Ще бъда нощ. Беззъба и проклета.
С олющена луна и със звезди,
забити като гвоздеи в небето.
А долу в тъмното реката ще кърви
и като вени ще се стичат бреговете, ...

За нас са дните
делници безименни,
започващи и свършващи във пет,
защото в пот
обектите заливаме ...

Дълго се борих.
Дълго издържах
по дългите улици
в дълга депресия.
Дълго търпение, ...

Като въздишка
Да можех времето назад да върна -
миг само, преди света да преобърна,
за да те имам. Преди да те прегърна
в самотата си. В очите ми надзърна ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
Амстердам
26.06.2012

Мезетата отрупваха софрата.
Бутилките стоят като гора.
Наздравици се вдигаха стократно
и най-накрая викнахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...

Сянката на труп безсмъртен,
сякаш вятър през мъгла,
се прокрадна в миг на тътен
без стон, безшумно във снега.
Роден в небитие, живял за слава, ...

Протегнах се да я докосна, а тя се изпари, водата от ръцете ми. Чувствах силата, чезнеща безпощадно, караща ме да затая дъх, да се спра, готов да падна с присвити юмруци в пясъка под нейния плен. Пустинната горещина ме тласкаше към смъртта, прикован от миража, в които безумно се лутах. И точно тук с ...

Не ми казвай кого да обичам,
че нещо не ми е наред!
Различна съм и не отричам...
...задръж си мислите в теб...
Не те съдя, че си "естествен", ...

---
Има толкова много вода,
но едни са очите, в които
ми се иска да скрия следа
и удавя сърце, без да питам... ...

* * *
преди изгрева
плашило в огледалото
запознаване

Виновен си, че спря до мене,
виновен си – така си ми потребен,
виновен си, че спря ме и останах,
виновен си за късния ми пламък.
Виновен си, че нощ и ден те мисля, ...

Тази нощ ще изпуша много цигари,
утре пак ще бъда сама,
ти не знаеш... няма как... и едва ли... нищо де,
знам, зает си... и не трябва сега.
А пък аз искам само минути - ...

Авторът винаги има право
(17)
Моите уроци
Мила Мария,
Седя си сега на платнения стол на тераската, чукам по клавишите на лаптопа, които парят под пръстите ми (в Мадрид е 40 градуса на сянка), а в главата ми като слънчасали мухи бръмчат думите на майка ми:„ Голяма работа е да имаш с кого да се скараш ...

Дали понякога прочиташ старите писма?
Дали оставаш будна нощем в мрака?
Аз все съм буден. Ала всъщност... Ала всъщност спя –
дори когато буден съм... И чакам.
Да мине времето, живота... Какво съм днес без теб - ...

C` est la vie,
с` est la vie...
няма болка,
няма сълзи,
просто факт, ...

Пиша малък роман
Любовта между нас
ту е в профил... в анфас,
а понякога - само е спомен,
ала в нейната власт, ...

Небето бавно се смрачава
а облаци напълно го закриват.
Щом настъпи вечер,
ангели своите чершафи постилат.
Носени от облаците леко, ...

Небето е атлазено, а слънцето наприда
над жежката арена бял купол от лъчи.
Стооката трибуна напрегнато мълчи
и време е, и време е отново за корида.
И ето те - с осанка на воин-благородник, ...

Усети ли сълзите в тoва приятно слънчево утро?
Бяха за теб, а не от нещо друго.
Чудех се как да ги спра, накрая се покрих и ги пуснах на свобода.
Това е най-гадното усещане.
И то не е да си излишен. ...

Неделя. Ветровито беше.
Тринайста дата на месец декември.
Слънцето се инатеше,
а нов живот по път вървеше.
Не изплака веднага ...

Аз докоснах с ръка светлината
и от допира ти се роди,
във неон се облече Земята
да празнува със мен до зори.
По лицето ти Бог е рисувал ...

Този път ще го напусна – категорично съм решила.
Не казвам, че е лош човек – дори напротив, внимателен и щедър, обсипва ме с подаръци. То и за това не успях да го напусна миналия път, когато бях решила – изненада ме с палто от сребърна лисица, истински шедьовър. Така се зарадвах, че съвсем изключих ...

Вече нищо в теб не ме вълнува -
нито образа ти, ни красивите слова,
преживях те и те преболедувах,
няма те вече дори и в съня.
Отдръпна си от мен Душата, ...

Самочувствие
Понякога съм толкова добра,
че изтръпвам и изгарям цяла.
От мен раздавам само светлина
с някаква незнайна сила. ...

Тук росата не пада на бисерни капчици,
тази рядка горичка е скучна и прашна –
тук не скитат по пладне Червени шапчици
и говорещи вълци – големи и страшни.
Тази суха крайградска горичка е мърлява; ...

Хора като хора, нищо свише.
Никой не очаква да възкръсне.
Животът е шарено пазарище
с хиляди дюкяни разпръснати.
Хора и хора, сребърници - бол. ...

След 100 години пак героят на Алеко е на мода:
антерийката заменил с костюм,
дисагите сега се возят леко
във спортен джип, последния модел.
Героят наш отдавна из Европа шета - ...

Очите - пълни със сълзи,
и стичат се, в дланите събирам ги.
А тях в юмруци свивам ги,
и зная, ще боли.
Проклет да съм дори, ...

... това, за което ще знаят
само очите ни,
това, за което ще знаят
отчаяните помисли,
това, което ще остане ...

До утре
До следващия час, учителю,
до следващия!
До следващия век, будителю,
до следващия! ...

Лутаница
От "Биг Брадър"-овски тъпотии
започна да ми прилошава!
Моля те, смени канала!
Пусни ми Битивито! ...

Нищо няма да е същото - това го зная.
Ти си толкова студен.
Но аз продължавам да мечтая
за погледа ти нежен и смутен.
Аз зная, че луна не ще видя вече ...

Нека бъдем признателни на хората, които ни правят щастливи.
Те са чудните градинари, чрез които разцъфтяват душите ни.
/Марсел Пруст/
Много стихове има... с толкова чувство
за сърца наранени, ...