Със прах от сняг и смях събрах
две пълни шепи и край мен ги пръснах.
В небе под мен, с лазур над мен
засилих се и се откъснах.
От на земята любовта, ...

Липсва,
липсва въздух.
И защо ли
Смисълът е жив,
но някак си - ...

Сутринта като балеринки
заваляли бяха безброй снежинки
и една, падайки си от небето,
целуна ме по нослето.
Ах, снежинки бели, ...

Мокрят сълзите лицето,
клепачите не се затварят,
изгарят в пламъци очите
и на небето стават огледало
Отдръпнаха се устните - студени, ...

След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...

Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...

Облаче
На кея облаче е спряло,
с малкото си палтенце бяло.
Навярно ще го пере
в голямото море.

ЗДРAВЕЙТЕ!
Здравейте! Казвам се Човек,
това ми е малкото и лично име!
Живота ми не е никак лек,
но това не е моето презиме!? ...

Чаша пълна за пореден път опитвам да пресуша,
мъка с алкохол искам да убия!
Гледам бутилка с празно дъно и без душа,
спомени за тъга искам да изтрия!
Бавно, но пък сигурно в пияница превръщам се, ...

Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...

Завръщам се във ранното си детство,
прикрила своя жар да имам и да отминавам;
и търся се сред думи, и срещам неудобство,
със себе си отново аз започвам да се радвам.
И търся се сред думи, и срещам неудобство, ...

Скрий ме в силните си длани.
Затвори очите ми. Сега.
Да усещам само топлина.
И сгушена в съня си да летя.
Прегърни ме… ...

НЕ СИ...
Не си любов - безпаметно да те обичам.
Не си и клетва - в тебе да се вричам.
Не си каприз - със страст да те желая.
За твойте думи, мили, даже и нехая. ...

Мечти - какво са те без воля?
Живот - какъв е той без никаква опора?
Желания - породени от какво?
Усмивка - къде е, когато изчезна всичко добро?
Очи - греят или плуват в сълзи? ...

В тази тиха, свята нощ
сълзи роня цяла нощ.
С поглед търся тебе аз
и зова те всеки час.
Гледам все към висините, ...

В премръзналите клони, посипани със скреж,
една любов там тихичко се крие.
Поздравяват я с усмивка в своя луд въртеж
падащи снежинки. Режещ вятър вие.
Невидима, изплашена, но все така наивна - ...

Мълчаливите пейзажи многословни са –
източник на многотомното невежество.
И пироните на кръста божий, тежък,
приковали са до кръв отечеството.
Най-отровни са ядливите подробности ...

"Две души"
Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,
сякаш цял живот препускали са лудо?
Моята душа, душа е днес от сняг,
сякаш е небесно чудо. ...

Танцуват две светулки влюбени
във тъмната притихнала гора
и сякаш са съвсем изгубени
във призрачната тъмнина.
Танцуват и въртят се весело ...

Така де... нещо човешко!
Приискало ми се е...
за нас със теб...
... така де... нещо човешко!
Еee… Не е кой знай какво... ...

Позволи да надникна дълбоко в зениците!
Там безпътна да търся спотаена любов.
Позволи да разпаля в сърцето искриците!
Ще почувстваш ли някога страстния зов?
Позволи да докосна къдрици бленувани! ...

до наивността на Десето
Гола съм, като... скитница - гола,
а свободата с надежда едва е пробола
тези небесни прекрасни простори,
гдето на воля сърцето говори. ...

В този адски кучи студ
калориферът - надут,
термометърът - на мини,
носовете навън - сини,
дрехи на гърба - дузина, ...

РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота бзпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота. ...

Quemadura Изгаряне
Las ramas Суровите дърва
chirriaban en las llamas, пищяха в огъня.
ahí se retorcían Извиваха се,
como vivas. също като живи. ...

Наричаха ме с друго, чуждо име,
вменяваха ми същност непозната -
дано замръзна в ледената зима
и буря зла да скърши в мен крилата.
Раняваха ме с думи - непокорна, ...

В определени исторически периоди, Историята е принудена
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...

Има време за обичане, любими -
тъкмо размразяват вън шосетата,
правят място в зимната градина
за такива като нас - бездомни псета.
А студът с камшици ни наказва ...

Разтварям се в днешния ден.
Вкуса му внезапен опитвам.
Послушен, опитомен
той лек и стремителен литва,
Небето разсича на две ...

Като балерини са снежинките.
Не валят, а шеметно танцуват.
Светят и загадъчно усмихват се,
леки като дъх на пеперуди.
Ронят се от смях на бели ангели, ...

Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...

Към човека господ е суров,
при рождението го наказва:
сложи във сърцето му любов,
а в душата вдъхна му омраза.
Винаги по земния си път ...

Ти си огънят – аз съм водата.
Ти си вятърът – аз съм земята.
Ти си мъжът, а аз съм жената.
Аз съм жената, която ражда стихиите...
Ти си небето ми. ...

Забравен спомен пак изплува -
сърцата трепват, сякаш че се сещат,
приласкан от мислите доплува
в души самотни де чувствата се срещат.
Забравили любов тъй свидна, ...

Опиянение
Приемам те бавно....
на глътчици малки.
Поемам те жадно -
подобно удавник, ...

Не падай духом,
даже ако си продал
душата си на дявола,
незримата ù сянка
е все още ...

Сричам любовта си, невъзможната…
в белите тетрадки на снега.
После заличавам разтревожено
тази изповядваща следа.
Стъпките забързани на хората ...

Есен в Асеновград
В гората е забагрена картина...
Рисува я без четка есента.
А над града оловото се срина.
Прескачаме на зимата плета! ...

Откровение
Вяра и сълзи... грях и рози... лавина от мечти...
Откровение... любов, стълба към душата...
Океан от мълчание... истинско желание...
Безумие и полет... покой и прегръдки... ...