- Хареса ли ти да играеш в нашата пиеса?
- Разбира се, нали съм примата в театъра
и виждаш ли как публиката я хареса,
единствено не беше одобрена от писателя,
но той какво ли пък разбира, ...

ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...

Край пътя има три тополи,
три тополи и сервиз,
и вятър вее три тополи,
вятър, ала не е бриз.
Тези три тополи ...

Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...

Остаряваш ти, моя китаро, в антрето.
Недокосната, забравена, няма.
Изгуби се отдавна гласът ти, където
и младост, и любов отшумяват.
А някога влюбено тръпнеше цяла ...

Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на че ...

Реквием за една греховна любов
Глава трета
Пролетта наближаваше с всеки изминал ден. Температурите се покачиха и във въздуха се носеше ароматът на първите пролетни цветя. От няколко дни, всяка сутрин, Професорът се разхождаше из градината на къщата си и оглеждаше поникналите растения. Мисълта му беш ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Строеж ...

http://www.youtube.com/watch?v=jf1aXlZoo1M
„Измислих си празник за двама”
Светла Караянева
В безсънна нощ душата на цигулката
безпаметно бродира тишина. ...

Здравей! Решението беше твое...
Отказвах дълго... После одобрих...
Мълчанието – то не беше мое,
а нетърпението ти простих...
Поетите споделят свои мисли... ...

Игра на думи е това,
игра със простички слова,
ала всъщност е стих,
който на тебе посветих,
защото те обичам - измама няма, ...

Не искам да си мисля, че отново
събудила съм всичките жужащи,
а те, насочили хоботчета с отрова,
пак търсят най-ранимото ми място.
Помисля ли си, закълвава вятър ...

Гоня се с вятъра.
С морския вятър,
онзи - нахалния, дързък, бургаски,
онзи, понесъл дъха на лято,
с мирис на сол и на водорасли. ...

Щом легнала съм на рамото ти, не изпитвам страх.
Заедно сме - това е любов, а не грях.
С теб уверена съм и гордо напред вървя.
Загубя ли те - болка ще е, не ще продължа.
Бурното море спокойно е, щом заедно сме. ...

Полудели, препускат в главата ми бели коне,
мисли огнени веят по вятъра буйните гриви
и ухае на лято, на смях и треви, на море
и се губят под цветна дъга хоризонтите сиви.
Топъл полъх се носи и пали горещи мечти ...

Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Размазва грима ми. Смесва чистата си кристална красота с черен молив и спирала, нанесени с едничката цел да ме обвият в твърда черупка и маска. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Пътят ù е познат. Той е чертан милион пъти от други заблудени. Една ...

Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета ...

Моят живот е красива палитра,
с нея рисувам света –
някога земен, някога дрипав,
някога – лятна дъга.
Преливат боите, от чувства родени – ...

Мечти
Под синьото небе се раждат чайки,
раждат се и моите мечти,
легнала в тревите, облаците гледам,
пресъздавам си любими светове. ...

Ще си продам билета до луната
на някой по-запален спейс-турист
и с всичките получени пари
ще купя педя скука на земята.
Ще я погаля с меките си длани, ...

… Тичам, тичам по влажния пясък, очите ми са разтворени, косата ми е разпиляна, брадата ми е черна, сърцето ми е пълно, морето се е заиграло като на шега с чайки и гларуси, синкавите медузи ги прескачам леко, червеният диск се е подал над хоризонта, скоро ще стане яркожълт, вятърът ме гали с хладния ...

Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, пра ...

Морето, зная, синьо е на цвят,
а за сърцето казват,
че изпомпва във червено.
Защо тогава всеки път, когато
отправя своя поглед устремен ...

Да посребриш морето, за да го наравиш блестящо, омайно,
е разхищение, би казал скъперникът.
Да пуснеш птицата на свобода, би било безотговорно,
ще каже лицемерът.
Да изгубя блясъка на дните си ...

= = = = =
Безкрайно ми липсваш!
И безкрайно боли...
На ухо като клипс си,
който късно свалих. ...

В една паничка сипах ти храна,
протегна ти ръка и я отблъсна...
Защо? - попитах, кратка тишина,
а после каза, че била е мръсна...
Не пожела да пиеш и водата - ...

ЕДИНАК
До болка знам, че щом е хладно,
пустинно, диво на душата.
То значи да си ял, а гладен
да виеш сам срещу Луната. ...

Беше събота. И тъй като събота ми е почивен ден, реших да си направя хубава разходка сред природата.
Намислих си първо да се изскача до един близък до града ни връх с име Острец, да си почина на него, да хапна и след това да се спусна по една пътечка до минералните извори. При което да си взема хуба ...

ГЛАВА ШЕСТА
Очаквах да е като хрема.
И тя да не остане в мен.
Аз трябваше пак да поема.
Но бях от нея поразен… ...

" И никой... "
И никой не разбра -
изгнива ми тялото,
идва тук Смъртта,
в мрака взирам се ...

Инсайт
- Всяка жаба да си знае гроба!
- Не се заблуждавайте, че живеем в гьол! Ние не сме жаби! Ние сме просто... смъртни.
- И вие като тях значи – смъртни! Дори признавате, че и живеете в гьол?
- Само ако възприемате хората като жаби! ...

Сега съм бяла, по-бяла от деня,
последен танц в поредния копнеж,
сега съм силна, по-силна от греха,
усещам порив на желан стремеж.
Умея да бъда свободна и вярна, ...