Горкият Ангел от Катуница се спомина,
а "цар" Киро е с присъда три години и половина.
Такова наказание му даде "нашият" съд.
"Справедливостта" му очевидно е кът.
Докога ще се правят на три и половина!? ...

Няма никога да те преследвам -
само вятърът заслужил е това.
Няма никога да те обсебвам
с песни или с влюбени слова.
Няма никога да се разбивам ...

Събудих се от писъците си, които бяха по-оглушителни от дънещия рок в съседната квартира.
-Ванеса, намали го! - изкрещях аз и след 5 минутна пауза започнах да удрям по стената с юмрук. След третия удар станах и излезнах от стаята си, суркайки крака. Докато минавах покрай огледалото в коридора, мерна ...

От нямане какво да правя
седнах няколко думи да нахвърля.
Не, не искам да пиша за любов, омая,
стереотипите и изтърканите фрази изхвърлям.
Не искам да знам как и защо ...

~ 1 ~
Mладо момче седеше отвън под едно дърво и белеше портокал. То заби бавно ноктите си в меката външна обвивка на портокала и започна да дърпа кожата.
През лятото се промъкваше навън и намираше хубаво място, където да прекара нощта. Вътре в кухните беше горещо и влажно и няма нищо по-хубаво от то ...

Денят с обгорено лице си отива–
сам драснал бе клечка кибрит
в зори и запали небесната нива
сред юлския пек страховит!
В бистрото отсреща го каня. Петарка ...

"Душата умира на ръката на онзи, който я държи..."
Душата издъхва там, на твойта ръка,
душата се дави отново в празнота,
не диша, няма отдавна сълзи,
отдавна е мъртва, ти я сломи. ...

с пръсти
прелиствам секунди
броя тишина
с поглед
отхвърлям миговете самота ...

Любовта ми е лятна вълна -
едновременно нежна и дива...
Бавно се влива в теб, а след това
тихо в морето се скрива!...
И докосната с ефирност, ...

ДУШИТЕ НИ
Понякога са стар таван душите ни,
с ненужни вещи и житейска прах,
сребристи паяжини сред гредите
като гирлянди мъх висят по тях. ...

В летни пориви сееш звезди...
Виж, покълват сред щурчови песни
тази нощ споделени мечти
и узряват в полята небесни.
Самодивско хоро се изви ...

Вълчан в своя свят
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...

ПТИЦА
В един уикенд изживях
не просто два почивни дни,
а цял един живот събрах –
приятелство, море и висини! ...

След глътка въздух - мълчание...
многоточие, дъх, обещание.
Недописани мисли, терзание...
нарисувани птици - желание.
Художници, пъстри картини, ...

Морето ме прегърна до забрава
сред дюните със пясъчни очи,
а аз поисках да остана -
човек съм и раздалята боли.
Отпуснах се, предадох му живота, ...

Тази синя стихия в очите ти,
този устремен от погледи бяг
разпилява на части душата ми,
разпокъсва спокойния бряг.
Тези сини вълни във очите ти ...

Зората се бе пропукала
сред ясната бездна на безкрая сънен...
Стигнали своя предел безкръвен,
се лееха сенки по път...
Духове неми - Голгота нестигната. ...

Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...

Вечен живот
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...

Замислила се Мравката
Имам си небенце –
иглено ушенце,
мравуняк,
пътечка ...

Колоната пълзи нагоре,
по тесен улей, заледен.
Ний още нямаме умора.
На слънцето е този ден!
Снегът скрипти неравномерно. ...

Имам дом
Имам дом, за мен той е пристан,
И вещи имам, стари като мен.
Грижа се за моите дребни нужди,
на масата ми има често недописан стих. ...

Хората са обсебени от онова, което не могат да разберат. От години се взират в небето, надявайки се някаква непозната форма на живот да долети на Земята с космически кораб и да ни разкрие тайните на вселената. Понякога обаче така наречените извънземни не се оказват толкова дружелюбни и единствената ...

Защо ли гоних аз вятъра,
защо преследвах студа?
Защо не откривах аз топлината,
а вечно стоях на снега?
Защо ли обичах аз камък студен, ...

Парченце стъпкано небе
се сгърчи болно на паважа.
Дълбока раната не бе
„Ще мине!”– исках да му кажа.
Ще преболи, но горе, там, ...

Много от вас ще попитат
какво правя на брега
безмълвна, сама.
Дали чакам своя кораб.
...Просто така си стоя. ...

И любовта не би ти простила това,
че искаш да избягаш от чувствата,
и тя не би се примирила с това,
че искаш да си тръгнаш... празен
и безчувствен... и сърцето ти не ...

Бъди ми приятел,
дори да ме имаш за враг,
не ставай предател,
не чувствай в омразата глад.
Не продавай душата - ...

Нощ
на Е...
Две горящи свещи и букет от рози...
От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози ...

Отдавна имам брачно паспарту,
улегнал съм като надгробна плоча,
но срещна ли девойката с тату
като вулкан пред водопад клокоча.
Ту да я следваш като улав, ту ...

Цигани, огън, коне…
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга – ...

Най-странното е, че го написах отзад - напред.
Първо едно куплетче под стих на Валка - и... после се роди останалото...
:)
А в приказен свят, там живеела Клото,
девойка - тъй дивна, с най - сини очи, ...

В краката ни селото ляга
с червените покриви - къщи
и ти несъзнато посягаш
към моята огнена същност.
На фона на тази картина ...

Коловози
на Е...
Когато влязат колелата
в дълбоки, властни коловози
и логиката на Съдбата ...

***
Напразно чаках толкова години,
сън беше сякаш времето за мен.
Но лумна светлина неугасима
на Връбница във съботния ден. ...

I’LL PAINT YOU ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
I wanna Как искам
Draw you да те нарисувам,
But not on sheet, но не на лист
With pencil. и не със молив. ...