КАСИЧКАТА
В касичка самичка
събирам си парички.
По една, по две, по три -
трупат се безброй пари... ...

Стоях на парното, седнала, чаках да дойде учителката по български и да започнем часа. Но малко закъсня, другите момичета започнаха да пристигат, по две, по една и така се събра целия клас, влязохме. Минаха и първите два часа, отидох да си купя нещо от магазина, когато се връщах в стаята, те ме чаках ...

Зад планината слънцето съблича
със огън напоена плащеница.
Задъхва се реката, бързо тича
към улея на стара воденица,
завърта колелото ѝ - скрибуца то, ...

Лекувай ме от самота!
Лекувай с голото си тяло!
От теб навярно ще умра!
Не, всъщност с тебе оцелявам,
когато се продаваш ти, ...

„Господи, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя“
Н.Бонапарт
За да изчистя името на моя голям приятел – "... малко животно", написах това... нещо! Провокиран от гнусната публикация на неговия фейсбук профил, където е представен тенденциозно (от негово име), като ГОЛЯМО... животно!
Бог да ...

Биаджо Антоначи - Небето има са̀мо една врата
----------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
----------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Искам някак да догоня,
Бягството си от години.
Да го хвана и отроня
От него капещи гадини.
Трябва, трябва в засада да го уловя! ...

Good Charlotte
Like It's Her Birthday
Eh, eh, eh, eh, eh, eh, eh
Oh, oh, oh, oh, oh, oh, oh
Tonight I kinda get the feeling, ...

Между два бряга пътувам.
Но не стигам.
Вклиняване.
Студено ми е. Все така.
Оставям кървави следи. ...

Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда ...

Лоши съветници
Лениви души, заковани в пристрастия,
безволево лазят в гора от охолство,
пълзенето – в техния речник е щастие,
бита им – до гуша в измамно доволство. ...

* * * * *
Не спя. Изпращам поредни фалшиви
вълчи трели към звездната нощ.
Сова разперва криле. И я скрива.
Случва дяволско-лунен разкош... ...

72 часа
„Всяко чудо за 3 дни”… да, истината боли, нали. Не случайно хората са го казали, в крайна сметка всяко неизменно клише на света е спечелило да е такова заради своята истинност. Това определено е тъжна статистика, защото ми се иска да кажа „никога” и то да е завинаги, защото въпреки че за няк ...

Ako съветът е добър,
не е важно кой го е дал.
Томас Фулер
(1608-1661)
Ин вино веритас ...

Изгреви събирам,
храня се с вода.
Тайно се обливам
с морска синева.
Жените са ми жрици, ...

Аз ще износя всички мои стихове,
защото с тях духа си оплодих!
Те доверчиво в мен се подслониха...
И чувствам ги по-скъпи от преди...
Аз ще износя всички свои стихове, ...

КАК СВОБОДЕН КРОКОДИЛ
ЦОПНА В ТУНДЖА, НЕ ВЪВ НИЛ
Един трънак напрегна жили:
Решавам го и не греша -
ще плуват в Тунджа крокодили, ...

Всеки мой пръст
е върху извора на фрактала
и стои неподвижно.
Душата ми е уморен ангел,
с оръфани бели крила, ...

специално за Жулиета
Вървейки в онази дъждовна вечер,
без да знам накъде и защо,
усетих,
че няма да мога да спра да те обичам. ...

В този свят един,
със злоба... пълен с дим,
кажи, дали си принадлежим?
Със завист и без свян,
без грам надежда, като в клан, ...

РАЗДЯЛА...
Майска вечер ме прегръща
с топли влюбени ръце…
С нежни вопли ù отвръща
мойто влюбено сърце… ...

Казват, любовта е там -
дето мислите ти все препускат,
може би е тъй - не знам,
зная само, че не ме напускат.
С тях се будя сутрин, ...

Излъжете ме днес... Днес това е законно.
(И законно ще вярвам и аз)
на словата ви - ласкав и щедър компромис,
даже в тях да блещука лъжа...
Че съм още по-хубава. (Може би спрямо вчера) ...

Аромат на шепоти от вятър,
душата носещ през дъждовни синеви...
искра и блясък светва,златен,
от две неповторими, момичешки очи.
Приказка за бяг от самотата... ...

Нека всички кахъри са бели,
та кошмарите крак да подвият.
Не за туй ли до днес сме живели,
та сърцата от мисли да вият...
Ще осъмнеш по-бяла от пролет. ...

Често аз из този град ще скитам,
изпълнена със самота,
без никого да смея да попитам:
„Има ли я още любовта?”
В празните, безизразни очи ...

Отблясъци
Отблясъците ефирно се отразяват,
моите вопли изтляват,
те рисуват капки,
които лудуват в ектасаза на светлината, ...

Ядосан съм, себичен – нищо градивно!
Не претендирам...
Нищо от мен не било позитивно...
Защо ли да се питам?
Защо ли на Господ му беше тъй нужно! ...

Когато нямам нищо повече от стих -
така реален като мен, бездомната...
И думите, с които свих
една постеля - да ти е удобно,
ще нарека стиха си да ни е домът ...