Дали намерих истинския път
сред блясъка на преспи заскрежени?
Забравих ли, че мога да летя
та се прокрадвам пеш през чуждо време…
Издирвах те през девет планини, ...

TURNING PAGE
Written by: Ryan O'Neal (Sleeping At Last)
Breaking down soundtrack
I’ve waited a hundred years.
but I’d wait a million more for you. ...

Изтъня на душата ми бялата риза,
тук-таме се прокъса, разпра,
и през малките дупчици влязла,
се завихри виелица ледена, зла.
От мечтите й лед на шушулки прокапа, ...

Ана Виси - Склонност към самоубийство
Ако се родя още веднъж,
пак ще се влюбя в теб!
И ако се родя още веднъж,
пак бих умряла за теб! ...

Джакомо Леопарди - На Силвия
На Силвия
Силвия, помниш ли още
онези дни на живота ти земен,
когато красота блестеше ...

Този кратък живот е отворена книга
и без дъх те оставя, откакто го сричаш.
Приключения много, а все не ти стигат,
твърде често е странен и пак го обичаш.
Твърде често е зъл и понякога глупав, ...

Навърших 50, но фокусирам
без очила добрия видим свят
и зная безпогрешно да намирам
път даже към най-върлия си враг.
Но ставам прогресивно късогледа ...

Греховно утрото се изчервява,
от танца страстен на нощта с деня,
слънцето на свода избумтява,
облъчва те с интимна топлина.
Примигваш и в душата грях изгрява, ...

Искаш свобода и ставам излишен,
говориш на инат за нашата раздяла,
за живота си необвързан, предишен,
а всъщност каква е истината цяла?
След мен, когато вратата затвориш, ...

Приятелко, ти май си тъжна
Приятелко, ти май си тъжна? Той ли?
Аз казах ти, но ти не ми повярва
и разговорът свърши със скандал.
Залъгвал те е, зная, с клетви нови, ...

Колко си странна, Сърце... колко си истинска,
как вярваш и помниш звука на тоналност пречистена,
с интуиция гониш възтънък момент на инстинкт,
който води те в прекия път... на тотално преливане.
Неспиращ и глух пулс - нaпиращ, фриволно открит, ...

Динокрит* говори:
Пиша стихче и не зная
що от Пътя си желая.
К`ъв е смисълът от него -
и дали това е его? ...

ЛИРИЧЕН КОКТЕЙЛ
Хей, ти, сядай до мене на масата!
Ще почерпя с чудесен коктейл.
Угаси в пепелника гримасите!
Ха, наздраве! Наздраве, де! Смело! ...

Често обвиняват ме в мечтателство,
а колко пъти ме свалиха на земята...
с коварни удари и със предателство,
но нещо ме крепеше във тълпата.
Нещо малко, но до болка истинско… ...

Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...

ВОЛНА ПТИЦА
Как искам да не съм обвързан
и като птица волно да летя,
но не трябва да прибързвам,
съдба по-лоша да споделя. ...

Боят се вече думите от мен,
тръгнаха си мъртви, непотребни...
Защо ли сиво всичко е навън,
защо си тръгна ненавременно?
Защо луната будна се разхожда ...

Приказното ти чувство и Аз
Приказното ти чувство и аз
сме като въздуха и светлината.
Носим магична власт
и самодивска ни е искрата. ...

За тебе бях игра на сетивата,
за тебе бях поредният трофей,
учудена си, че така обичам
и съм различен, но недей!
Да, малкото, което още мога, ...

Животът е една измама, животът е една лъжа,
това ми казваха, а аз отричах, без да спра.
Но ето, че самият той ми показа
какво е любовта и непрестанно ми нанася
силни удари в гърба. ...

Китарата. Тя бе моята сила и моята слабост. Моята радост и моето нещастие. Моята храна и вода. Бе всичко за мен. А сега? Единственото останало от нея бе купчина натрошено дърво и накъсани струни. Купчина безполезна дървесина. Парченца, допълващи се едно друго, подобно пъзел, но никога повече нямаше ...

Къс от нежност, обвит във дим.
Лунно цвете, сковано в лед.
Тайнствен поглед неустоим.
Глас с аромат на лотос.
Рисунка на нежна мечта. ...

Среднощни сълзи по белия сняг...
измръзвам сама в студения мрак...
Среднощни мечти в прегръдка от лед
безкрайни следи остават след теб...
Една лятна любов във зимен нюанс... ...

Къде си? Полето заспива.
Класовете свели са неистовите си стебла.
И царевицата се е присвила,
показва се златистата коса...
Къде си? Слънцето угасна. ...