Тя няма задръжки,
обноски, комплекси.
В кревата урежда
и срещи и сметки.
Ограбват от нея... ...

Знаеш ли
Знаеш ли, че те обичам?
Знаеш ли, че те ценя?
Всеки ден аз ти се вричам,
ти си в моята душа. ...

Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...

Ще взема…. да си скрия някой ден
висящото черво от слабините.
Ще се гримирам - и от млад ерген,
ще мина във отбора на жените.
Ще се превърна бързо в Лейди бой; ...

Мило либе, ка́зън си ми! –
Жарка и голяма клада
В огъня на таз‘ съблазън
бавно гасна, тихо страдам…
Бавно гасна, тихо страдам ...

Чуваш ли? Птиците пеят за тебе!
И цветята за тебе цъфтят!
Облаците рисуват отново
твоето тяло и тихо шептят...
За надежда, лекота и за щастие, ...

Който живота
претупва си, с горест се
себезатрупва...

Свѝше
пише:
„Отказвай
да се
защитаваш ...

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСНА ДАНДАНИЯ
... не знам дали от млякото "Верея", от бирата – или от чая с мед,
и аз започнах бързо да старея, спрях вече да съм вредом млад поет,
престанаха да ме наричат "Мили!" девойчиците в своите писма –
и в тежък ямб, в хореи и дактили извъртам се по цял ден у дома, ...

С К Р И Т И Л И М О Н К И
Идентичността е най-дългият сериал,
композиран в Най-Великата Възможна Компактност,
даряващ ни конгломерата на Най-Прекрасно Сега,
изпълнено с безкраен Избор от Вероятности. ...

Те идват уж мъже са или пък не,
брадясали са но те само с това са.
Гладки са техните крака и нозе,
обути са в не мъжки обувки за съжаление.
Къде са ценностите истински от някога, ...

Познавате ли Тошко Африкански?
Случайно с него аз се запознах.
Но моят Тошко всъщност е Балкански.
Потънал беше целият във прах.
Измъкнах го на баба от тавана – ...

Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...

Не съм сама всред пламналия свят,
разпалил страст да изгори душите.
Неуморим в лъжите си избълвал ад,
свят, във който събарят се стените.
Стени издигнати да бранят дом и род. ...

"Колко съм си смел ти ме виж -
жена кавалерски "победих" аз!
Пред целия свят и пред Париж
добре я разкатавах с пълна газ!"

Поглед в бъдещето
За бъдещето всичко му стана ясно -
,,съветваха" го двама от ляво и от дясно!?
Най - големият юнак
Най - големият юнак от всички юнаци ...

* Дъхът й спираше
като на диво животно - докато наблюдава жертвата си.
Сенките се преплитаха
като паяжина ... и я преследваха.
Стените задушаваха спомени.

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избирателите. Надмогнала е демокрацията и сега вече се усеща епично.
Изборът е неин. Тя е безродна аристокрация, облечена в ефирното безвластие на овладяния народ.
Всичко лошо е зад нея. Доброто е чрез нея ...

Ако някога дойдеш
Ще носиш в ръцете си мъка
Надиплена в студените дни
Ще разкажеш за вятъра бурен
Как триеше твойте сълзи. ...

смокини в парка –
сенчици в хладината,
бълват аромат
през прозореца мокър –
сладко в къща за гости ...

Над покривите пада вечерта,
а в мойта стая става светло.
Изскачат приказни неща
и аз заспивам неусетно.
Миньони, с чалнати глави, ...

Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист. Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближ ...

Подвижните пясъци на страха
Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.
След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да с ...

Август е. В очите му умира
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...

ИЛИНДЕН
... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,
нима след теб и лятото офейка? –
седя си – леко трезвен, сам и луд,
на своята сиротна Седма пейка, ...

Затворен в тясна, златна клетка
подсвирва шарен папагал,
красивите криле размахва
и прави се на клоун сега.
Разхожда се по дървената летва, ...

На този днешен ден преди сто двадесет и една години "пожарът на бунта" вдигна останалите под властта на робството българи в Пиринска Македония,Източна и Западна Тракия, както и вилаетите в днешна Северна Македония на въстание останало в Историята на България с името Илинденско-Преображенско!
В буква ...

Какво направи ми, животе?
В дувара думна ме кат коте
и сломен от гняв, обида,
от теб поисках да си ида.
Изпълних твоите условия, ...

Зайчето е сладко и скокливо,
също като мъничко дете.
Хапва зеленчуци и щастливо
по полянките в горичката пасе.
Зайчета обичаш ли кажи - ...

Ж И В А В О Д А
Да зърнеш Господ значи,че си открил себе си
и от тук нататък ще продължаваш да се донамираш и усъвършенстваш,
ще растат твоите дадености и потребности,
които ще те амбицират,да продължаваш,да пътешестваш. ...

Вечер в мойта детска стая
с приказни герои си играя.
Тук са Вълчо, баба Меца,
дето лапа си медеца.
Ето, под леглото се подава ...

Пожарите в земята ни затихват
в попарени от огъня села
но страстите предизборни не стихват
в партийните объркани дела.
Отминаха години на протести ...

Изгубени в своите мисли,
все търсим утеха в себе си.
Изискваме, търсим, очакваме.
Загубили вярна посока,
блуждаем сами в пространството, ...

Безумно щастлива и толкова млада,
тя боса пристига, но не знае пощада.
Пробожда сърцето ми с хиляди ножа.
И често заспива под моята кожа…
Притихнала, нежна, но винаги горда, ...

Нощта притихва, вън звезда примига...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.
Свещта рисува руни по тавана, ...

ЛЕТЕН ЛЮБОВНИК
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Денят е уморен от моите любовни приключения. Но той
постоянно ме направлява, докато ме носи есенният сън.
Вкус от жълт ананас в устата ми е анатема. Шуми ...

ПИСМО В РЪКАВА НА УСМИРИТЕЛНАТА РИЗА
Бях сам. Бях на Четвърти километър –
без теб бях изолиран до живот.
Във риза усмирителна. С катетър.
С мухите на солената ми пот. ...