В пустиня бяла пак се лутам плаха аз,
избледняла като онзи хермелин.
Нощта пристъпва в своя първи час
и в миг аз слагам пак фалшивия си грим.
Измамна също е одеждата ми ярка, ...

Душа самотна
пътя ми пресече.
Неземно-чиста.
Слънчево-ранима.
Проплакват струни... ...

Ето я, пристига, облечена в бяло,
коледната нощ, завита в одеяло.
Заобиколени от камбанен звън,
летят детските мечти навън,
избледняващи в очите хорски, ...

Трудно ми е да говоря...
като няма за какво.
Трудно е да кажа
каквото и било.
Затова мълча и си рисувам ноти ...

Силата на неизказаните думи, на неразбраните чувства, на горчивите сълзи и дълбоките разочарования, които крия от света, срина вярата ми в истинската обич, онази искрената, която би трябвало да е причина за безброй усмивки. Какво да направя сега, когато дойде моментът, в който се страхувам да обичам ...

Научих
Научих, че колкото допуснеш хората до себе си,
толкова повече те боли за тях и си уязвим!
Научих, че не е хубаво да обичаш сляпо,
защото излезнеш ли от слепотата си, ...

Ту хвъркаш високо нагоре
и даваш надежда за вяра.
А ето след ден си си ти,
вечно оплетен в плява.
И пак повтарят се твойте игри, ...

Мъгливата ноемврийска нощ се бе спуснала в София и напомняше за наближаващата зима. Улиците в квартала бяха призрачно пусти като за 2011-та година, само от време на време се чуваше лай на бездомно куче или аларма на автомобил. В такава вечер почти на никой не му се излизаше, всеки гледа да се свърти ...

някога
се опитвах
да стопя в шепи
топките мръсен сняг
днес ги прекрачвам ...

Ти си сън на самотна вселена,
недокосната с мисли и с ум,
ти си чувство - за дива промяна,
проехтяло с дванайстия звън.
Ти си миг от целунато време ...

Посветено на приятеля ми “С” от ордена – “Звездни сърца”
И тази вечер звездоярка
ще търсиш смисъла на същността.
И някъде в безвремието ще се мярка
копнежът ти по любовта. ...

Любота ти беше преклено много,
за да мога да я понеса.
В изоставената ни бърлога,
под овъглените ни небеса,
ти късаше на пеперудите крилата. ...

Ти си всичко, което търсих, за което тъй силно мечтах...
Ти си този, който успя да върне усмивката на лицето ми...
Ти си този, който премахна преградите на недостъпното момиче...
Ти си този, който завладя мислите ми...
Ти си този, който само с поглед ме изпива и без сили му се отдавам... ...

ГОЛЯМАТА БЛУДНИЦА НА СВЕТА
В „Откровението на Йоана Богослова – Глава 17“ от Библията се споменава за Голямата Блудница, която ще властва в света и на нея ще бъдат подчинени царства и царе. Много тълкования са правени и най-вече от християнските учения, за да се разкодира този образ, описан в Библия ...

Научих се да не очаквам...
надяваш ли се, после те боли!
Любовта си предварително оплаквам,
убивам я преди да се роди!
Научих се и да не вярвам в думи, ...

Миро се спъна в купчината стари вестници, стоварени току пред вратата, политна в тъмното, подпря се в последния момент на отсрещната стена и притихна сломен. За малко да си разбие носа в тая зловеща тъмнина, натежала от стара печал, но въпреки това не намери сили да запали осветлението. Остана така ...

Вали. И утрото сънува
заченатите сънища от вчера.
Балансирам,
върху люлеещото се въже
на дрямката ...

Розово фламинго приказно
мина през очите ми на живо,
с розов вкус на захарен памук,
мислите ми полепнаха върху
устните ми карамелени, ...

Луната ми е щит, направен от сребро -
предпазва ме от идващия ден;
обрамчена от тъничко стъкло,
в прозореца ми гледа и през мен....
Разказва приказки и тихи притчи ...

Желая те.....
Властвай над мен и сетивата ми.
Не! Не искам да ме любиш нежно,
а обладай ме грешно и горещо.
Разкъсай душата ми ...

И днес аз не се страхувам да обичам,
с нежни имена да те наричам
и клетви любовни да изричам.
Не се страхувам да изживея с теб това,
заради което съдбата ни събра. ...

В нас надежда имаше,
надежда и любов в едно,
надежда и мечта в едно,
любов за двама бе то.
Надеждата ти вдъхва сила, ...

15 май 2007 г.
"Бай Ганю" на сцената
на Пловдивския театър
Консервата.
Гледа вече почти сто години ...

Мога ли живота да живея,
като те няма и вече си далеч?
Лесно ли е да те преживея,
заслужава ли си нещастието веч?
До вчера за тебе всичко бях, ...

Кой ти даде право
мойто сърце, мъжко и кораво,
да размекнеш като кал
и да го оставиш ти без жал?
Думи, приказки лъжливи. ...

УТРИННА МОЛИТВА
Всяка сутрин, щом отворя очи,
от изток зората причаквам.
Слънце да пръсне сияйни лъчи.
От теб, мили, обич очаквам. ...

Сънуваните капки изтриват тебеширения кръг
на затворения в нас Млечен път -
Ти си мляко...
Аз съм път...
и Lunabaktericum за закваска.

Наоколо всичко е бяло, невинно,
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък ...

Слънчев лъч
през прозореца надникна
и в очите ми се спря.
С усмивка благодарна го прегърнах -
знам, че целунал те е ...

Не чакам писмо от умрелия.
Но и от живия вече не чакам.
Към мене писмата спрели са.
И не са се изгубили някъде.
Просто няма кой да ги праща. ...

Родени сме да вземем изпит
в безсмъртието на мига
и от затвор - пак във затвори
минаваме, със правила...
Воювайки за свободата, ...

Две създания красиви
Те са две създания красиви!
Две невинни, мънички души,
палави, игриви, смели,
две съвсем различни са съдби. ...

Чу се вик в нощта
и излезе тя на балкона.
Там отдолу го видя,
с червена роза в ръка.
Тя го попита какво прави ...

Прегърни ме...
... защото имам нужда
от мъжка ласка и от нечия любов.
Искам желана да съм...
... да съм чужда, ...

Излезеш ли от мен – ще опустея.
Излезеш ли от мен – ще те изгубя!
Не знам дали отново ще посмея
да те сменя и друга тъй да любя...
Бъди във мен – недей да си отиваш. ...

* * *
В дома ми – стари календари,
картини,
снимки
и бележки... ...

Убиец на души!
Съжалявам, че ти подарих стиха си.
Съжалявам, че ти подарих ума си.
Отново бях нечута
и неразбрана. ...

Сред студения здрач се ражда зората лениво,
в тишината на утрото сякаш е свършил света,
мъглата прегръща прозорците нежно и диво,
във всемира сме с тебе сами, сами в утринта.
И усещам как силно сега ме притискаш към себе си ...

Както младо вино, което в чашите кипи…
така по теб сърцето ми лудо тупти…
Както в нощта, когато за пръв път от устните ти сладост аз отпих,
така опиянена и до днес, аз ти посвещавам този стих.
Бяхме в рая - бяхме и в ада...! ...