Здравей, лято
Тази сутрин ме събуди
слънчев лъч един засмян.
Искаше да видя много
колко топло е навън. ...

Обличам те във капчица печал.
(Може би печална си красива?)
Очите ти кристали са от жал,
а аз съм крал, сгоден за самодива.
Обличам те с кора от портокал - ...

Денят е днес
Винаги казваме:
"И утре е ден..."
Винаги вярваме:
"И утре е ден..." ...

Омайна синя пеперуда
влетя във мойта мечта!
Кацна в нощта ми небрежно,
цяла седмица с мене се смя.
И една сутрин тя отлетя. ...

По „Фауст” на Гьоте
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни. ...

За последно...
за пореден път
проверено
и отгатнато...
когато тръгвам, ...

Ах, какво красиво небе!
Колко красив е океанът!
Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,
на тоз остров, на край света.
Толкова са красиви и сини, ...

Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи ...

На тиха уличка, в безумен град,
едно прозорче неуморно свети.
Зад него- скрито в огледален свят,
едно дете реди куплети.
И днес навън стихиите беснеят. ...

Съдбоносна среща!
Съдбоносна бе нашата среща,
в Теб открих моя Свят, Любовта,
така неочаквана, нежна, гореща,
като стихия е в наш'те Сърца! ...

И утре
Градът пак замислен разстила
есенни сенки от черна тъга,
а там, сред тях, се е приютила
сама и приведена стара жена. ...

"...
- Забрави ли го?
- Да!
- Не... Не си! Ако го беше забравила, щеше да попиташ: "Кой?"
...." ...

Не тръгвай! Аз те моля всеки път.
Не устните, сърцето го повтаря.
Една раздяла е за мене бавна смърт,
една раздяла всичко в мен събаря.
Не тръгвай! След тебе рухва всеки мост, ...

Последен акт, завесата се спуска.
В гримьорната избърсвам си грима.
Цигара в пепелника тръскам
и бързам да се върна във града.
... край морето!

Нека дълго те има, Господи,
че ми писна сама да си вярвам!
Да ме бесят като апостол. И
да ме грабят, подобно гарвани.
Да съм слънце из нощните сенки. ...

Сред облаци от хорска злоба,
сред тъй жестоките тълпи
върви един човек самотен
и крие своите сълзи.
А блъскат го отвсякъде, ...

Теория за невероятностите...
Не анализирай Мига!.. Изживей го!..
Аз
... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,
когато няма даже и звезди, ...

Валеше като из ведро. Толкова хубаво, толкова нежно. Не приплескваше нито пръстта, нито чакъла по пътищата. Все едно се бяха разплакали облаците. Тихо и спокойно. Беше и светло, дори озаряваше деня повече, отколкото от други облачни дни. Дъждът ту се усилваше, ту намаляше като създаваше една привидн ...

Днес малко се уплаших от мечтите си -
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха, ...

Лятото по календара мина.
В жега жътвата привърши.
Пролетта от вчера си замина.
Есента листата кърши.
Златото от минали години ...

Ако предположим, че ТЯ е тръгнала,
може ли да решим, че сме за някъде?
И когато страхът ни прегърне,
можем ли да питаме чрез нея –
Ти посочи ли стръмния път? ...

Не съм в различен свят, и ти не си.
В една галактика живеем с теб.
Сред необятната и звездна степ
по млечни пътища не ме търси.
Във синьото на облачната дреб ...

Благодаря Ти! С очите и техните сълзи
за туй, че отвори вратата на бездната.
И в тихия хлад на нощта с полусенките
ходиш по мокрите плачещи улици,
за да стигнеш до мен и моята нощ. ...

на тази спирка забравена
влакът просто се случва:
само възможност
пространство и време
търсено и намерено ...

Нежни устни докосват други,
всичко започна така помежду ни!
Целуна едно дете,
което теб обичашe.
За пръв път усетила чужди устни, ...

Излязох да се срещна в Кърджали с живота...
На автогарата случайно спрях.
С ръце във джобове прекрачих бавно входа,
и аз по орбитите завървях...
Тук бе мравуняк истински от пъстри хора... ...

а сега аз умирам
не се раждам после светло
а само тихо гасна
защото някога
някъде ...

Има нещо зловещо във тоя живот.
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...

Открих буркан със сладко от смокини
на рафта дървен в старото мазе –
поставен там преди една година
от баба ми... Смъртта и нея взе!
Капачката с дантелка от хартия ...

Как трудно е да кажеш „извинявай”,
в очите гледайки човек.
Как трудно е да си признаеш
грешката, направена от теб.
Хора сме, безгрешни няма! ...

Слънцето успя да ме измами,
вятърът излъга ме в нощта.
Като прашинка нейде ме отнесе
и се присмя. ”Ти слаба си жена.”
Слабост ли е, че звездите ...

Един ден на планината Олимп настанала ужасна скука. Боговете толкова много си имали всичко, знаели всичко, можели всичко и виждали всичко, че без да разберат как точно, изведнъж изпитали непоносимо отегчение. От всичко. Нищо вече не ги радвало. Нито красивите Богини, които се люлеели на люлки, изпле ...