Странно е да се мълчи,
но когато се обича,
взряна в твоите очи,
шепнеш ми: Към мене тичай!
Тичам, тичаш. Пръв е кой? ...

Ах, колко обичам да те гледам,
как бавно провираш пръсти в косите ми,
как бавно докосваш ръцете ми,
как нежно говориш с гласа си.
Ала колко трудно е, аз да те задържа, ...

Дете орисано на самота от свят,
откъснал го като цветче от клонка.
Разлистени дървета се редят
да стелят в унес те въпроси с болка.
Кого зазижда тази самота? ...

Семейството е святата искра,
която всеки с вяра гордо носи.
То полъх е на спомен-топлина
и късче от надеждите ни боси.
Семейството е здравата врата, ...

В очите ми е прашно...
И валя!
Валя като порой!
Като безбрежие!
Като порой от тишина... ...

Като пеперуда към пламъка
към догарящия залез вървя.
Пребродила планини и поля,
преплувала реки и океани,
и в пламъците залезни ...

Есента прилича на мен...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена, ...

Целта не оправдава посредствеността.
****
Всяка въшка се стреми към пълнокръвен живот.
****
Всяко бездействие няма равно по сила противобездействие. ...

ЕДИН НЕВИДИМ БОГАТАШ
… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара, ...

Простираш нежно пръсти,
а стигаш само мрака.
Протягаш крехки длани, но удряш се отново.
И стоновете като вик политат,
напрягат сетивата. ...

Съдебна зала. Ето я Темида –
с червило свежо и дискретен грим.
Безстрастно със съдбата тя жонглира
на някакъв подсмърчащ подсъдим.
– Възможно е… присъдата… условно… – ...

Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, ...

Всеки ден - по сто коремни
Гошко правеше в снега!
Срещнат ли го извънземни
вечер в близката гора,
из небесните пространства ...

СЕЛФИ С ГРАДСКИЯ ИДИОТ
... фентъзи, реал – и примитив,
три в едно, аз – вашият Валери,
чудя се защо съм още жив? –
и какво светът във мен намери, ...

Когато трябва да спреш да говориш,
започва да те боли като го правиш и ти спираш.
Когато трябва да спреш да се оглеждаш,
погледът ти бива привлечен от нещо много красиво.
Когато трябва да спреш да слушаш, ...

В тъмнина живее ни народът,
пълно е със срам и страдание,
но не всичко обхваща октоподът,
пет момичета с ум и със знание
показаха, че може да победи духът, ...

Гушникопнежен съм, ти също си такава,
и тук отново сме в единомислие.
А Любовта с Обичане ни наблюдава
в очите с топлинка и щастие.
Обичаме се, толкова е просто, ...

... надежда всяка тука оставете.
Данте Алигери
, , , , , Дали в дълбоката си същност
| | | надеждата е пътят към провал
| \/ | \_|_/ и уловка хитра е на дявола ...

Трети монолог – телевизионно-зрителски
Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде - в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, че живот ще е там! Като в камилски мираж...
Отиваш сутрин към работата си, а на спирката - обява: „Срочно търсим. ...

Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите, ...

Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи, ...

ПОЧТИ РАВНОСМЕТКА
Животът се изнизва безвъзвратно.
(Пък имах с него планове – уви!)
Потъва наметалото ми лятно
в опустошени от слана треви. ...

Аз съм само твоя сянка,
радост в идващия ден.
Глътка въздух и надежда
носиш винаги за мен.
Аз обичам всичко в тебе – ...

Мъжете са си тъпанари,
често безразлични и като шопари,
кочината - и това е!
Друго не иска и да знае!
Но жената, с нежната ръка, ...

Под сенките на бяла стряха,
в уюта тих на роден дом
мечтите слънчеви изтляха –
живея кротко, в полутон.
Не ме досягат летни бури, ...

Елизабет разклати тигана и палачинката се отдели от дъното. Моментът бе дошъл.
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във в ...

В очите ти чета тъга
Живот забулен
с тънка пелена от тайни
Случайности
Абсурди и стечения ...

.
В памет на Йордан Радичков
Ако продължава все така
пролетта да закъснява,
ще сънувам топла река, ...

Звездни сълзи се отрониха...
от нежната душа на, Надеждата!
За хората които отдавна забравиха
човешките си ценности...
загърбиха ги, оковаха ги в окови... ...

Красива си, защото оцеля.
Блажена е усмивката ти грешна.
Откакто се завърна, онемя
и любовта ти блика с дата днешна.
Проблясна като падаща звезда. ...

ЖИВОТ VA BANK
От всяка пряспа ме боли,
и всякоя снежинка пари,
кашмирените ти поли
се веят в моите кошмари, ...

Омръзна ми да гоня бури,
да връзвам тихо ветрове,
до тебе тихо ще замлъкна,
в ръцете ти, във двете ти ръце!
Ще си мълча насреща, няма да заспивам, ...