КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...

Недоспала
Недоспала утрото ме буди,
сънени са моите очи,
времето студено се усмихва,
слънцето в душата ми си ти. ...

Една прекрасна дума - дерогация,
отново радва бедната ни нация.
Щастливи бяхме след като се случи,
но някой нещо - нищо не получи,
и сега се чудим, как да я прогоним, ...

Макар да поясних въпросът важен -
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън, ...

Другарки, гарги и другари,
не може тъй: кой както свари!
И в туй си трябва малко ред,
Кой?! Кой не е съвсем наред?
Ръка да вдигне да го сложим ...

Кажи ми, пътнико, достигнал моя връх свещен,
намери ли нетленните ми мисли...?
И просветление получи ли спасен,
наметнал се с живителна амнистия...?
Защото в теб е трайната отплата ...

Не ми говориш... Свиваш се в гнездото
сред стаята с разбитите мечти
и думите ми откровени тъжно,
и може би напразно са към теб,
че в полета си блъскат се отвън ...

Съпътстващи сили в човек са събрани,
открива се всеки с добрата страна,
съдбата ни срещна и в брак съчета ни...
ти бе сладкодумна, магична жена.
Под звездния знак на Близнаци родена – ...

Раята стенеше сред мъка,
сякаш беше в самия пъкъл!
Хиляди загинаха в борбата,
за да се постигне свободата!
Чуй ти сега, бедни народе, ...

Бягай!
Ще потънеш два метра дълбоко
във рохката пръст на очите й.
Бързай!
Тя носи лудостта на ураганен вятър, ...

Животът не е справедлив, защото когато е ръсено от него, на някой шепите са били под тези на другите.

В деня, когато няма да ме има
от мен написаното прочети
пред увода в една от мойте книги!
Която и да е си избери!
Ще разбереш защо съм го написал! ...

ГЛАВА ВТОРА
НО МАСК ПАРТИ
Франция
Средиземно море
16,30 ч. ...

Зимна неизбежност. Седмица предзимна,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери, ...

Веднъж "слепецът" рекъл на "слепеца":
— Ела да си направим светъл храм,
камбанарията ще стига до небето,
неповторим ще бъде и голям!
Ще идват и отблизо и далече, ...

Порода са добре известна
дори на почва местна -
Прикриват липсите зад ципа
с размерите на джипа,
тъй както умствените дефицити ...

Направѝ си очите блестящи
и сложѝ морско синьо за грим.
Щом излъчи лицето ти щастие,
прошепни накъде да вървим.
Днес ухаеш на дъжд и бадемово, ...

СБОГУВАЙ СЕ, ПРЕДИ ДА СЪМ СИ ТРЪГНАЛА
Когато те обичах, беше топъл дъжд –
попиваше по устните, по дланите.
След всяка среща съм копняла – неведнъж,
да кажеш шепнешком: – Оставаме. ...

Идват празници! И знам, че трябва
по-отрано да започна да се готвя…
А щом идеята немедлено ме грабва,
заех се първо списък да изготвя!
Подаръци...О,Боже, имам близки бол- ...

НОСТАЛГИЯ
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...

Чаках теб докато падаха листата по земята,
през всеки сезон копнеех за теб!
Копнеех за твоята прегръдка топла като летен ден.
Чаках да се освестиш, да осъзнаеш грешките и разрухите,
които причини, но аз с лейка мозък не наливам, ...

Зима до́йде, сняг натрупа,
студ и мраз настана.
Лед и камък вън се пукат.
Де ми е юргана...
С шал и шапка, ръкавици, ...

Прости на Петя, Боже, слабостта,
задето се себеотв`ъдна!...
Поезийо, и ти осиротя,
и си без нея тъй оскъдна...
Прости ѝ, Боже, слабостта, ...

Днешният ден е точка. Утре е многоточие.
Грешно и безпосочно изворче малко клокочи.
Вие се и бълбука от билото на планината.
Колко ли листи букови ще отнесе сланата?
Колко ли медни чанове няма да се завърнат? ...

Стая...
На масата – кана с вода...
Покривка...
Навсякъде – мазни петна...
Камина... ...

Небето и земята пак са същите,
но тишината в мен порасна по-голяма.
Откакто ти си тръгна, нещо скърши се,
изгубих се, откакто теб те няма.
Останалата си любов дарих на зимата, ...

На залези не съм се радвал никога.
Не съм копнял за многотия също.
С реалността човек системно свиква
и често я усеща като къща.
Днес покрив ще поправи, утре – друго, ...

Дали ще ми простят цветята,
колко пъти не видях
как цъфнали са във полята
замислена от грижи пак?
Дали ще ми прости небето? ...

Изхвърля боклука съседката ѝ
от апартамента си, най-високоетажния,
без хич да ѝ пука –
преефектно и темпераментно,
с оглушителен шут, ...

Светлосенки докосват душата,
тя те иска отново в нощта.
Светлосенките следват мечтата,
търсят в тебе любов, красота.
После бързо в нощта се разтварят, ...

Сега е планина неразгадана –
копринена, но силна като камък.
Притихнала магически, прекрасна –
душата ѝ да видиш е опасно.
Жената планина е самодива – ...

Сред безбройни космични частици,
някои светещи – вкаменени други,
път си проправям в тихо завръщане
към Началото от никого неразгадано.
Когато светликът в очите ми изгасне ...

В студена нощ на отворен прозорец
по някое време шумят гуми на преминаваща кола в мокрия асфалт
северен лек порив понася дим вълни неравномерни от забравена дълга угар на цигара в пепелник
градът сънува трета фаза а не искам да заспя без да съм унесен, като развален будилник
в почивка е умът ми, ако ...

Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, поваляйки я на земята. Сам за пореден път се опита да опъне оковите н ...

Разбива се летяща чиния високо във полите на Витоша. От нея изскачат два зелени хуманоида, всеки с по две антенки на главата. Очите им блестят в златисто. Те изтупват снега от себе си. Едното поглежда към чинията, мърда едната си антенка и летящата чиния се покрива с пясък, скали и сняг. Другото зел ...

Стройно единомислие
на светлина, листо
и вятър.
Корени, смисъл,
тълкуване- ...