Идва краят на света, каза си Ред, чувайки бумтящите стени около себе си изскочи изпод одеялата и се втурна към прозореца. Това е само буря, увери се той. Замечтано загледа божиите води стичащи се от небесната мъгла, от време на време свирепите гръмотевици пробуждаха чувствата в Ред. Той беше малко с ...

ПТИЦИ БЪРЗОКРИЛИ
Мисли мои, тревожни кат' птици бързокрили,
накъде ме отнасяте във съня ми сега?
Натам, където е моят желан, моят мили,
там, където е моята сyкровена мечта. ...

Ваня мислеше, че всичко вече му е разказала, но продължаваше да се събужда и в главата й да звучи поредното писмо. Благодарна му беше, че не реагира с крясъци и обвинения. В редките случаи, когато й бе отговарял, сърцето й щеше да се пръсне от ужас, преди да отвори писмото му.
Наскоро бе гледала фил ...

ако за миг
в песента дъждовна се заслушаш
ще чуеш името ти как
чрез капките шептя
но не знаеш колко ми се иска ...

У дома всичко е овехтяло, ненужно почти,
сякаш с мен през годините
е остаряло.
И огнището старо, порутено, тъжно мълчи,
като че никога, никога ...

Четиристишия
- 1 -
Отвън прозореца лежи снега ,
прегърнал нежно тъмнината ,
а между нас, макар един до друг, ...

Алегро Виваче
Искам да ме давиш в твоите фантазии,
да умирам бавно - сладка евтанзия,
уловено лято да намърква сладост -
искам да погледна в сляпата ти радост... ...

Любов ли е, разтваря небеса
и всички хоризонти са прозрачни.
Танцуват с пеперудени крила
и просякът, и царят, и палачът.
Любов ли е, размества светове, ...

БОЛКА И СРАМ
Стаена на клона зелен-
сама, мълчалива, мъничка,
бе кацнала точно пред мен
една пъстропереста птичка. ...

Тънки пътечки от мънички капки,
весели устни и топли очи -
щастие мило на порции хапки,
за мене две, а за теб цели три.

Нали ти казах, че съм дива,
как можеш да опитомиш сърна?
Че ще опиташ, каза, но дали щастлива
ще съм без своите поля!?
А казах ли ти, че съм огън, паря? ...

Всички низши ме ебават.
И ще спрат ли най-накрая?
Те не щат да осъзнаят
колко аз се величая!
Те не щат да проумеят, ...

Превърни се в магия - и с пръсти от вятър
докосни мойте мисли - с дванайстия звън.
Превърни се в поема - родена в театър,
във душа от копнежи и в капчици сън.
Превърни се във въздух - и дишай със мене. ...

Сродна душа
Сродната душа е твой спътник и опора,
ценна е за теб и в труд, и в отмора,
твоето духовно съединение и проникновение,
oaзис на споделено единение, ...

И тъй, с непомилвано сърце,
едно дете расте и помъдрява
и чака две протегнати ръце,
а радост то на всекиго дарява.
Изоставено и непотребно, ...

Плувам в сивия небосвод,
пътуване докрай и по-напред,
следвам смело своя ход,
без страх приела ред поред.
Тъга, неволя, щастие, любов, ...

Песен за човека – II част
(След греха)
Ето ти пироните...
ето ти и кръста!!!
За 40 сребърника... ...

Чувствата във себе си съм скрила,
от света сякаш съм се отделила.
Трудно преминава всяка нощ
и сълзи пронизват ме като със нож.
Мислите далече ме отвяват, ...

С облачна покривка от дантели
тук небето е покрито.
Гали взора полска безпределност,
пари слънчевата пита.
Птичките накацали са ноти, ...

Размишлявайки върху случващото се през последните години и месеци и това, което ни очаква до дните на изборите, си припомних една мисъл на Ксенофонт /древногръцки писател и историк/, един от най-популярните и плодовити писатели на древността /V - ІV век преди н.е./, чийто произведения звучат особено ...

Времето минава и ние порасваме.
Не мислим по детски. Не постъпваме така.
Мислим и постъпваме като големи и зрели хора.
Избираме приятелите си не по външния им вид, а по техните качества.
По техния начин да ни бъдат опора в трудни моменти. ...

Отрязах си косите... Всяка вечер
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно ...

Дълго пътеките вият гнезда във очите ми,
сухи са старите дни,
камъкът кротко дълбае земята, накичена
с лято. Гората мълви...
А някога викаше в мен. И не съм се страхувала ...

Любов моя,
завладя сърцето
и душата ми.
От първия миг
те познах: ...

С пресъхнала уста, без дъх оставам
от надпревара с времето - разгонено.
То - омерзение, страх, болка ми вменява,
аз искам - победителка да се покланям.
Щастлива, че само себе си разголвам, ...

СРАМЕН ПЛАЧ
Плачете! – За Царството на сенките,
за перфидния цинизъм,
на силиконките за ненките!...
Ридайте и плачете! ...

Любимото ми време е, когато дъждът се изсипва като спонтанните мисли
на някой си, които си въобразява, че може да разкаже нещо интересно дори
когато е безинтересен. Да, тогава утрото е мрачно, пропито със съмнения и въздухът, намиращ се в опушените ми дробове, се разпростира на сиви облачета и глуха ...

37 СОНЕТ ЗА ВЗЛОМ
Като разбойник влезе в моя дом.
Разби със трясък всички заключалки!
Неканена се вмъкна ти, със взлом.
В една ръка с цветя, а в другата с бухалка! ...

Една студена истина.
И болка в мрака. Като хлад.
Дойде и ме прегърна.
А исках да си ти...
И после си отиде. ...

Сърцето ми - изгладняло куче -
ръфа коричка надежда.
Награда за вярност не е получило.
Забравила съм го... изглежда.
Душата ми - онемяла птичка - ...

Ти прониза сърцето ми нежно
с поглед нежен и усмивка вълшебна.
Ти плени сърцето ми като фея на любовта,
сърцето ми изгаря от огъня на любовта ти.
Моето сърце пленено, ...

Звездите през август са тъжни
полюшва се мак
метличина сестрица на мака
поглежда закачливо небето
Елинка маха с клонче ...

Докато беше влюбен, очите ти искряха... влагата в тях имаше един особен живец, в който сякаш че ако се потопиш, ще се преродиш... Така бих искала да те запомня. Беше някак палав и игрив. Младееше. Излъчваше невероятен чар и енергия. Всичко в тебе беше различно. И погледът - закачлив и много казващ, ...

Слънцето безмилостно пече
в този юлски ден-
мъртвило,
не хванах тен,
но тъгата ...

ПРОЩАЛНО
на ПИНКИ
Страхувам се отново да го изрека,
напира в мен поредната сълза,
сълза от мъка и тревога... ...