Лунно капричио...
(ретро)
С дъх на есен в коси спомен мил донеси
и словата на скъп благослов,
разпиляни звезди от предишни съдби ...

Вятърът духа
и продухва мислите ми.
Слънцето се е скрило,
очаква... Какво ли?
Дърветата се гънат. ...

ЗА СЛЕПОТАТА ИМА ЛИ СПИРАЧКИ?
Забързаният делник се препъваше
от тичане по улиците прашни.
Стар скитник във контейнера тършуваше,
а минувачи гледаха го страшно... ...

От навлезлия въздух или от нещо друго, до стените на храма се възпламениха огньове в специални каменни съдове. Стените бяха изписани с йероглифи.
- Това е храм на богинята Бастет! - каза Иларионов. Факлите продължаваха да се палят все по-на вътре и по-на вътре. Помещението добиваше колосални размери ...

Когато излязох на коридора, бях потресен. Големите вази, които до преди малко окрасяваха помещението, сега бяха на парчета, разпилени навсякъде. Същата съдба беше сполетяла и картините, които сега не бяха нищо повече от купчина трески и разкъсано платно. Може да бяха грозни и евтини, но някой се беш ...

Ковем съдбата си
с грешки преживени,
понякога с апатия,
друг път настървени.
Течението дърпа ни ...

Глупакът
„Ей, глупак!-чу се глас
от най-близкия храст.
От мъжете петимата спряха.
Умният замълча- ...

Неверница е второто ми име.
Излъгах те без капка срам.
А ти ми даде всичко, че и повече.
Не се поколеба, остана сам.
След мен остават само въглени. ...

Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...

Не чувам, не виждам
дъха и ръцете ти,
гласа и лицето ти,
бавните пръсти,
дланите, ...

Хората пеят песни за това
как се заражда тя, ей така, в самота.
Описват я като чудо, желание диво... красота,
а ти как ме описа, като вещица зла?
Краде сърца тя, без страх и тревога, ...

Шведска приказка
Част шеста
На вечеря Джек не се появи. Моника и Гуди вечеряха в компанията на Стив и Сорина. Тази вечер Стив беше необикновено нервен за разлика от любовницата си, която цяла вечер чуруликаше с елементарния си английски и досаждаше с неумелите си плоски шеги. Явно беше в много добро ...

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер.
Хладно е, след дъждът завалял.
Мирише на есен и огоряло стърнище.
С дъх на мокро куче тича вятърът
по тревите, до охра излъскани. ...

АБИТУРИЕНТСКО
Вземи юздите на живота си и знай -
във него има пътища различни
и всеки лесен път ще обещава рай,
ще те примамва, но ще е безличен. ...

Клиширано до болка
Очите ми са пълни със сълзи...
но нищо - че е дъжд си помисли.
И кръговете тъмни под очите -
кажи си, че не спя добре нощите. ...

Мразя си тялото. То те желае,
стъпкало чест, морал и приличие.
Някак напук на душата. А тя е
няма, безчувствена и безразлична.
Подлото тяло откликва горещо – ...

Стоях самотна на брега,
а сърцето ми разбито,
оплакваше една душа
и бъдеще недоразвито.
И пак усещах аромата ...

* * *
В хладилника ми
шоколад и сладолед.
На диета съм;)

Не знам как и защо, но открай време попадам все на неподходящи партньори. От как се помня от всички възможности (а те никак не са били малко), по неразбираеми за мен причини избирам винаги най-нелепата. Не знам дали в мен има нещо саморазрушително на подсъзнателно ниво, или просто си е лош късмет, н ...

Ти пак си тук
Oблак с облак затанцува,
шепне вятър помъдрял,
с полъх нежности рисува,
в пролетта до мене спрял. ...

Крещя срещу вятъра сега...
Крещя и боли ме от това...
Крещя и моля се сама, прикрита в дълбините на моята душа...
Крещя и викам като изплашено дете, изгубено в тъмнината на нощта.

Аз си тръгнах неусетно като сън,
не посмях дори да кажа сбогом.
Гръбнак изви пред мене калдъръм,
натежал от тиха делнична тревога.
Аз тръгнах, да те целуна не успях ...

ИЗПОВЕД)№3
Израснах аз сред селската неволя.
Закърмен бях със селски труд.
Затичах по поляните на воля,
и се калих във зной и студ. ...

Уроци по сценично майсторство
Катарзис
.............................................................................
тичат ръцете ти
а след тях идват думите ...

Мъжете сме силни, не плачем.
Създали сме си битките, уви,
лъжци умели сме, картоиграчи.
А някога аеди сме били
и странствали сме със китари, ...

Не ме ограбва времето, откакто
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.
Не ме ограбва. Пия си кафето ...

Не допускаш колко е красиво
над теб лазурното небе,
затова с очите си допри го
и помечтай си за криле.
Облаците необятно бели ...

Моите песни
Моите песни, зная, ще се пеят,
дори когато си отида от този земя.
Защото са искренни и лесни,
както е чиста моята душа. ...

ако се върна
и аз като зимата
за онзи ажурен шал
върху клоните
изтънял ...

Глас, пронизващ тишината, прошепна:
- И нищо, и никоя друга дори, няма да завладее сърцето ми, така, както ти... нищо няма значение, щом до мене си ти.
В мига, в който тя чу тези думи, сърцето ù започна да бие по-силно от всякога. Усети едновременно радост и болка... Радост за това, че явно е единст ...

Имаш ли си гадже?
Ама че въпрос,
изчерви се даже
чипият ми нос.
Имам ли – не зная, ...