Капка трагедия
Държа бодлите на розата в ръцете си,
мислейки как бавно и мъчително отнемам живот,
разкървих сърцето на яростта си,
но винаги ме е боляло, що се отнася до любов. ...

Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалностт ...

Станах рано, за да се разходя,
да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.
Уж стих започнах, а пък става ода,
запяват чувства някъде дълбоко в мен
…. ...

- Защо?
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...

Дали китарата не я боли,
по струните ú щом танцуваш...
Стихът ми щеше ли да се роди,
ако за тебе не будувах...
Защо в изтръгнатия вик ...

Лято е, още е Септември...
Какви са по витрините тези зимни дрехи,
къде е тръгнало това проклето ято?!!
Рано е, още е септември,
още не е есен, а е лято... ...

Последния път, когато видях две души да си говорят, си казах, че любовта е навсякъде около нас, но срещнах истината и тя реши, че аз трябва да спра да живея в заблуда и да ми отвори очите. Тръгнах с нея и открих, че колкото истина да ми казваше: колко безмислено, болезнено и неразбиращо може да бъде ...

Моите колежки, Боже,
как такива си направил?
Просто чудя се, как може
ти така да си се справил?
Още чудя се и мая ...

Пътища - безброй, различни.
Сънища - покой, мистични.
Души - рой автентични.
Хора - изгубени, символични.
Свят - без истини драстични. ...

Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.
Не са ми нужни хиляди цветя. ...

5)
НАМЕРИХ ТЕ
Не мога да повярвам, че те има.
Изневиделица и бързо ме намери.
Намерих те и аз – в сърдита зима, ...

Тъгата не ми отива!
Боцвам я с полуусмивка –
уви, не е балон със въздух,
а е като камък на шия.
И самотата не ми отива! ...

Ти беше пленен от красотата на едно великолепно цвете. И взе едно погрешно решение. Ти откъсна пленителното цвете и никак не проумя, че така отнемаш живота му. Ти лиши малкото омайниче от правото да бъде красиво и цяло. Лиши го от възможността да попива нежната и свежа утринна роса, отне шанса му да ...

ДЪЖД
лястовичи криле
нарязано небе -
от болката плаче
+ + + ...

1.
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го ост ...

Пак идат избори– без грешчици!
За всеки град, за всяко село
"урааа!" с партийните помешчици –
"градете наш'то велико дело!"
Навред гласувайте за кандидата наш – ...

Ще се завръщам винаги, море,
когато търся храм за себе си.
Тук мога да подвия колене…
Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.
Ще пия вечер с твоите мъже, ...

В дълбокото на залеза ръми
опушената вяра на мечтите.
И думите превръщат се в игли,
пробили суеверието на дните,
които ме обричат да съм път, ...

По времето на социализма, бившият десантчик и барета Иван Руски, познат и като Чичи Ваня, беше на голяма почит.
Най-красивите жени се въртяха около него, а мъжете го гледаха със страхопочитание и се стараеха да са в добри отношения.
Нашият герой обикновено излизаше с по две гаджета, естествено всяка ...

наоколо е
кротко чака То да извърви
последното парче от авенюто си
идва
коронована ...

ПРЕРАЗКАЗ НА ЕДНА БОЛКА
Рисуваше те. Думите ù бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите - неприкривани и чисти. ...

Кажи му, Обич, че без него всичко
е пролет без ухание и цвят.
Душата е палитра без боички,
животът - стар триножник на куц крак.
А вятърът, заключен в сейф от пясък, ...

Прихлупи се небето.
С надути бузи вятър летен
едри капки дъжд изпрати
да напои земята,
разпукана от жажда. ...

Любов несподелена
Любов несподелена таи се в моята душа
и болка сърцето ми раздира.
Във мрак потъва радостта
и сякаш всичко в мен умира. ...

Преди изгрева
Преди изгрева на слънцето, преди големите отговорности отново да те застигнат, ти си свободен да мечтаеш, копнееш, сънуваш и да живееш. Тогава пред теб и любовта няма ограничения, а само блаженство. Това е мигът, в който си с любовта на своя живот и мечтаеш този вълшебен момент никога ...

Усещал ли си тишината в тебе -
не идват мисли,
истини
и думи…
Отпускаш се безпомощно и дебнеш ...

МАЛКО РАЗСЪЖДЕНИЯ
Какво безсмислие ни е живота.
Не можем да го разберем!...
Защо сме в скотобойната до скота!?
И трябва ли тъй да умрем?! ...

Снегът падаше тихо и спокойно. Нямаше вятър, не беше и чак толкова студено. Но в зимната вечер нямаше никого навън. Само една фигурка се виждаше в заснежения град. Имаше дребно телосложение и се придвижваше несигурно в глухата тишина, от което всеки би разбрал, че бродещият е дете.
Накрая се спря и ...

ДВУЛИКИЯТ ЯНУС
Клаус Рингел бе ловец на изгубени колонии. Това не бе популярна професия, но съществуваше от близо триста години. Заселването на подходящи планети беше започнало преди пет столетия, когато на Прародината Земя е бил изобретен свръхсветлинният двигател. Двеста години по-късно в Галактик ...

Майки
Дърветата в Борисовата градина бяха вече цъфнали, във въздуха се носеше нежен пролетен аромат. Софиянци, преживели една много тежка зима, чувстваха слънцето все по-силно. Градът беше силно засегнат от ожесточените бомбардировки на 10-ти януари и 30-ти март. Половината град беше в развалини. Пр ...

Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...

Денят изтича някак сив и тъжен,
и сякаш търси смисъл да възкръсне.
Къде ли скита по бездомни пътища,
преглъщайки досадата... до втръсване.
Но този сив и тъжен ден е скучен. ...