Дали ме искаш още
тъй силно, както преди.
И сънуваш ли ме нощем
като принцеса на твоите мечти.
Дали още дъхът ти спира, ...

Като в сън пробягвам разстояния,
тичам из лавандулови полета
от несбъднати,
още несънувани мечти,
струните на залеза ...

Не напразно Соломон поръчва: "Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб. Ако е жаден, напой го с вода."
Навън слънцето разпръсква лъчи и огрява стаята ми с омайна светлина. Появява се лилава мъглица и ме пренася в царството на нещата. Там е красиво. Огромна зала с млечна светлина. Появява се дъгата. ...

Стар трафопост. Отвътре долита пиянски смях, от време на време някой се появява на вратата и се изпикава пред възмутените погледи на майките от детската площадка. Бащите един по един отиват да се разправят, но не се връщат. От време на време някой от тях се появява, за да се изпикае, без да реагира ...

Какъв бе този сън,
обгърнал ме със забрава.
Коя съм? И какво се случи?
Какъв е този свят?
Как всичко спря ...

Игра на сенки.
Бяло и черно. Полутонове.
Думи, които раняват.
Размити желания.
Неказани тайни. ...

Мисли за мен като за вятър,
не се опитвай порива да спреш,
днес върлувам във душата ти
и разпалвам в теб копнеж.
Не се вини, че нямаш сили ...

ИЗГУБЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО
Народе овчедушен мой!
Подкаран към Европата,
съдират ти гъза от бой...

От днес без любовта ти ще живея.
Ще мога... Обещавам си това!
Омръзна ми фалшивата идея,
че по-добре е да не съм сама.
От днес ще онемее телефонът. ...

Лятна магия
От теб, море,
ще гребна шепа пяна.
Глас на гларус.
Сноп лъчи ...

Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на кра ...

Поредната рисунка.
За съжаление, не можах да открия името на художника...
Б.
Тръгва си…
И е по-божествена ...

И МОЙТА ЕСЕН Е ДОШЛА
От Есента край мен е притъмняло...
Но все пак тука има Светлина!
И времето край мен е сякаш спряло...
О, Есента при мене е дошла?! ...

Знам, че ски се карат
зиме в планината,
сняг като натрупа.
Но сега е лято
и сме на морето! ...

Ръбът на скалата...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...

Тъгуваме двете с теб, самота,
от ранна сутрин - до късна вечер.
Жадуван си, пристан мой, ела,
надеждата дано да срещнем!
Разпридай гостенка - тъга, ...

Веригите свиреха.
Буталата тракаха безшумно.
Тишината на безумието
ме обземаше спокойно...
а стоманените ъгли на студено-сивите машини ...

Луната
........................
теб пита ли те
Бог
с какво ...

Тръгнах да търся вятъра.
Тръгнах да търся теб.
Огнени струни някъде.
Птица на дълъг път.
Остани при мен! ...

ИЗПЪЛНЕН С ЧУДЕСИИ, ДЕН
За делничните ни проблеми
и празници общоприети,
написани са ред поеми
от много нашенски поети. ...

Хубав дъжд валеше из селото. Сушата, която мореше околността от няколко месеца, най-накрая си отиваше. Земята попиваше жадно водата на сякаш продънилото се небе. И бе предоволна. Хаджи Исмаил не бе успял да се прибере, когато заваля и сега стоеше под шопрона на двора и слушаше шумоленето на капките ...

Харесваш ми така - притихнал.
От хорските очи си се скрил,
на два метра под земята изгнил.
Също като приживе - прогнил.
Харесваш ми така - тих, ...

в този късен, тъй самотен час,
страх ме е, че няма да се върнеш
и в стаята си тишината ще прегърна аз.
Очакването ми ще се превърне във безвремие,
погледът ми, спрял на твоята усмивка, ще ме лъже , ...

Тя излезе навън и погледна небето. Мислите ù плуваха като лодка в морето всред тъмните сенки на нощта и изчезваха бавно като умираща звезда, там някъде дълбоко в нейната душа. Очите ù, избистрени от поредната доза сълзи, бродиха безцелно из мрачните долини, търсейки нещо истинско, на което да се дов ...

СЪТВОРЕНИЕ
Господ сътвори водите и реките,
а хората изобретиха оръжието и войните…
Господ сътвори хората, народа,
а хората изобретиха гилотината и ешафода… ...

Във малката ни плодова градина
накапали са няколко листа,
приижда есен, после зима,
почукваща на нашата врата.
Сезоните се сменят бързо, ...

Душата ми е празна и пуста като пустиня. Защо всеки път, когато ме отблъснеш, повтарям грешките си и правя още по-невъзможно това да се върнеш? Не можах ли да запазя поне приятелството ти? Още ли не съм се научила да губя с достойнство? Макар че разумът изгуби абсолютно всяка битка със сърцето... Ми ...

Не търся и не чакам никой.
Животът ми към нищото ме води.
Останаха ми спомени, но разпилени.
Мечтите ми са празните надежди.
Отдавна устните не търсят никой. ...

Не ми дължиш откраднатите ласки,
целувките и шепота горещ...
Щом време е да хвърлим маски
в дълбоката житейска пещ...
Прочете ме като писмо любовно ...

Тамара
Превод: Красимир Тенев
Там, Терек където се скрива
в пастта на Дарял сред мъгла,
чернеела кула старинна, ...

Джейсън Мраз - Ако то ме убива
------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Martin Terefe, Sasha Skarbek & Jason Mraz
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Мартин Терефе, Саша Ска ...

Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на ...