Той бе млад. И бе от Левски!
От агитката момче.
Пееше - за Левски песни
на стадиона от дете.
Тихомълком… тай замина. ...

Молитва
Молитвата прославяне да бъде
Трябва според мен.
Не думи много - лъжливи и
Полулъжливи. ...

Затворих миналото във кутии
Затворих спомените си,
на сигурно, си мислех...
И радостите и неволите
Любимите... и не дотам... ...

Животът ми е сив като угарка,
напъхана в изтърkaн пепелник.
И търся да намеря нови шарки
по мода от последен вик.
Животът ми е чист като аптека, ...

Джъд стоеше в размисъл пред трите разклонения на тунела. Червеното парцалче този път сочеше средния тунел.
– Кой ги мести? Гъделан ли? Но е прав – ако тръгна по десния, мога да се измъкна само с помощта на архангела, но това означава да освободя и емпуса, а той е зъл. Освен това вчера Джуджилейла не ...

Чичо Коста вика от небето
с леко изкривени зъби -
дайте, моля, на момчето
седалка да не му ръби.
Качи се на седалката детето ...

В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...

Сърце каменно и болно,
стои си вечно недоволно.
Обвито в мрачна глухота,
затворено за чуждата съдба...

Имало едно време един много грозен цар. Той притежавал уродливо тяло и отвратително лице. Дори скъпите и пищни дрехи не можели да подобрят външният му вид. Мечтаел владетелят да има наследник, но никоя принцеса не желаела да стане негова съпруга.
- Притежавам несметни богатства. Жената до мен ще жив ...

НЕ СЪЖАЛЯВАЙ
И ти ще бъдеш млад,
по - млад от тебе аз.
Каквото ти ще видиш
това ще видя аз. ...

СПОКОЕН
В щипките на рака съм спокоен,
вълнàта няма да ме вземе.
В робството понятие - "Достоен",
в демокрацията -"Дреме". ...

Кога за последно... ръка подадохте!
И кога за доброто се борихте.
И дали истински се отдадохте,
или със фалш усмивка дарихте!?
Не се ли страхувате, че ще загубите? ...

In the empire of pixels, a digital duet,
Wizard and Lady fair, a love set.
Quotes of songs in code they exchange,
In the language of lyrics, emotions arrange.
"Roses and wine," she whispers in the night, ...

СПАСЯВАНЕТО
Не можем да кацнем на терминал, сканират чиповете на пътниците, а ние нямаме такива. Ще се закачим на трафик-станцията и от там ще се прехвърлим на друг транспорт.
Тамос обясняваше на Зоя неща, които тя не разбираше.
Ти знаеш какво да правиш, аз те следвам.
Тя се радваше, че дългото пъту ...

Новата година
Какво е Новата година -
раздел на дни и часове.
Но хората в света празнуват,
мир и любов да донесе. ...

Ние сме си едно сляпо, овчедушно племе,
нямаме нещо свято, за което да ни дреме!
Не почетохме в София героя, великия поет,
тъй е наредил новият "ни" столичен кмет!
За кого днес България нещо значи, ...

За глината сега ми разкажи.
и как под пръстите ти става чудо.
Как съхнат дълго калните води
далеч отнесли камъни. И луди,
оставили в агония пръстта, ...

Това е част от днешния текст на новия ми
роман, който продължавам да пиша на Богоявление.
Искам с него да ви честитя празника, с пожелание за
здраве и житейско благополучие, приятели!💖
Тази вечер е толкова дълга, а аз изтощена. ...

Влюбване, разлюбване, срещи и раздели.
Свят реален, виртуален, истина ли е или лъжа?
Полюси, екватор, меридиани, паралели,
радост в тишината, самотници в тълпа.
Месеци дванадесет в четири сезона. ...

Чуй ме, скъпа душа!
Знам, че вече си уморена,
че отдавна се бориш с неща
в името да бъдеш спасена!
Да! Знам, че се нагърби с товар, ...

Едно изпуснато от някого балонче,
над къщи и дворове полетя.
Поиска да почине върху клонче,
но... кацна сред лехичката с цветя.
А там лежаха кротичко заспали, ...

Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена, ...

Гъдел ме е, братче
любовта ме гъдилка
в едно горско храстче
близо до горилка.*
Без любов не мога, ...

Орис купон,
чуден фантом,
без сефте кютек,
но с чифте кючек,
Елена и Антон ...

Грен се биеше свирепо, пред портата на Спелтън и посичаше наред враговете пред себе си, с огромното си, омагьосано оръжие . Отзад беше Гравин, начело на няколко смели войника от речния град, заедно с пет мага и всички заедно си пробиваха път напред, през редиците от зомбита.
Подкреплението от запад, ...

ГОДИНАТА НА ЗЕЛЕНИЯ ДЪРВЕН ДРАКОН
То не стига, че зелен е, ами дървен,
ха избълвал огън и ще стане въглен.
Как от него да очакваш здраве, мир, любов,,
като само със секира той за в печка е готов?! ...

Най-силно бях впечатлена от видяното в хотелски комплекс „Цезар палас". Определено пристъпвам със страхопочитание към описанието му. Отсядала съм в доста хотели, включително и в чужбина, но „Цезар палас“ е едно неописуемо великолепие, не преувеличавам. Вероятно собственикът или собствениците му са п ...

Вървяхме си във знойната савана
и изведнъж намерихме следа.
Лапата бе лъвска - страх ме хвана:
това ми замириса на беда.
Погледнах аз колегата по братски ...

1. Всеки сам кове съдбата си... под въздействието на околната среда...
2. Когато има причини, се намират начини.
3. Колкото повече преценяваш, толкова повече доводи да се откажеш намираш.
4. Жените са коварни по презумпция, но и всеотдайни по природа.
5. В отровата на думите токсините не са химическ ...

В Деня на Богявление търсим
Кръста на Спасението
в дълбоките води на реката.
Там,край нея кънти от бреговете
битката на старата и новата вяра. ...

Кошницата беше плетена, от едната страна по-дълбока и с две дръжки отстрани. Беше покрита с фина златотъкана материя, избродирана с овнешки рога. пшенични класове и летящи птици.
– Прилича на веялките, с които някога са отделяли зърното от плявата – забеляза Васил-Игнацио. – Веячът е държал кошницат ...

Искам всичко да знам,
как не ме е срам!
В този живот препускащ
и немалко хрускащ!
Книгите са милиони ...

Аз съм нищо, но нищо създадено от Бог.

Душевен мрак
нахлува пак
в мислите ми разпиляни,
в чувствата ми окаяни.
Нависоко се издигам, ...

Погледнах през прозореца на времето
в опразнени, притихнали дворове.
Приспано под юрганче бяло, семето
не чака пролет, за да го изрови.
Затисната е старата илюзия ...