Смъртта откъсна те от мен
Смъртта откъсна те от мен,
но в мислите ми ти си всеки ден.
Дори в земята черна да лежиш,
в сърцето ми навеки ще стоиш. ...

КРЪГОВРАТ
Седнах на пейка в градска градина
да се порадвам на хладината,
край мене доста млад народ мина,
жена наблизо мете с метлата. ...

Когато нощем се почувстваш уморена и самотна, спомни си хубавите мигове преживени някога. Като ученичка ти се чувстваше по-силна, по-добра и с по-големи възможности. Но сега само самотата на безкрайните нощи те обгражда и не ти се иска да се огледаш с реализма на отминалите силни мигове, от които е ...

Не се ли уморихме все да вярваме,
да чакаме поредния месия?
В неделя го посрещаме с "Осанна"'
а в петък го изпращаме с "Разпни го".
Живота си на други подарихме- ...

Болка и сълза
Вали, вали! Не спира.
В душата чак пропи.
И боли, боли!
Листата капят като сълзи, ...

Не можеш да бъдеш от мене далече,
щом в моите вени пулсираш с кръвта,
Щом с теб се събуждам и лягам си вечер,
щом още копнея по теб и тъжа.
Усещам те още по своята кожа, ...

Написах всичко онова, което исках да ти кажа и го сложих на дъното на най-забравеното чекмедже... Надявах се думите написани на бялата хартия, да избелеят мъничко поне... Но ето мина време, най-добрият ни лечител според теб, което не премахна от товара ми дори и мъничко парче. Аз знам, ще продължава ...

В напразни надежди и в тиха печал
животът премина в нерадост
и с удари тежки на остър кинжал
съдбата погуби моята младост.
Обсебен от трепет фалшив младостта ...

Защото вярата ми от троха
замеси в себе си надежда,
и ти дойде отново с есента -
на моето сърце - любов единствена.
Удави моите съмнения-терзания ...

Народът вече бавно се пробужда,
отърсва се от сънния синдром,
подгонен от въпиещата нужда
да брани себе си и своя дом.
Кошмарът и наяве продължава – ...

При теб ще дойда само по парфюм,
по-нежна, топла и от ласка.
Феерия от звезден нощен тюл
ще ни обгърне тайнствено прекрасна.
Копнежно ще ухае някак мрака, ...

Обичай, дори да ти е трудно!
Обичай, дори и да боли!
Обичай, животът е прекрасен!
Повярвай ми, обичан си и ти!
Там, някой те сънува късно нощем, ...

Забравих очите си
В твоите
Ръцете ми останаха вплетени
В твоите
Устните ми впити ...

В тъмна стая се събрали
всички лидери световни.
Само мислели, не спяли
те във мигове съдбовни:
марсианци атакуват, ...

Зелен килим от детелини.
Гола жена - слънчева мома.
Мъжка песен в полето.
Калинка целуна глухарче
и то полетя. ...

Взе това, което ти принадлежи, но не по право, разбира се, държеше всичко в ръцете си, но вече не ти стигаше!
Искам любов, деца и още нещо, не искахме същото!
Уважавах те, обичах те, бях ти опора, дадох ти всичко, докъдето ти позволи!
Бъди щастлив с постоянното си себедоказване, но все пак бъди щаст ...

Не бързай да се вричаш в любовта,
че тя се слива с цветове на есента.
Не бързай да имаш приятелство,
че винаги го бъркаш с вражество.
Не бързай да се вричаш в истината, ...

От него бягах нощ и ден,
от него бягах месеци, години,
бягах от самата мен,
бягах аз от думите красиви.
Собствените мисли криех във сълзите, ...

"Някакъв вирус е - трудно се диша.
Но е късно за всяко лечение.
Хоризонтът ти щом е бунище,
какво по-логично от заколение."
Кръстьо Раленков ...

В съня си мога да летя,
в съня си не оставам сам.
И когато дойде сутринта,
мечтая да се върна там.
Да се върна в световете, ...

Лицето ми проби стената.
Зад цепнатината зрителско вълнение.
Прашинки аромат от „цветето” ти,
попил в прашките,
целуват пръстите ми неуверени - ...

ТЪЖНИ ЕЛИПСИ
Мисълта ми в невидими елипси
разчертава небето кашмирено,
но минути задъхани спрели са
пред врата със забрана пломбирана. ...

Свалете маски – балът е към края!
Веселие и флиртове приключиха...
Сега е време всички да узнаят
какво от тази вечер са научили...
Свалете маски – няма да ви трябват! ...

Аз моля се в студ и пек,
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност, ...

Минава един часът след полунощ. Усещам лек смразяващ полъх на вятъра от незатворения прозорец. Лежа, но не мога да заспя. И тя лежи до мен, студена както никога до сега, само седи. Точното определение е кубче лед до нагорещен до червено метал, но не се топи. Какво се случи, дали вече не ме обича? Ил ...

Измини този път, забрави всеки страх,
забрави всеки грях и отритнат поет.
Измини този път - самичка, без тях,
не поглеждай назад – все напред.
Ако нещо си дала на някой познат, ...

ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ
О, по делата ги познаваме,
и то достатъчно добре!
Затуй ортаци не им ставаме,
щом нивата се заоре!... ...

На един обречен политически гладиатор!
Станишев пак за избори се стяга
и с гордо вдигната глава,
с дървен меч, отново се натяга,
зове народа на борба. ...

Избирам да съм вярна на морето,
във него да се сгушвам вместо в плът,
избирам утро с парещи солени устни,
които да ме будят всеки път.
Избирам да живея с бриз и слънце, ...

(между Вторници от миналия век...)
На звездите ли беше написано,
или просто се казва съдба?
Но сърцето с любов е орисано,
чака своята сродна душа! ...

Ако някога деня ти засенчи неустоимо красива тъга,
спомни си, че някъде аз през усмивка тъгувам за тебе,
ако в съня ти пропукан парфюмът ми смугъл вие снага,
знай, че сънувам те тъй реален точно по същото време.
Ако в самотната нощ се любиш с цигарен и ням силует ...

Лекува рани времето...
Но мислиш ли...?
Сърцето, крехкото,
успява ли да излекува?
На лудост трепетна - ...

КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ
Ето, бурята връхлита –
някой мръднал сателита…
Ах, тресе се и земята –
тръбен звук от пещерата… ...

Потънал в поглед необятен,
вълни заливат моя бряг.
Отронен стон и дъх брокатен
препускат във среднощен бяг.
Телата палещи се сливат, ...

Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло, ...

Куплет по куплет, стиховете си редя,
разнася се уханието им на длъж и шир.
Не пиша за конкурси, а за любовта.
В света само тя носи спасение и мир.
Нали ме знаеш, казвам се ноември, ...

Колко дни и нощи да те чакам?
Колко още да остана сам?
Колко още сълзи да изплача?
Колко още песни да ти дам?
Колко още мъка да запаля ...

Приказка за Щастието
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...

Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама, ...