Есен в Асеновград
В гората е забагрена картина...
Рисува я без четка есента.
А над града оловото се срина.
Прескачаме на зимата плета! ...

Откровение
Вяра и сълзи... грях и рози... лавина от мечти...
Откровение... любов, стълба към душата...
Океан от мълчание... истинско желание...
Безумие и полет... покой и прегръдки... ...

PLAVA PESNA
Duboko, dublje, još dublje...
tonem u plavo još plavlje...
letim visoko, jos bih gore
slutim nevinost tek rođene zore... ...

Сякаш художник замечтан
в пухкави дантели дърветата облякъл.
Листа от скреж на всички клони нарисувал.
Снежна спирка за очите.
Душата се преражда - бяла, тиха – ...

НАЙ-СЛАДКАТА...
Ти винаги си удрял подло в гръб
– навярно просто иначе не можеш –
с отровен шип, с отровен режещ ръб
на острата стрела или на ножа. ...

С три живота съдбата да би ме дарила.
И трите на теб, моя обич, бих посветила.
Л ъх на сила си ти, аз - пролетен аромат.
А ко ти си липа, аз ще бъда нейният цвят.
Т рън ли си, с пухкав сняг бих те покрила. ...

ГРЕШНИЦА
Един живот на този свят живея,
но какво от него аз разбрах?
За приключения, авантюри
аз копнеех, ...

Страхът показва, че си жив,
той е силен - ти страхлив.
Кара те да продължиш,
пътя сам да осветиш.
Без страха, не би живяла любовта. ...

Да обичаш на инат
Предразсъдаците си, като стари вещи,
без угризение изхвърлих на боклука,
толкова отдавна чакам тази среща -
страстта нетърпелива на прозореца ми чука. ...

Родена от безкрайна синева,
израснала по пясъчната ивица,
разпуснала е своята коса,
оставя стъпки, а морето пак ги скрива!
Щастлива е, към изгрева е устремена, ...

Творецът има сигурно вина,
затуй че е създал от кал човека.
И като чаша с празна кухина
да дири съдържание, го врекъл.
Да сипва най-изискани вина, ...

Dolce vita - итал. - Сладък живот

Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...

На кого ме оставяш такава?!
Ожулена и ранена -
по твоите правила живяла,
по твое искане променена...
На кого ме оставяш такава?! ...

Душата ми замръзна.
Изстина ми сърцето.
Изстина с него също
и чувството, което
изпитвах аз към теб. ...

Обичам, когато галиш моите коси
и гледаш влюбено моите очи.
Обичам, когато гледаме зората
и тихо си шепнем имената.
Обичам да гледаме нощем звездите, ...

Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...

Тъча върху бетонени станове
с тюркоазени нишки съдбата.
Вплитам стенанията на рухващи стени
и скърцането на отворени врати.
Паяжините разстилам, ...

Не си добре дошла, любов.
Отказвам даже да те поздравя.
Избрала съм си път, изкалян
небето всякак не си струва.
Зачерквам споменът, останал ...

Още помня онзи зимен ден,
в който имаше звезди в небето,
срещнах те и нещо пламна в мен,
мъничка искрица сгря сърцето.
Копнеех аз за теб да се раздавам, ...

Днес е топло навън. Щипе хорската музика,
разсъблечена с погледи от преспали балкони.
С шум възкръсва градът. И онази илюзия,
че нощта с весел лай - своя край ще догони.
Днес е топло навън. Сякаш смеят се птиците ...

Колко сме далечни!
Приближаваме се бавно,
плавно,
а душите ни – човечни
срещат се и тихомълком ...

Аз няма да скачам за тебе от мостове,
нито звезди от небето да свалям,
няма да гоня светулки във тъмното,
ни планини в своя път ще превалям.
Аз няма за теб цял,нов свят да създам, ...

Ще те потърся в някой друг живот,
да ми дариш нежност и много любов.
Ще те потърся в безкрайния свят,
ще премина небесния мрак.
Ще те търся в бездните тъмни, в нощта ...

Косите си отрязах на разсъмване,
на теб нарекох и нощта, и делника.
А всички луди мисли пратих в пъкъла
и с изгрева във вярност ти се врекох…
Ти плитките ми не захвърляй в огъня, ...

Тя боли - Самота на разсъмване,
щом, смутена си тръгне - Нощта
и се впият... десетките скърцащи,
гладни Спомени - в крехка Душа!
И на орди се носят... Въпросите, ...

Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...