда.
Сън ли си? Или се сбъдва ...

Изгубих се. И време е да се сдобря със тебе, Боже,
да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,
в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,
две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.
Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях? ...

2 мои стихотворения, които написах, когато бях много наранена от един човек. Надявам се да Ви харесат! :)
Помниш ли?
Помниш ли, когато до мене стоеше
и времето просто така си летеше?
Липсваш ми ти и твоята усмивка ...