Най-светъл стих ще ти напиша
и те прегърна, за да не си идеш.
Избраница съм твоя - ти
недокосваема, неуловима.
Любов, нова одежда аз ти купих, ...

Любовта просто идва, не пита:
"къде си, какъв си, защо си".
Любовта просто идва, не пита:
"къде е, каква е, какъв е, защо е".
Любовта просто идва, не пита ...

Събирам душата си - пак с мъка на части.
Събирам я в шепи напукани,
просещи мъничко нежност.
Събирам душата си в канче ръждиво,
забравено някъде... ...

Моята любов не е търговия.
Не я търси в магазина.
Чувствата не са на сергия
за хляб, масло и сирене.
На касата на емоциите ...

Къде живееш точно не знам?
Веднъж те срещна тук, друг път там.
Но винаги си с усмивка всеотдайна,
споделям с теб и най-голямата си тайна.
С теб е весело, емоциите се вдигат ...

Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...

УТРО
В предутрото нощта е свежа...
В градината се стеле хлад...
Отблясъците плетат мрежи
и искат този свят да спрат. ...

Идва пролет,
духат ветрове,
дъждове валят.
Поникват треви,
жълтурчето цъфти, ...

Изненада
Реките се изливат бързо, монотонно,
тичаш да се скриеш - ще намериш ли подслон?
Сълзите са така солени,
давиш се в черен небосклон... ...

ЕВРИКА
Открих на битието ни колая,
видях градините на рая,
възкликнах от възторг,
възторг от вселенския киборг… ...

НЯМА ДА ПАДНА
Връхлитат ме бури смразяващо-ледни,
на крака се задържам едва
и чувствам, че губя сили последни,
готова да падна. ...

Добротата е приказен чуден храм
В който тихо и трепетно по терлици
Може да влезем като посетители
И моля не без билети
Всеки плаща своята лепта дори да не иска ...

Аз ще те чакам!
Ще зная, ще помня,
ще вярвам и ще се боря!
Ще те чакам,
когато не те чакат. ...

Във свят от злоба изтъкан,
от завист и от мръсотия
останали без срам, без свян
за никой няма угодия...
Да вземе първи да се "уреди " ...

Там някъде в мрака момичето стои,
в сърцето си разбито мъка тя таи.
Не може да избяга, тъгата да прикрие,
не може да намери място, където да се скрие.
Някога вяра изпълваше нейната душа, ...

В поле широко слънцето огрява
огромен страж - единствено дърво
с клони чак в небесата,
и корени в майката-земя.
Това пазителят е - дървото на живота, ...

Робство
Пречупена на две съм от усмивки,
раздадени в случайните сърца,
пречупена и още набраздена
от тяхното спасение и тъга. ...

Спокойно-безпокойство
Заспива бавно планината,
спокойна е, сякаш всичко е наред,
зад нея се смени Слънцето с Луната,
но тази нощ ще съм без теб... ...

Тя - чакаше единствения,
те - бяха неподходящи.
Тя - чакаше принца,
те - бяха зверове.
Тя - искаше любов, ...

СБОГУВАНЕ С ТЕС (ДСО „Техноекспортстрой)
Когато започнах да пиша този разказ се опитах да заменя недолюбваното от читателите, а и от мен самия, „първо лице” и започнах да го пиша в „трето лице”, но... просто не се получи. Звучеше ми като измислен, а всичко описано в него действително се е случило.
Е ...

Ако очите ти са нежнолунни
и си сърдечно чиста, белоцветна -
навярно този стих ще те целуне...
И ти ще тръгнеш по пътеката
на своите мечти изгубени... ...

Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...

Любовта!
Къде е тя?
Има я навсякъде
около нас.
Има я във теб, във мен, ...

ПОСВЕТЕНО
Мразя всички хора, защото са гадни, гнусни и само цапат всичко.
Мразя и всички новородени и мъртви, защото се вдига много шум около тях.
Мразя себе си, защото се променям, ставам все по-дърта и грозна, а аз не го искам.
Мразя родителите си, защото са ме родили такава. ...

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 6
Не всеки бере плодовете от своя труд. Питайте производителите на зеленчуци.

*
Сянката ми -
мъртва пеперуда.
Лятно пладне.

Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...